Следвайте ни

"Компас на храненето" разбива митовете за диетите и отслабването

viber icon

Кой е най-здравословният начин на хранене? Вредни ли са въглехидратите? Да избягваме ли мазнините? Как да отслабнем ефективно? Диетолози и фитнес инструктори дават противоречиви отговори на тези въпроси и е трудно да се ориентираме сред множеството конкуриращи се системи за отслабване и оздравителни програми.

Авторът на тази книга Бас Каст, се заема да отсее научно доказаните факти от популярните митове за здравословното хранене. Когато на 40-годишна възраст германският научен журналист започва да получава сърдечни кризи, решава да се откаже от вредните хранителни навици. За да подбере най-подходящия режим, той внимателно анализира последните научни открития в областта на метаболитната биохимия, диетологията и геронтологията. В хода на проучването Бас Каст открива множество факти, които оборват редица разпространени схващания или пък потвърждават някои отдавна известни истини. Той извежда най-важните заключения и представя кратко и достъпно научните факти зад тях, като накрая формулира 12 практически правила за здравословно хранене. Благодарение на тях ще разполагате с ценен компас, който да следвате по пътя към здравето.

Четири основни въпроса, на които „Компас на храненето“ отговаря:

 

  • Как да отслабнем ефективно?
  • Как да се предпазим от болести с помощта на храната?
  • Как да разграничим митовете за храненето от фактите?
  • Можем ли да „излъжем“ биологичния си часовник и да спрем процеса на стареене с помощта на балансирана диета?

 

Отзиви за книгата

 

Най-важното нонфикшън заглавие на годината.

Шпигел

 

Бас Каст ни помага да отсеем митовете и полуистините за диетите.

Фокус

 

Авторът обяснява последните научни открития увлекателно и ясно.

Уомън

 

 

Въглехидрати: обобщение и препоръки

 

За „официалната“ препоръка да се ядат колкото може повече въглехидрати няма солидни научни доводи. Тъкмо някои от разпространените в Германия въглехидратни бомби като картофите и белия ориз са по-скоро вредни, ако се консумират в големи количества, особено при нашия заседнал начин на живот.

Това важи с особена сила за хората с инсулинова резистентност. Техните тела не се повлияват от нискомазнинната (т.е. високовъглехидратна) диета. Който страда от инсулинова резистентност, ще се чувства най-добре на нисковъглехидратна диета. Тя обаче може да бъде много полезна и за всички останали хора.

Общото правило е следното: Решаващо е не относителното количество, а качеството на въглехидратите. Най-вредният въглехидрат е захарта, особено под формата на течен, промишлено произведен продукт като кола, фанта и прочие подсладени напитки. При редовна консумация на големи количества фруктозна инфузия се стига до омазняване на черния дроб, което от своя страна води до инсулинова резистентност и всевъзможни отрицателни последици  – от наднормено тегло до всички болести на стареенето. (Имайте предвид, че хибридът, наречен захар, се състои не само от фруктоза, която черният дроб превръща в мазнина, но и от глюкоза, която попада в кръвта и причинява секреция на инсулин: може би това съчетание от омазняване на черния дроб и повишени нива на инсулина е причина захарта да е толкова вредна.)

В сравнение със захарта чистите глюкозни бомби – бял хляб, картофи, бял ориз, бели макарони, не са чак толкова нездравословни, но не бива да се консумират в големи количества. Те съдържат много калории и сравнително малко хранителни вещества. Освен това повечето такива храни причиняват твърде бързо повишаване на кръвната захар. Белите макарони се усвояват по-бавно и съответно не повишават нивата на кръвната захар и инсулина в такава степен. Макаронените изделия не са вредни, но няма да ви доставят много хранителни вещества, освен ако не предпочитате пълнозърнестите.

Хлябът с квас също е полезен, най-вече защото квасът допринася за по-бавното усвояване. Освен това хлябът с квас обикновено се приготвя от по-груби брашна и съответно готовият хляб е по-богат на витамини, минерали и баластни вещества (най-често се използва брашно с типов номер над 1000).

През последните години демонизирането на хляба, пшеницата и глутена се превърна в национален спорт. В тази полемика има зрънце истина, но мащабите й са преувеличени. Целта ни трябва да е да избягваме преработените, бързо усвоими, бедни на баластни вещества въглехидрати. Пълнозърнестите храни като цяло са препоръчителни. Сред тях има и „екзотични“ продукти като булгур (ГИ = 48).

Наред с плодовете и зеленчуците особено ценен източник на въглехидрати са варивата. Те повишават нивото на кръвната захар изключително бавно, съдържат много баластни вещества и повече протеини от картофите, ориза и макароните. По тази причина варивата спомагат за отслабването, докато картофите по-скоро водят до напълняване. Неслучайно най-дълголетните народи (японците от Окинава, адвентистите, жителите на някои средиземноморски райони) много често ядат варива, било то боб, леща и/или грах.

 

Още интересни и полезни съвети ще откриете в „Компас на храненето“ от Бас Каст.

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Кой е най-сериозният замърсител на въздуха в Пловдив?