44

Доц. д-р Соня Иванова: Загубата на обоняние може да е предвестник за паркинсон

На 11 април отбелязваме Световния ден на борбата с болестта на Паркинсон. Болните в България са около 12-13 ​хиляди души, като 10% от тях, или над 1200, са в тежък стадий на болестта. Въпреки че заболяването е диагностицирано в далечната 1817 г. от британския лекар Джеймс Паркинсон, за него все още не е открито лечение. За проблемите на страдащите от болестта на Паркинсон разговаряме с доц. Соня Иванова, специалист в Клиниката по нервни болести за двигателни нарушения в София.


- Доц. Иванова, какво представлява болестта паркинсон?

- Паркинсоновата болест е една от инвалидизиращите болестите, която настъпва в по-късна възраст. Среща се и при по-млади пациенти - предимно при мъже над 35-40 години. Тя е заболяване за цял живот и ние трябва се справяме с лечението на пациента и контрола на оплакванията му до неговия край. Медикаментите, които използваме, са с много добър ефект, но те овладяват оплакванията в първите години от приемането им. За този период от лечението дори използваме термина „меден месец“. През него пациентът се чувства добре, в някои случаи симптомите дори изчезват и той забравя за заболяването. С прогресията на болестта обаче ядрото в мозъка, което отговаря за производството на допамин (важен медиатор), дегенерира все повече и дефицитът му става все по-отчетлив. Пациентът започва да изпитва недостатъчно подобрение въпреки провежданото лечение и това е плавният преход към т. нар. „фаза на късната паркинсонова болест“. В нея той приема медикаменти, но единичният прием действа за определено време. Болният става зависим от многократен прием през устата на назначените му медикаменти. Тогава започваме да говорим за периоди на включване и на изключване, т.е. добри и лоши периоди, което се отнася най-вече до двигателните оплаквания. 

- Какви са оплакванията и признаците на паркинсоновата болест?

- Болестта се свързва с нарушение на движенията и скованост. Симптомите често започват едностранно и по-късно се разпространяват, за да обхванат и двете страни на тялото. Обикновено забавеността се отнася както за походката, така и за по-фините движения. В краката се проявява като провлачване на стъпалата и скъсени, тътрещи се стъпки. Губи се сръчността на ръката, справянето със закопчаване на копчета, писането, самостоятелното хранене. Много характерен е треморът на ръката, когато е отпусната, в покой. Той се описва като „търкаляне на хапчета“ или като „броене на пари“ поради начина, по който палецът и пръстите изглеждат като въртене на малък предмет между тях. Треморът може също да включва краката, устните и челюстта, но рядко главата. Това смущава и социалния живот на пациента, като тревогата засилва тремора.

С прогресията на болестта болният започва да губи равновесие, да се клатушка, да залита - не успява да се задържи въпреки усилията, които полага. Това е постурална нестабилност - друга ключова характеристика, но обикновено се появява по-късно в хода на заболяването.

Съществуват обаче и немоторни оплаквания и последни проучвания сочат, че те влошават качеството на живот не по-малко от двигателните нарушения. Такива симптоми могат да настъпят още преди поставянето на диагнозата, но с времето се задълбочават. Няма пациент, който в някоя от фазите на болестта да няма оплаквания, свързани с концентрацията на вниманието, паметта, справянето с няколко задачи едновременно, с настроението. Някои пациенти изпадат в депресия, а други стават по-апатични, безинициативни. Често са налице нарушение на съня, умора, болки. При някои се получават нарушения в автономните функции - т.е. в уринирането, колебанието на кръвното налягане, нарушават се сексуалните функции и т.н.

При голям брой пациенти се наблюдава нарушение в усещането на миризми, и то години преди появата на паркинсоновите симптоми. С напредването на заболяването се появяват още по-неприятни явления като деменция, халюцинации, падания. Понякога се налага пациентът да бъде настанен в институция, за да получи грижи, ако няма близки, роднини или приятели.

Страдащите от паркинсонова болест могат да изпадат в пълната зависимост за ежедневните си функции. Тогава идва предизвикателството по отношение на терапевтичните схеми. Ние се опитваме да сменим начина на лечение, като комбинираме множество медикаменти, съобразяваме часовете, в които болният да ги приема. Някои от лекарствата се налага да се пият на гладно, за да бъдат по-добре усвоени. Въпреки това контролът върху симптомите в един момент става крайно незадоволителен. Ако се повишат много дозите на медикаментите, от които пациентът се чувства добре, е възможно да се появят свръхдвижения. Променя се походката. Отстрани тези хора изглеждат като странно танцуващи възрастни с неволеви движения, които ги изтощават не само физически, но и емоционално.

- Трудно ли се открива заболяването?

- Все още диагнозата остава клинична и се открива по признаците на болестта, по комбинацията от тях след преглед от невролог. Съществуват някои изследвания, които прилагаме, но те са по-скоро за отхвърляне на диагнозата или за разграничаване от други имитиращи заболявания. Понякога пациентите дори сами се сещат за възможността да страдат от паркинсонова болест, а в други случаи техни близки, забелязвайки промяната в стойката, клатушкащата походка, треперенето, настояват за консултация. Все още няма надежден диагностичен тест, ето защо диагнозата се основава на клинично представяне и експертността на невролога, който се занимава с двигателни нарушения.

- Знае ли се причината за заболяването?

- Болестта се приема за нервнодегеративна. Причината, или етиологичният спусък на невродегенерацията при паркинсоновата болест, все още не е известна. Въпреки че по-голямата част от случаите са спорадични, има все повече доказателства, че генетичните фактори играят роля, особено когато възрастта при появата на симптомите е по-млада от 50 години. Съществуват и фамилни форми, но те са редки и при тях са идентифицирани патологични гени. В повечето случаи не може да се посочи причина, която, ако едно лице избегне, ще може да предпази от заболяването в късна възраст.

- За толкова много години, откакто е поставена първата диагноза, все още ли не е открит по-ефективен метод за лечение?

- Допамин заместителната терапия значително подобрява двигателната активност и симптомите на болестта на Паркинсон при повечето пациенти. Лечението в късната фазата обаче остава най-голямото предизвикателство в съвременната епоха. Вече има устройства, подпомагащи терапията при паркинсон, даващи възможност чрез инфузия да доставим лекарството подкожно или директно в горните части на тънкото черво.

Идеята на тази терапия е възможността да се прескочи престоят на лекарството в стомаха и директно да попадне на мястото, където се усвоява. Терапията позволява медикаментът да се подава капково, така че да има постоянен приток към кръвообращението и оттам към мозъка. Така дозите могат да се контролират, а свръхдвиженията на пациента да бъдат коригирани. Освен спазването на медицинските показания обаче, за да бъдат приложими тези методи на лечение, трябва да бъдат специално обучени пациентите и хората, които им помагат в ежедневието. Има редица тънкости - от включването на апарата, който работи на батерии, до изчисляването на дозите на лекарството и поддържането на добра хигиена. Съществуват и неврохирургични методи, подходящи за някои от пациентите с паркинсон.

- Как се отразяват грижите за пациенти с паркинсонова болест върху близките им? 

- Болестта на Паркинсон се свързва със значителен стрес на болногледачите. Както казах, това е инвалидизиращо заболяване и понякога се налага близките да се откажат от работа и дори от социални контакти. Много е важно нашите пациенти да бъдат своевременно консултирани и да прилагат адекватни режими на лечение. Дозите на медикаментите да са достатъчни за контрол на симптомите, но и да не се прекалява с тях. Добре е наблюдаващият специалист да съблюдава нуждата от корекция на 6-12 месеца, като така се осигурява максимално спокойствие за болен и обгрижаващ.

- Много хора ли страдат от паркинсон?

- Болестта на Паркинсон е едно от най-честите невродегенеративни заболявания в зряла възраст и основна причина за неврологична заболеваемост и смъртност в световен мащаб. Смята се, че засяга 0,3% от възрастното население на възраст 40 и повече години.

- Има ли рискови групи?

- Възрастта е риск. С увеличаване продължителността на живота броят на пациентите се увеличава. Възможно е също да се отключи след травма, работа във въглеродноокисна среда или с манган. Счита се, че приемът на кофеин, физическата активност и пушенето на цигари са свързани с по-нисък риск от паркинсонова болест.

- Повече мъже или жени страдат?

- Честотата на болестта нараства постоянно с възрастта, започвайки от петото десетилетие и е по-висока при мъжете, особено на възраст между 50 и 60 години.

 

Доц. д-р Соня Иванова, д.м., e невролог от УМБАЛНП “Св. Наум” - Со-фия, началник на Клиника по нервни болести за двигателни нарушения.Преподавател в Катедрата по неврология на МУ - София. Завършвамедицина и придобива специалност по неврология в МУ - София. През2016 г. o е присъдена научна и образователна степен “доктор” в облас-тта на множествената склероза. От 2009 г. има втора магистърскастепен по здравен мениджмънт. Има клинични и научни специализации вПавия, Италия, и Копенхаген, Дания. Автор е на повече от 90 публикациив национални и международни списания, както и съавтор в учебник заспециализиращи невролози от 2021 г. Рецензент на статии към водещиневрологични списания. Представител е на България в Европейскиякомитет за лечение и изследване на множествена склероза (ECTRIMS).

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Този сайт е защитен от reCAPTCHA и Google Политика за поверителност и Условия за ползване са приложени.

Публикувай
0 коментара

Анкета

Решихте ли за кого да гласувате на 9 юни?