Синдром на Рейно – обостря се зимните месеци

Състоянието се определя като синдром, в случаите, в които се проявява като част от клиничната картина на други заболявания (лупус, васкулити, ревматоиден артрит) и като болест на Рейно – когато няма друго придружаващо заболяване.


Честотата на заболяването или наричано още феномен на Рейно е сравнително висока. Основно се засягат крайните фаланги на пръстите на ръцете, малко по-рядко на краката и значително по-рядко носът и ушите. Състоянието е широко разпространено, но значително по-често сред жените, особено тези, живеещи в страни с по-студен климат.


Състоянието е свързано с редуциране притока на кръв към тези участъци, поради спазъм на кръвоносните съдове. В началото кожата на засегнатата област избледнява, след което посинява. След прекратяване на съдовия спазъм бързо нахлува кръв, което води до зачервяване на участъците от кожата. Може да е налице още оток, чувство за дискомфорт и тръпки, а по-рядко и различно изразена по степен болка.

 

Не само студът има роля за отключване на епизодите на съдов спазъм, но той е основен тригерен фактор. Най-често при излизане навън в по-студено време, но е възможно и при измиване на ръцете със студена вода или хващане на студен предмет. Стресовите ситуации, резките промени в емоциите също могат да играят ролята на отключващ фактор.


При тежките форми е налице по-голяма продължителност на съдовите спазми и съответно се развиват различно изразени по степен трофични промени по кожата. В началото тя може да стане по-суха, лесно ранима. Впоследствие е възможно да се развият ерозивни промени, които трудно зарастват, съпроводени са с болка и създават риск от вторични инфекции.


Обикновено най-тежките форми с развитие на язвени и гангренозни рани са свързани освен с тежестта на синдрома, така и с непредприемането на лечение, което допълнително задълбочава с по-бързи темпове процеса.


Синдромът на Рейно се асоциира с автоимунното заболяване склеродермия, както и дерматомиозит, заболявания на щитовидната жлеза, вегетативната нервна система, отравяне с олово и други. Една на всеки 16 жени и един на всеки 50 мъже с Рейно развиват склеродермия между 25- и 55-годишна възраст.


Болестта на Рейно най-често се среща при млади жени, след прекарани инфекциозни заболявания или психични травми. В някои случаи след измръзване, умора. Понякога заболяването е съчетано с мигрена, спазми на съдовете на очното дъно.


Дори и при наблюдаван пристъп, дори когато става въпрос за млада жена, диагнозата може да се постави само след изключване на склеродермия и други заболявания със сходна симптоматика. Използват се имунологични изследвания за изключване на ревматоидни заболявания, проследяват се хормони за изключване заболяване на щитовидната жлеза и други. Изследва се микроциркулацията – Доплер ехография, студови проби и други.


При пристъп се препоръчва стопляне на пострадала част на тялото, но без  излагане на гореща вода. Благоприятно действа лек масаж с топли пръсти. При силен продължителен пристъп обикновено се изписват спазмолитици, съдоразширяващи, витамини и други. Лечението е затруднено, поради необходимостта от елиминация на студовия фактор. Добри резултати има прилагането на физиотерапия. При по-тежки форми се предприема хирургична намеса – премахване на част от симпатиковите влакна в нервните сплитове, които имат отношение към спазъма на съдовете.


Прогресията на заболяването е бавно, като е възможно настъпването на спонтанна ремисия. В случаите, в които не се касае за склеродермия прогнозата на състоянието е добра.

puls.bg

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?