44

Д-р Тихомир Христов, кардиохирург: Вирусните инфекции атакуват сърцето дори без тежки симптоми

България е на незавидното първо място в Европейския съюз по преждевременна смърт от сърдечносъдови заболявания, сочи статистиката. Това е причината всяка година у нас живота си да губят средно 160 души на 100 000 население под 65-годишна възраст. Всеки пети пълнолетен в България е със сърдечносъдови проблеми или диабет. Причината е, че тези заболявания се неглижират от обществото. А това води до тежки диагнози, като сърдечна недостатъчност, исхемична болест, инфаркт или инсулт. В периода на множеството вируси, които циркулират, специално за „Марица“ кардиохирургът  д-р Тихомир Христов посочва какви опасности крият вирусите за болните от сърдечносъдови заболявания и какви поражения може да нанесе всеки от най-популярните вируси.

Пациентите  със сърдечносъдови заболявания  са във високорисковата група, когато става въпрос и за вирусни инфекции. Те са по-податливи на по-тежките форми на протичане на болестта и затова не трябва да се подлагат на епидемичен риск.

Вирусните инфекции са най-разпространените заболявания през студените месеци на зимния сезон както при възрастни, така и при деца. Обичайната им локализация са горните дихателни пътища, но могат да засегнат и долните отдели на дихателните пътища, като трахея, бронхи и бял дроб. Пациентите съобщават обикновено за хрема, дразнене в носоглътката и суха кашлица. Гореспоменатите симптоми са придружени от общи оплаквания като:  отпадналост, която може да е изразена в различна степен,  изпотяване, главоболие и липса на апетит. Обичайно наблюдаваната температура в раните етапи на заболяването са в диапазона от субфебрилитет до 38.3 градуса по Целзий. Най-често изолираните вируси при пациенти с остри прояви на респираторни инфекции са грипен вирус тип А и В, риновируси, цитомегаловируси, коксаки вируси от група Б, рубеола, респираторни аденовируси и коронавируси.  

Вирусните инфекции обострят всички хронични заболявания, но също така могат да предизвикат нови, особено при пациенти с полиморбидност или имунен дефицит. Вирусните инфекции могат да повлияят на нашето сърце по различни начини. Те могат да отключат ново заболяване или да потенцират подлежащо.

Грипният вирус е два типа А и В. Той повлиява имунната <210> система, като я отслабва и намалява нейните способности да се справя с навлезлите бактерии, с които нашето тяло е в непрекъснат контакт. Това е и причината бактериалните инфекции да са на първо място като усложнение след прекарана грипна инфекция. Вирусът на грип  влияе негативно на състоянието на кръвоносните съдове, както и на намиращите се в тях плаки, посредством възпалителните реакции на самия вирус. В редки случаи вирусната инфекция може да засегне кръвоносните съдове на сърцето. При настъпило подобно усложнение има опасност от остър коронарен синдром, което е тежко усложнение на грипната инфекция. Рискът от увреждане на сърцето е най-висок при хора, генетично предразположени към сърдечносъдови заболявания, и при такива с атеросклероза или хронични проблеми с холестерола и триглицеридите.

Риновирусът е широко разпространен по целия свят. Заболяването се разпространява по въздушно-капков път, засяга конюнктивите и горните дихателни пътища. Характеризира се с малък инкубационен период, който варира от няколко часа до няколко дена. Възможно е и предаване на заболяването по контактно-битов път.

Цитомегаловирусите имат няколко представители, които са широко разпространени при хората. Тази група включва вирусите на херпес симплекс, варицела зостер и вируса на Епщайн​-Бар. Статистически в 50 процента от изследваните хора на над 40-годишна възраст е намерено наличието на цитомегаловирус. Обикновено в организма цитомегаловирусите са в латентно състояние и са безвредни, но може да предизвикат инфекции, включително вирусна инфекция, засягаща сърцето. Вирусите от тази група се предават чрез обмяна на течности от заразен на здрав човек.

Коксаки виру​сите от група В, освен че причиняват грипна инфекция, се сочат за основните вируси, които причиняват миокардит. Миокардитът е възпаление на средния мускулен слой на сърцето. Обикновено оплакванията от инфекцията продължава около седмица. Симптомите са сходни с другите вирусни инфекции. При засягане на сърцето се наблюдават прояви на треска, болка в гърдите, задух, умора. Ако вирусът атакува сърцето, продължителността на заболяването е по-дълга. Заболяването може да предизвика трайни увреждания на сърцето, особено ако рецидивира. Предаването на коксаки вирусите става по фекално-орален и контактно-битов път. 

Рубеолата се предизвиква от РНК вирус. Предава се по въздушно-капков път, като прониква през лигавицата на дихателните пътища. Вирусът на рубеола не е силно заразен, предимно се разпространява в детска възраст. Проучванията показват, че повечето хора, изследвани след 25-годишна възраст, имат имунитет, което значи, че са се срещали с вируса в детска възраст. Вирус​ът на рубеола може да засегне и сърцето, като предизвика миокардит. Заразяването е много опасно при бременни жени. Наличието му може да доведе до тежки малформации на плода или до аборт. 

Аденовирусите са причина за чести огнищни инфекции, въпреки че през зимните месеци честотата им се повишава. Те предизвикват в голям процент респираторни заболявания и вирусен конюнктивит. Вирусът се разпространява чрез директен контакт, посредством кашляне или кихане. Човек може да се зарази също и чрез контакт със заразена повърхност или изпражнения. Симптомите не се различават от тези на баналната настинка. Води до възможността за развитието на вирусен миокардит при деца и възрастни.

През последните няколко години, предвид пандемичната обстановка, се докладват серия от различни проучвания, които доказват връзката между коронавируса и  развитието на вирусен миокардит. Смята се, че причината е директно вирусно увреждане на миокарда, както и бурната имунна реакция на организма.

Голяма част от вирусните инфекции, които засягат сърцето, не предизвикват тежки симптоми, инфекцията може да бъде неглижирана или неразпозната. Повечето пациенти съобщават за болка в областта на гърдите, придружена от задух, умора при обичайно физическо натоварване, болка по мускулите и ставите, като често пациентите я описват като при мускулна треска след натоварване, нарушения в сърдечния ритъм, субфебрилни състояния до фебрилитет. При по​-тежките случаи - до екстремно високи температури и треска, възпалено гърло. Някои пациенти съобщават за синкопи или загуба на съзнание.

Респираторните инфекции увеличават риска от венозна тромбоза или белодробна емболия. Въпреки че вирусните инфекции са сезонни, последиците от усложненията им са доста тежки и в някои случаи -  инвалидизиращи. Пациентите, страдащи от вирусен миокардит, съобщават, че имат гръдна болка, задух, умора при физически натоварвания. Ако заболяването се развие при пациент с множество придружаващи заболявания, има риск от развитието на кардиогенен шок, което е животозастрашаващо състояние и изисква спешна хоспитализация. Перикардитът е друго усложнение от прекарана или недоизлекувана вирусна инфекция. Симптомите са болка в областта на гърдите, тежест, задух, фебрилитет. 

Лечението на вирусните инфекции включва различни подходи в зависимост от етапа на заболяването. В началото се препоръчва пациентите да спазват постелен режим, симптоматично лечение, включващо температуропонижаващи лекарства, имуностимулатори и витамини с цел превенция на усложненията. Ако симптомите не отшумят за няколко дни до седмица и състоянието на пациента се задълбочава със сърдечна симптоматика, е необходимо да се извърши консултация с кардиолог. Ако се установи засягане на сърцето, пациентът е редно да бъде хоспитализиран. В болнични условия ще се проведат редица специализирани изследвания, като лабораторни изследвания, ЕКГ, ехокардиография, рентген и ядрено-магнитен резонанс, които ще дадат ясна картина за степента на засягане 


Д-р Тихомир Христов е завършил Медицинския университет в София през 2015 г. През 2021 г. придобива специалност "Кардиохирургия". Работил е като доброволен сътрудник в университетската болница „Проф. д-р Александър Чирков“ от септември 2014 г. до ноември 2015 г. Назначен е като лекар ординатор в същата клиника през декември 2015 г., а от януари 2016 г. е зачислен като специализант. Участвал е в различни форуми и конгреси като лектор. Той е  съавтор на много статии, публикувани в български списания.  През 2022 г. е отличен с наградата „Млад лекар с най-висок професионализъм“  на  УМБАЛ „Проф. д-р Александър Чирков". 

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Този сайт е защитен от reCAPTCHA и Google Политика за поверителност и Условия за ползване са приложени.

Публикувай
2 коментара
Иван Иванов

Иван Иванов

15.02.2024 | 22:50

Интересна статия. И точно на място. Сега в сезона на грипните инфекции.

Отговори
1 0
Тихомирчо

Тихомирчо

15.02.2024 | 16:24

Що крещиш Бя чиииииифутски мазен нагъл купелдак Ами това го знае всяко дете Всеки вирус бавно и неумолимо убива всяко човешко сърце Ади оди още да сучиш Явно с ученето си зле За морала първо говорим Наглец и келеперджия

Отговори
0 2

Анкета

Как оценявате служебния кабинет "Главчев"?