Жената с пълно 6 по български избра инженерна физика

Радка от Царацово вече има дипломи по история и педагогика, прави електроника за френските железници

Кандидат-студентката с пълна шестица и най-впечатляващо есе на изпита по български език в Пловдивския университет наесен ще е първокурсничка по инженерна физика. Радка Ангелова от Царацово е на 42 г. и вече има две дипломи от вуза под тепетата - след гимназията в родното си село е учила първо български език и история, а след това и магистратура по предучилищна и начална училищна педагогика.

Вече над 8 г. Радка работи във фирма за електроника в Царацово. Работата ѝ е да поставя елементи върху електронни платки, които после стават „умни” устройства и заминават за болници, метро и дори за френските национални железници.  Продукцията е изцяло за износ, а на Радка от доста време <210> се иска не просто механично да прави монтаж, а да знае как работят системите. Затова  прави завой от хуманитарните към инженерните науки.

Попаднала в тази сфера случайно ​- понеже предприятието е близо до дома ѝ.

Работодателите се оказали много толерантни към майката на близнаци, които все боледували. Така между двете страни не само се изградило доверие, а и желание у Радка да се развива в областта, в която работи в момента.

Преди време имала и друга възможност  - от СУ „Пейо Яворов” в Пловдив, където учат синовете ѝ Кръстин и Ангел, ѝ предложили да кандидатства за учителско място. Момчетата, които наесен ще са шестокласници, обаче не били очаровани майка им да е преподавателка в тяхното школо. Обсъждаме заедно и търсим решения, които да устройват всички, споделя възпитателския си подход Радка. Затова се отказала да влезе в класната стая.

Сега ще учи задочно, за да съчетава работата на смени в цеха със следването и времето за семейството и двамата тийнейджъри в трудна възраст. Момчетата, които носят имената на двамата си дядовци, този път подкрепят майка си. Правя го за себе си, казва тя.

След толкова различни области, в които се е пробвала, Радка има усещането, че не би се справила само с медицина и право. Вместо определението широко скроен човек според нея повече ѝ приляга любознателен.

Разказва, че около нея винаги звучи музика. Напоследък, докато върши нещо, слуша на руски истории за траките. Ето какво написа Радка Ангелова в есето си на редовния изпит по български език в ПУ „Паисий Хилендарски”:

В началото беше словото

„В началото беше словото” - голяма част от хората свързват тези думи със свещената книга Библията. Според това свещено писание чрез слово именно Бог сътворил видимия и невидимия свят. Чрез словото си направил да се появят и светлината, и земята, и небето, и растенията, и животните, и човекът. Според Библията Бог произнася словото си и то придобива материален израз. Също така според Библията  Бог създал човека по свой образ и подобие… От тъмната и невидима материя се появила видимата материя. Доколко сме подобни на Бог, можем само да гадаем, но има примери от живота ни, които показват, че словото е нещо наистина чудодейно. Не мисля, че за всеки от нас силата на словото е безспорен факт…

Още нашите предци чрез различни изрази са се опитали да синтезират безспорни факти, отнасящи се до силата на словото. Например: „Блага дума железни врата отваря”, „Казана дума - хвърлен камък”, „Дума дупка отваря”, „Голям залък лапни, лоша дума не казвай” и др.

Колко са силни думите? Наистина ли могат да създадат нова реалност? Ако е така, защо ги пренебрегват като сила голяма част от хората в моята държава? Връзката между думите и мисълта е нещо, неподлежащо на съмнение. Колкото повече думи знаем и можем да използваме, толкова по-нюансирана става мисълта ни, толкова по-логични и прецизни би трябвало да са отношенията ни с хората около нас. Не бихме могли да създадем каквито и да било неща, ако предварително не сме ги допуснали в съзнанието си, т. е. ако мислено не сме използвали отделни думи, за да детайлизираме образите и представите в нашия мозък. Според учените трябва да сме много внимателни какви образи допускаме в съзнанието си. Както мием ръцете и тялото си, така трябва да се стараем да поддържаме и хигиена на своите мисли.  По този начин най-малкото, което бихме спечелили, е разкошът да сме възможно най-спокойни и позитивно настроени, т. е. неминуемо и по-здрави.

Силата на думите… Някои я отричат, смятат, че няма никакво значение дали ще се обърнат към отсрещния човек  с „извинете” или с „ма”,  „бе”. Странно! Автоматично за мен тези два подхода извикват две противоположни реалности, съответно две абсолютно различни начала се детерминират от нищото… И това е най-обикновен, често случващ се пример около нас, днешните българи.

Думите са порции енергия, предназначена за някого, за нещо - така си мисля аз. Не мога да не се сетя за опита на онзи японски учен, който по три различни начина подхожда към ориза в в три буркана - обръщайки се към единия ориз, казва само обидни думи, пред ориза в другия буркан мълчи, а на ориза в третия казва „Благодаря!”. Резултатът: след време оризът в първия буркан зеленясва; този, който е във втория, също не изглежда много добре (явно и мълчанието, т. е. липсата на думи, не е най-доброто възможно решение при взаимоотношенията ни с другите); а за този ориз, който е в третия буркан, на който се казва пи мил начин „Благодаря!”, е бял и добре изглеждащ…

Използвах този пример, в който взаимоотношенията са между човек и нещо - ориз, най-обикновен ориз, нямащ интелект и чувства. А какво се случва, ако вместо ориз имаме човешко същество? Даваме ли си сметка за това?

Мисля, че не. Мисля, че ако си давахме сметка за дара, който притежаваме, за това, че сме подобни на Бога в много отношения, бихме били по-отговорни, по-мили, по-добри, а светът около нас би бил по-красив, по-прекрасен. Много ли им трябва на човешките същества, за да бъдат щастливи? Не, трябва им просто една добра дума, едно прекрасно, пълно с разум, отговорност и добронамереност слово.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
5 коментара
умрял лебед

умрял лебед

02.08.2019 | 15:21

Поредният абсурд на умрялото българско образование, къде ти висша математика, къде ти общи приказки за педагогика? Ама паричките ще й ги вземат!

Отговори
0 0
Журналист

Журналист

02.08.2019 | 07:19

Браво на такива хора. Но Елица Кандева не знае, че в Царацово никога не е имало гимназия. Дали някога се е срещала е тази жена или всичко е преразказ на нещо чуто от някъде.

Отговори
2 0
Georgi Mitev

Georgi Mitev

02.08.2019 | 01:21

CONGRATULATION !

Отговори
0 0
Georgi Mitev

Georgi Mitev

02.08.2019 | 01:16

CONGRATULATION !

Отговори
0 0
математик

математик

01.08.2019 | 20:28

тази госпожа е доказателство че от филолог инженер не става. Една задача от мен. Китай произвежда 207 млн. т. ориз годишно. Въпроси :1.Колко зърна ориз произвежда Китай годишно? 2. Колко поклонници на трите Х зърна ще са нужни за цялата годишна продукция. 3. Начертайте схемата на поклоните и благодарностите, за да разграничите с чертеж кои са зелените,кои - зле изглеждащите и кои - белите оризови зърна

Отговори
1 13

Анкета

Подкрепяте ли въвеждането на зони с ниски емисии в Пловдив?