Жеко навива с манивела Смилянския часовник

Министър-председателят Андрей Ляпчев подарил за кулата австрийски механизъм, който работи и до днес

Живота на огромен стар часовник поддържа от десетилетия на почти доброволни начала Жеко Джиков от смолянското село Смилян. Брадатият мъж бди всеки ден над огромния механизъм на часовниковата кула в родното си място. Петдесетина стъпала водят към високата над 10 метра кула на хълма. Тя е  неизменна част от атракциите на селото с 2000 жители, известно и като столица на фасула. "Кулата е символ, има я и в местния герб", гордее се бившият кмет на Смилян Сафидин Чикуртев.


55-годишният Жеко Джиков наследил този странен занаят от баща си Севил Джиков. "От 13 години поддържам часовника на кулата. След като баща ми остаря, ми обясни как да смазвам механизма и да настройвам часовника. Никой не си и задава въпроса как работи, ако спре, обаче веднага ме викат", смее се Джиков.

Белокаменната кула в Смилян има превратна история. Според местния краевед Анастас Примовски е построена от хаджи Мустафа Аджи ага от Устово през 1793-1796 година. Легендата разказва, че преди да умре, обрал черквата в едно станимашко село и донесъл камбаната в Смилян. Заповядал да се построи часовникова кула, от която камбаната да известява часовете. Според друга версия кулата е строена за наблюдателница, тъй като от хълма се виждал старият път за Смолян и цялото поречие на река Арда. Така местните жители били предупреждавани, ако идвал враг.

Не са правени археологически разкопки до кулата, за да се знае нещо повече за нея, казва шефката на историческия музей в Смолян Таня Марева. Знае се само, че часовникът работел до Балканската война, а след това замлъкнал. През 1928 година кулата била възстановена по нареждане на тогавашния министър председател Андрей Ляпчев.  Той бил първият премиер, стъпил тук след Освобождението. Дошъл  с файтон по стария път, заедно с депутат от съседното село Могилица, бащата на бившия депутат Ариф Агуш от ДПС, водели и английския военен аташе. Тогава Ляпчев подарил стар австрийски часовников механизъм за кулата, който е монтиран на върха  и работи и до днес.

"И нас да ни няма, ще продължи да тиктака", казва бившият кмет на Смилян Сафидин Чикуртев. Докато бил кмет, кулата била освежена външно по проект "Красива България". Сложили и капаци на камбанарията, за да не навява дъжд и сняг.

Дълги години след Освобождението за часовника и десетките му зъбчати колелца се грижели самоуки местни майстори, като най-дълго бил поддържан от Али Парунски. Часовникът не работил няколко години, но той го поправил. Бил самоук, но тертиплия, със самороден технически нюх. И дотам обичал красивото и симетрията, че като купувал крава, давал 100 лева отгоре, само за да е хубава в главата.Така съвестно и претенциозно се отнасял и с часовника. Преди да почине, той предал поддръжката му в ръцете на комшията му Севил Джиков. 12 години, докато бях кмет на селото, все Джикови са поддържали часовника, разказва Чикуртев. Джиков и бай Али направили дори втори циферблат, тъй като дотогава имал един, който се виждал само от половината село. "Точни хора бяха бай Али и татко, с каквото се захванеха, го вършеха. Бай Али разбираше много от часовници, имаше три стенни у тях", разказва синът на Севил, Жеко Джиков. Баща му бил и първият кинооператор в селото и с това се занимавал над 30 години.

Жеко от дете се катерел в кулата покрай баща си, но никога не мислел, че сам ще отговаря за нея. И досега той навива ръчно с манивела часовника, чиито тежести са около 50 кг, а махалото е около 6. Не е лесно, но се свиква, казва Жеко. И обяснява, че часовникът се поддържа по-трудно през зимата, защото металът се влияе от резки промени на температурата. Когато стане под минус 8-10 градуса, самият часовников механизъм забавя хода си, може и да спре и това налага своевременното му смазване, за да работи, отбелязва Жеко. 

Сега по часовника сверяват кога да започват часовете в местното училище. Жеко
посреща и туристи, които се снимат пред кулата, ала не ги пуска вътре, защото е опасно. Той ходи два-три пъти седмично да го навива, отделно да го раздвижва и чисти, защото ако навее сняг,  стрелките се сковават.

Все още ерген, доскоро той живеел с майка си Рила. Помагала му до преди две години, когато починала. "Ще качвам стълбите на кулата, докато мога. Плащат ми от кметството. Връзва ми се заплатата за по един хляб на ден", сочи Жеко. За часовника е убеден, че и след него ще се намери човек, който да го поддържа. "Животът течеше по големия часовник, а сега часовници да искаш, навсякъде ги има", казва смилянчанинът. Радва се обаче, че като удари камбаната, всички хора по улицата се извръщат да видят часа. А в кулата всяка зима се криели и големи пеперуди да презимуват.

Движението на зъбчатите колела и на стрелките по циферблата се регулира от тежести, а камбаната е отляна преди много години в Пловдив. Сега тя отброява звънко всеки кръгъл час, като се чува чак до околните на Смилян села. Първоначално тежестите на механизма били с вериги и се е навивал всеки ден, ала бай Али и синът му ги сменили с въжета. Така макарите им буксуват и вече слизат по-бавно. В студените дни часовникът изостава на два дни с по една минута. Само като се сменя зимното с лятно часово време, Жеко на ръка мести стрелките му.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?