Змиярници в Пловдив

Развъдници на влечуги стават буренясалите имоти на скарани наследници Кърлежите са по-опасни, казват от „Беломорски” и "Остромила

Започна сезонът на змиите. От седмици температурите се задържат около 28-30 градуса. Точно в такова време те са най-активни. И особено там, където сме навлезли в териториите им - крайградските квартали. „Защо няма змии в центъра? Защото това не им е местообитанието. А в квартал „Беломорски”, където постоянно изникват нови къщи, хората навлизат в змийската територия”, обяснява специалистът херпетолог д-р Георги Попгеоргиев. Само преди ден финландец запали къщата си, докато се опитваше да се отърве от змия в градината. Извърши глупостта да я напръска с бензин. Пламналото влечуго мина през косачката, която също била полята с гориво. Оттам се запалила външната стена на дома, а след това и покривът. Така малката усойница излезе на финландеца 15 000 евро. Как да се пазим от змиите, какви видове кръстосват дворовете ни и защитени ли са те?

Тишина, спокойствие и милиони щурци. И чат-пат някой смок. Това е средата, в която живеят хората от крайните квартали като „Беломорски”, Остромила” и „Софийска жп линия”. Тези квартали хем се оформят като западни предградия с големи къщи и дворове, хем им липсва най-важното - цялостен проект, който да обхване всички свободни терени. Така кварталите приличат на пачуърк от къщи и празни терени. А там, където няма хора, няма и заинтересовани собственици. На такива места израстват гъсти треволяци и трънаци.

Това явление опита да обясни професионалният кинолог и съдия от изложби Марин Стефанов от „Остромила”. „Като не се оре и коси, идват смоци. Навремето в тези терени живееха възрастни хора, които се грижеха за земята и я поддържаха. След години те измряха и внуците им или не се интересуват от имотите, или не могат да са разбират как да ги поделят. Във всеки случай изоставените по този начин дворове в крайните квартали са стотици”, казва Стефанов. И допълва, че е виждал стотици смоци през годините. Имотът му е обграден наполовина от застроени дворове и наполовина от празни. Пепелянки в крайните квартали няма, убеден е той. Средата и надморската височина не позволяват развъждането им.

„Смокът най-много да улови някой плъх и да си отиде. Дори така ще ти направи услуга. Кърлежите обаче са много по-опасни - влизат в дома и могат наистина да те убият”, убеден е той.

Иванка, която гледа внуците си под дебелите асми на „Беломорски”, е  видяла преди ден голям смок. „Спря шофьор, който минаваше, и ни предупреди, че покрай оградата на дома ни се вие дълъг смок. Пита ни: Не го ли виждате? Децата ви играят на няколко крачки от него. И го видяхме - изсули се под съседната ограда и изчезна”, разказва тя.

Съпругът й - 84-годишният бивш електротехник Христо, е виждал какво ли не в края на града. „Смоци винаги е имало и ще има. Само че те са защитени и ги пазим. Пепелянки обаче никога не съм виждал”, подчертава дядото. Съседът му Ицо намерил преди време голям смок в банята си. Изгонил го с метлата. Прекарал е целия си живот на края на града. Родителите му са бежанци от Егейска Тракия. Дошли на това място през 1926 г. и си купили този имот. Тогава бил на километри от града. „Повечето първи заселници в „Беломорски” сме от село Бадема до Дедеагач. Свикнали сме с особеностите на това да живееш на такова тихо и спокойно място. Змии винаги е имало и винаги ще има”, казва дядо Христо.

Друг беломорец - Лазар Лазаров, е издигнал истински змиярник пред къщата си. Става въпрос за триметрова стена от черници и къпини. „Улицата е разбита и е с дупки от от години. С тази зелена стена се пазим от шума и прахоляка”, обяснява той. Наясно е, че с тази китайска стена от зеленина създава идеално място за развъждане на змии. „По-добре смоци, отколкото прахоляк!”, отсича той, докато реже избуелите клони. Съседният имот обаче не си знае стопанина от две десетилетия. В него растат двуметрови треволяци.

Лазар живее на ръба на пловдивската география от 1996 г. Доскоро дворът му дори не влизал в кадастралната карта на града. Вече официално е на територията на Пловдив. „Тук вечерно време е тихо и приятно. С удоволствие да седнеш и да пийнеш една бира под сянката. Кметовете разрешават да се правят къщи, взимат парите за това, а не правят необходимата инфраструктура. От години ревем за асфалт и канализация. Още няма”, казва Лазар, който е строил един от 12-те ръкава на летище „Бен Гурион” в Израел.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Каква вода пиете вкъщи?