Проектът за Небет тепе отговаря на хартата за културен туризъм

Археологическите структури запазват вида си, без да се натоварва оригиналният зид

Доц. д-р арх. Добрина Желева-Мартинс е дългогодишен член на ИКОМОС-България, индивидуален член на ДОКОМОМО интернешенъл. Лицензиран независим експерт по “Културно наследство” на МОСВ, с над 100 екологични експертизи в частта “Културно наследство”, в това число големи инфраструктурни проекти в страната. Преподавател е по “Културен туризъм” в Лесотехническия университет.

- Арх. Желева, какво казва хартата на Икомос за културния туризъм?

- Културният туризъм впряга туристическата индустрия и защитата на културното наследство така, че да работят един за друг и да извличат взаимна полза. Основна цел на хартата е да хармонизира тези взаимоотношения, защото те понякога са напълно противоположни. Например, туризмът изисква туристите да имат чудесни преживявания, да разбират смисъла и ценността на наследството и културата на дадена общност “от първа ръка”. Да останат с незабравими спомени и накрая всичко това да си струва цената, която са платили.

От друга страна, културното наследство трябва да бъде съхранено в неговия оригинален вид за бъдните поколения, а не само за онези, които към момента го ползват. Днес устойчивият туризъм, навсякъде по света, носи големи печалби, но това не трябва да става в ущърб на културното наследство. Затова при решаването на подобни въпроси е необходим диалог между заинтересуваните страни, а не конфронтация. Както се получи на общественото обсъждане на проекта за Небет тепе в Пловдив.

- Съобразен ли е проектът на арх. Ю. Фърков с изискванията на хартата?

- Според мен, в най-важните си параметри, проектът отговаря точно на хартата на културния туризъм. Той не се занимава със сухото рационално възстановяване на физическите археологически структури на Небет тепе, както е масовата практика, която естествено не буди спорове. Обратно, тук  в центъра на внимание е одухотворяването на мястото, неговото разчитане като начална точка, от където се разгръща пространството на града. Този център на света в проекта е представен с есхарата – светилището, огнището, което е универсален символ на дома, на града, на държавата. Това е една разбираемо поднесена метафора.

Реконструкцията не е инженерно дело, тя изисква артистизъм. Неслучайно арх. Фърков беше озаглавил представянето на проекта „Петото измерение“ – цели се възкресяване на духа на мястото.

- Не мислите ли, че неизяснената археология допълнително създаде напрежение срещу проекта?

- Независимо от изключителната сложност и недостатъчно изяснената археологическа картина, проектът предлага достатъчно деликатен и разбираем разказ за укрепеното място, за неговата ценност по отношение на хоризонта на града, за различните исторически пластове, наслоявани с хилядолетия. Изясняването на археологията е един непрестанен процес, който е започнал веднага след Освобождението и според мен няма да спре. Бих препоръчала да се ситуират местата за бъдещи разкопки, които да се извършват пред очите на посетителите. Това е интересно за тях, те се вживяват в процеса, а и това е известна практика по света. В проекта е помислено и за вписването на силуета на Небет тепе в общия градоустройствен контекст, той ще бъде забележителен през деня, а с атрактивното си осветление - и през нощта. Проектът има визия и за това как разказът за Небет тепе да достигне и до децата, например чрез специална експозиция на бойна техника.

- Съхранява ли се и как ландшафтът на тепето?

- Първо нека да си изясним какво предлага настоящият ландшафт – това са силно изразени отвесни скали, обхващащи плато, осеяно със скални отломъци, комбинирани с археология, предимно от скален материал. Има още оскъдна растителност и за съжаление, сравнително обезличен с времето силует, спрямо историческия си контекст и контекста, в който е разположено Трихълмието днес. 

- Как се „надгражда” всичко това?

- В проекта е помислено за максимално съхраняване на ландшафта, например, с изявяване на скалните отвеси на историческия хълм. Отчитат се и визуалните връзки с другите тепета, панорамните гледки към Родопите и низината на река Марица – древния Хеброс, откриващи се от специални за наблюдение и наслаждение на пейзажа площадки.

Освен това, показва се грижа за опазването на значимите растителни видове, саниране на зеленината при Цитаделата и въвеждане на нови дървесни, храстови видове и затревяване.

Тук бих могла да вмъкна, че по тепетата на Пловдив се среща ендемит на див рошков, който с красивите си розови корони ще е хубаво да се възстанови и тук. Харесва ми идеята паркът около Цитаделата на Небет тепе да се превърне в „Зелен театър на сезоните” или цветово композиране на растителността спрямо сезоните.

- От къде ще се вземат материалите, според вас и автентични ли ще са те? Предвидени ли са намеси с бетон, пластмаси и други нехарактерни за мястото материали?

- Сигурно няма да се стигне до унищожаването на тепето за скален материал, каквато съдба е сполетяла Марково тепе. Шегувам се, разбира се. Обаче материалите ще са такива, каквито са използвани за съответния исторически слой – т.е. камък, обработен по съответния за времето си начин. Ще се използва т.н. римска тухла – за византийския градеж, хоросан… Разбира се, че няма да има, както ги наричате „нехарактерни“ материали.

- Стъпват ли стоманобетоновите колони в старите зидове на Небет тепе и на каква дълбочина?

- Естествено, изпълнението ще трябва да вземе предвид поемането на новите вертикални и хоризонтални товари. Новите товари на конструкцията обаче няма да влияят на съществуващата археология. Съответните детайли се очаква да бъдат приложени към техническия проект, след като се проведат сондажи. Конструкцията се изпълнява в средата на зида, като няма да бъде видима, тя ще бъде скрита от емплектона и двулицевата каменна зидария. Важното е, според мен, че археологическите структури запазват вида си, както като размер, така и като вид и начин на изпълнение, без да се натоварва оригиналния зид.

- Има ли нужда от фуникульор или ескалатор? Няма ли опасност поставянето му да разруши скалата?

- Моето мнение е, че има нужда от ескалатор, фуникульор или друго техническо средство, което да осигури достъп за инвалиди горе при крепостта и Цитаделата. В проекта се предлага ескалатор, адаптиран дискретно в нишата между два скални отвеса, с остъклено покритие, с поглед към градския пейзаж. Идеята е напълно адекватна на европейската политика, както и на изискванията на Закона за интеграция на хората с увреждания.
Що се отнася до месторазположението му, то това е въпрос на консенсус, съобразно безболезненото му вписване в пейзажа. В един План на Филипополис на Димитър Цончев са посочени три подхода от северната страна на Небет тепе. Може би един от тях би могъл да се използва за целта.

- Според вас, необходимо ли е на Небет тепе да има театрон при положение, че в близост е Античният театър?

- Театрон се наричат зрителските места, разположени в полукръг около орхестрата. Това е малък амфитеатър, наречен в проекта „Сцена на вековете“. Предназначението му е да предостави място, където ще се развива разказа под различни форми за самия обект, например ще се разиграват сценки, ще пее Орфей, ще се организират битки…Поне аз така си го представям.

В тези възстановки на историческите пластове вероятно ще се включат визуализации, анимации и видео-прожекции. Също планове, перспективи, фотографии, вербален разказ, 3D презентации, мапинг прожекции, филми. Те ще помогнат на посетителите да преживеят историята на мястото, да си създадат сами версия за биографията на града и да осъзнаят ценността и уникалността на Небет тепе.

- Как ще коментирате обходните алеи по хълма около крепостта?

- В проекта всъщност се възстановяват съществуващите трасета на алеите. Просто се подменят настилките и се допълват именно с тези две изгледни площадки към градския пейзаж, разположени вече извън крепостните съоръжения.

- Според пловдивските архитекти се разминават принципите на две различни школи в реставрацията. Така ли е в случая?

- По този въпрос бих искала да вмъкна нещо належащо. Реконструкцията може да се прави на два принципа – единият е на нюанса – онзи, който е най-близък до оригинала. Другият е на принципа на контраста, т.е. новото да се отличава категорично от наследеното. Вторият е значително по-труден, той е така да се каже висш пилотаж. За съжаление, случилите се примери в страната ни показват, че нито колегите, нито публиката са готови да възприемат втория начин.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
6 коментара
Балон

Балон

09.04.2015 | 11:25

Чудя се как, ще идват туристите в Пловдив да разглеждат забележителностите на града ни, след като балагодарение на кмета Тотев и неработещият му фонд, благодарение и на държавата в лицето на МТИТС, до края на годината Пловдив, ще е без летище....? Предполагам с балонни чартъри... ???

Отговори
0 0
г=жа Бандерова

г=жа Бандерова

08.04.2015 | 19:20

Индж.Тотев е Експертът!Хвала!

Отговори
0 0
diletant

diletant

08.04.2015 | 17:52

\"д-р доц.\" Д. Желевна в тази област е дилетант, политически ветропоказател, СПЕЦИАЛИСТЪТ Е ПРОФ ТОДОР КРЪСТЕВ, А В ПЛОВДИВ Е РУМЯНА ПРОЙКОВА. Няма нужда от агитки и кудкудякане

Отговори
0 0
точка !

точка !

08.04.2015 | 17:25

Всички съглашателства на кметовете са фалшиви. Те са възложили всичките следващи етапи на проекта на Фъркав и сега само си търсят оправдание с разни \" специалисти\" Няма да има никакви \" обсъждания\" Всичко е решено. Точка !\nЗащо всички се борят за власт? За да могат да си правят каквото решат. Предстоят избори . Всичко е в ръцета на пловдивчани. Ако има тотев, ще има Небеттепе с кули !!!

Отговори
0 0
голо поле

голо поле

08.04.2015 | 16:58

В Белчин има минерална вода ? - дали е минерална? . там има хотели на разни баровци, които няма с какво да забавляват бабите след банята. Има един хълм с някакви камъни, които са превърнати в атракции от Главбулгарстрой . Ако това може да се сравнява с Филипопол , един от най-древните градове ?? Пълни глупости. жалко за тези нисши създания - кметовете, които утре ще ги изгонят, но дано не успеят преди това да съсипят града .

Отговори
0 0
Ето какви "проекти" се лансират

Ето какви "проекти" се лансират

08.04.2015 | 16:41

Някой да се е качвал до крепостта \"Цари мали град\" по изградените към нейния проект две \"еко пътеки\"? Чуднички \"еко пътеки\" - бетонова настилка с изключително голям наклон и насипана върху нея ситна сгур, която става за пързаляне, но не и за ходене по нея! Странно е, че дъждовната вода не е отмила насипаното, но това вероятно се дължи на още по-скъпите и сложни отводнителни канавки до тях. А може би плащат на някого да възстановява посипката (ако случайно бъде отмита или отвята), с явната надежда някои от туристите, осмелили се да ползват тези \"еко пътеки\" на слизане, да се пързулнат неочаквано и да счупят я ръка, я крак! Ето такива \"проекти\" се лансират за \"привличане на туристи\" у нас от подмолните ни врагове! А госпожата \"доц. д-р арх.\" мартинс им се дупи всякак на последните!

Отговори
0 0

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?