46

Пристрастени ли сме към захарта

Сипваме си по малко захар в кафето. Ръсим по малко дори в киселото си мляко с бисквити. Всеки рожден ден отбелязваме с торта. Хапваме си по малко шоколад преди изпит, преди състезание, преди мач. Но защо във всички тези моменти не отваряме пакетче солети, не загребваме шепа ядки или не избираме купичка плод? Пристрастени ли сме към захарта, или просто тя е навсякъде?

„В медицината използваме „пристрастяване“, за да опишем трагична ситуация, при която химията на нечий мозък е променена, за да го принуди да повтори консумацията на дадено вещество или дейност въпреки вредните последици. Това е много различно от случайното използване на израза “пристрастен съм”, обяснява експертът по детско здраве д-р Алън Грийн, цитиран от plus.bg.

Консумирането на захар освобождава опиоиди и допамин в телата ни. Там се крие връзката между добавената захар и пристрастяващото поведение.

Допаминът е невротрансмитер, който е ключова част от т.нар. „верига за възнаграждение“, свързана с пристрастяващото поведение. Когато определена дейност или вещество предизвиква прекомерно освобождаване на допамин, човек усеща чувство на наслада, което е склонен да потърси повторно.

Повтаряйки този модел, човешкият мозък своеобразно “се настройва” да отделя по-малко допамин. Единственият начин човек да се върне към състоянието на предишната наслада е да увеличи дозата на захарта или да зачести нейната употреба. Това е известно като злоупотреба с вещества.

Каси Бьорк, основател на платформа за съвети и програми за отслабване, заявява, че захарта може да бъде дори по-пристрастяваща от кокаина.

„Захарта активира опиатните рецептори в мозъка ни и засяга центъра за възнаграждение, което води до натрапчиво поведение, въпреки негативните последици, като наддаване на тегло, главоболие, хормонален дисбаланс и др.”, обяснява тя. 

234595

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Коя дата е най-подходяща за национален празник на България?