Следвайте ни

Неонатологът проф. д-р Мая Кръстева: Кърменето повишава имунитета и пази бебетата от инфекции

Майки принудени да спрат естественото хранене, за да се върнат на работа

viber icon

Проф. д-р Мая Кръстева завършва медицина през 1980 г. в Медицинския университет - Пловдив. От 1981 г. започва работа като неонатолог в АГ клиника на УМБАЛ „Св Георги”, където работи и до момента. Oт 2001 г. оглавява Неонатологичното отделение. Преподава неонатология в МУ ​- Пловдив. Ръководител е на специализиращи лекари и е национален консултант по неонатология. Номинирана е за „Лекар на годината“ през 2011 г.  На II Национален конгрес по неонатология е избрана за председател на УС на Българската ​неонатологична асоциация (БНА). „Марица“ се срещна с нея, за да предостави информация относно предимствата на кърменето и проблемите, които родителите срещат.

 

Кърменето е ключово за развитието на имунитета при децата и носи много ползи както за бебето, така и за майката. Световната седмица на кърменето, която отбелязваме от 1 до 7 август, има за цел да информира обществото и най-вече настоящите родители в тази посока.

По този повод Неонатологията в УМБАЛ „Св. Георги“ планира провеждане на индивидуални разговори и беседи с майките на новородени, в които лекарите да отговорят на въпросите на родителите. Това е част от ежедневната работа на проф. Мая Кръстева, неонатолог с 42-годишна практика. 

Като специалист тя е категорична, че кърмените деца имат по-голяма защита от инфекции през първите 3-4 месеца, когато организмът им все още не произвежда антитела. Така те боледуват по-рядко от инфекции на дихателните пътища, ушите или на стомашно-чревния тракт.

По време на кърменето антителата постъпват с кърмата и повишават имунитета. Освен това естественото хранене, както и естественото раждане, се отразява положително и на формирането на чревната микробиота, а имунният отговор зависи пряко от нея. Благодарение на кърменето намалява  рискът от развитие на алергии и атопичен дерматит,  хипертония, сърдечносъдови заболявания, диабет, наднормено тегло при възрастните, посочва още проф. Кръстева. Не на последно място чрез кърменето се  изгражда и утвърждава емоционалната връзка между майката и бебето.

Не са малко и ползите за майките, които естественото хранене на бебетата носи. Кърмещите жени се възстановяват по-бързо след раждането, а костите им стават по-здрави. Освен това медицинските доказателства сочат, че при тях рискът от развитие на някои онкологични заболявания като рака на гърдата и този на яйчниците намалява.

Проф. Кръстева отчита като проблем факта, че невинаги родителите са наясно с проблемите на кърменето, преди то да дойде на дневен ред след раждането. Затова тя смята, че подготовката за него е добре да съпътства бременността. Съветите се препоръчва да идват както от личните лекари на бременните жени, така и от АГ специалистите, които следят състоянието им, за да могат да информират дори майките, които нямат личната мотивация да четат по въпроса.

Предвид многобройните ползи от кърменето, проф. Кръстева казва, че е препоръчително то да започне възможно най-рано след раждането.

Ако няма здравословни проблеми и състоянието на майката и бебето е стабилно, първото хранене може да се осъществи още на първия или втория час след идването на бял свят на новороденото.  

Относно продължителността на кърменето експертите имат различни становища. Световната здравна организация препоръчва даването единствено на кърма през първите 6 месеца. Въвеждането на нови храни може да започне между 4.5 и 6 месец на бебето.

Според проф. Кръстева детето  диктува процеса и режима на хранене според собствените си нужди. Същото се отнася и за оспорваното даване на вода на новородените. Критерий за това дали храненето е пълноценно остава развитието на бебето и нарастването на теглото. 

Съществуват обаче ситуации, в които кърменето не се препоръчва. Противопоказанията в този смисъл могат да бъдат временни или постоянни. Към първата група спада развитието на инфекции при майката след раждането, протичащи с висока температура. По принцип всички тежки здравословни състояния възпрепятстват кърменето, обяснява проф. Кръстева. Лечението с  някои антибиотици и  лекарства също би могло да бъде причина естественото хранене временно да се прекрати, тъй като някои от тях се отделят с кърмата и могат да застрашат здравето на новородените.

Химиотерапията и лъчелечението при онкоболните майки, приемът на противоепилептични медикаменти, част от антидепресантите и антипсихотиците са сред  противопоказанията. Съществуват и някои инфекциозни заболявания като туберкулозата, които могат да се предадат на детето чрез кърмата. 

От друга страна, желанието на майките да продължат професионалното си развитие след раждането може да бъде сериозен мотив за прекъсване на кърменето още  след четвъртия или петия месец от раждането.  Не навсякъде в България се създават условия за кърмене на работното място. В тези случаи майката може да практикува предварително изцеждане на кърмата. Според проф. Кръстева има нужда да се работи в тази посока и това е ангажимент на  работодателите.

По повод на кърменето в контекста на ковид пандемията и ваксинационния процес проф. Кръстева обяснява, че вече има известни данни, които доказват, че ваксините не влияят негативно на състава на кърмата. Изследванията показват, че изработените антитела от майката след имунизацията се предават на новородените  с кърмата в най-голямо количество в първите 3-4 седмици, след което нивото им спада. Все още обаче не може да се каже колко дълготраен е този имунитет, но със сигурност кърменето намалява риска кърмачето да развие ковид инфекция.  

Наличието на  такава инфекция при майката, от друга страна, не е причина за прекъсването на кърменето, когато отсъстват симптоми или проявата им е лека. Условието е  да  се спазват всички рутинни противоепидемични мерки при храненето или изцеждането на кърмата, която може да се дава на бебето, докато тя е в изолация, обяснява проф. Кръстева. При тежка симптоматика, когато хоспитализацията е наложителна, това на практика  е почти невъзможно. 

Живка Гецова

Живка Гецова

Сътрудник

Живка Гецова е завършила журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“. По-късно прави магистратура по международна сигурност в Sciences Po, Париж, с насоченост към въпроси от сферата на глобалното здраве. Работила е за две европейски агенции и има опит в различни медии в страната и чужбина.   Още

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Ако парламентарните избори са сега, за кого бихте гласували?