2374
Следвайте ни

Сухотата в устата крие заплаха за имунитета

Намалената слюнчеста секреция при болните от синдрома на Sjogren увеличава риска от ковид инфекция

viber icon

Маски, дезинфекция и дистанция - това са познатите ни утвърдени мерки, разписани на базата на знанието, че COVID -19 се разпространява основно чрез капки слюнка и носен секрет. Тъй като носът и устата са входна врата за инфекцията, инфекциозният материал се открива първо там. 

Затова и пробите за идентифициране на заразата разчитат на биологичен материал от тези първи локации на вируса. Новите щадящи тестове се позитивират при засичане на антигени на SARS-CoV-2 именно в слюнката.

Навлизането на по-новите тестове е тясно свързано с медицинското познание за вируса и неговата концентрация в организма на инфектирания индивид. Тяхното приложение улеснява диагнозата и съответно борбата с вируса.

По този повод интересна се оказва ролята на слюнката - не само заради потенциала <210> като средство за откриване на заразените лица, но и заради други нейни функции и свойства,

свързани с локалния имунитет и защитата от вируса.

Проф. Мария Панчовска е ревматолог, чиято практика е тясно свързана със специфично автоимунно заболяване с неизвестна етиология - синдрома на Sjogren, при което водещите оплаквания на болните включват сухота в устата (ксеростомия) и сухота в очите (ксерофталмия). Касае се за автоимунно възпаление на екзокринните жлези, което засяга около 3% от населението на Земята. Има възможност и за системно ангажиране, което означава, че автоимунният процес може да засегне различни органи и системи. Симптомите на пациентите на проф. Панчовска засилват вниманието  към специфичната роля на слюнката особено в контекста на разгърналата се пандемия.

Важно е уточнението, че  рецепторите за вируса са няколко вида. Намират се по повърхността на клетките в устната кухина и  епителните клетки на каналите на слюнчените жлези, които изпълняват роля на входна врата за навлизане на вируса и инфектиране на слюнчените жлези. Данните от медицински проучвания при починали от COVID-19 откриват вируса в слюнчените жлези, като ги сравняват с „резервоар“ на вируса.

Известно е, че слюнката има важни защитни функции 

със съдържащите се в нея лизоцим, фагоцитиращи клетки и секреторен имуноглобулин А. Нормалната микрофлора в устната кухина също притежава защитни функции, като при синдрома на Sjogren съвкупността от бактериите в устната кухина (т.нар. орален микробиом) е силно променен.

Синдромът на Sjogren може да се развие самостоятелно - т. нар. първичен синдром на Sjogren, или да съпътства други ревматични болести - ревматоиден артрит, системен лупус, склеродермия - т.нар. вторичен синдром на Sjogren. Макар и по-рядко, болестта се съчетава с автоимунни хепатити и билиарна цироза, автоимунни болести на щитовидната жлеза.

С оглед на автоимунната патогенеза на изброените ревматични болести и провежданото лечение с кортикостероиди и имуносупресори, пациентите със синдрома на Sjogren имат компрометиран имунитет, което рефлектира в повишена честота на инфекции. 

В настоящата пандемия от COVID-19 рисковете за заразяване, усложнено протичане на болестта и неблагоприятен изход са напълно възможни и обясними.

“Специално при пациентите със синдрома на Sjogren паралелно с прогресиращото снижение на слюнчената секреция се променят количеството и качеството на слюнката. Това определя безспорната роля на слюнката и  слюнчените жлези спрямо възможно заразяване и разпространение на инфекцията, успоредно със загубата на вкус и обоняние като специфични начални симптоми,“ посочва проф. Панчовска.

Данните от последните проучвания (след май 2021 г.) показват, че след преболедуване от COVID -19

е възможно в следващите 12 месеца да се запазват промените във вкуса и  обонянието, 

установява се увеличение на слюнчените жлези при почти една четвърт от преболедувалите, сухота в устата  (ксеростомия ), афтозен стоматит, лицева болка, болка в областта на темпоро-мандибуларните стави. Болните от синдрома на Sjogren е необходимо регулярно да бъдат проследявани като пациенти с хронично автоимунно заболяване. Лечението им в условията на пандемията с COVID-19 се определя от активността на болестния процес и се води от специалист ревматолог в тясна колаборация с лекари от други медицински специалности.

Визитка

Проф. д-р Мария Панчовска-Мочева завършва медицина през 1986 г. От 1988-а работи в Медицински университет - Пловдив. Придобива специалност по вътрешни болести през 1990 г., а по ревматология - през 1994-та. Има защитен докторат на тема “Клинични, генетични и имунологични проучвания при синдрома на Sjogren”. Доцент е от 2004 г., а професор - от 2013-а. Създава и ръководи единствения в страната диспансер на болните от синдрома на Sjogren. Има над 180 научни публикации и съобщения, изнесени на научни форуми у нас и в чужбина. Съавтор e на 14 учебни ръководства и помагала, 4 монографии, както и на поредицата “Живот без болка” за пациентите с ревматологични заболявания.

Живка Гецова

Живка Гецова

Сътрудник

Живка Гецова е завършила журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“. По-късно прави магистратура по международна сигурност в Sciences Po, Париж, с насоченост към въпроси от сферата на глобалното здраве. Работила е за две европейски агенции и има опит в различни медии в страната и чужбина.   Още

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Кои са най-големите предизвикателства пред новото правителство през 2022-ра година?