44

Д-р Георги Цочев: Има алтернатива на хемодиализата, прави се в домашни условия

- Д-р Цочев, в отделението вече прилагате различен метод за пречистването на кръвта от хемодиализата. По-добър ли е този метод от класическия, който също ще продължава да се прилага? 

- На този въпрос ще ви отговоря така - това са страните на една и съща монета, защото и двата метода изпълняват една и съща дейност по различен начин, тоест имат своите предимства и недостатъци. 

Перитонеалната диализа е алтернатива на хемодиализното лечение и трябва да се прилага съобразно индивидуалните нужди и особености на пациентите при стриктно спазване на медицинските показания и противопоказания. Това е безкръвен метод за пречистване и ние сме най-големият център в България, който го прилага. Принципът е, че се вкарва диализен разтвор през периториален катетър в корема на пациента, който изсмуква токсините. Процедурата се провежда с 3 до 4 смени на диализния разтвор, който престоява и се подменя на 5-6 часа. Самата процедура на смяна на разтвора е 30 мин.

Предимството е, че се прави в домашни условия. Има и апаратна периториална диализа, при която лечението на пациента започва в Отделението по хемодиализа. След обучение от 2 дни и когато лекарите са напълно сигурни, че пациентът може сам да извършва процедурата, се преминава към домашното лечение. Техниката е лесна и след обучението болните могат да прилагат метода в дома си. А също така да пътуват в чужбина, без да се налага да посещават болницата. Осигуряват се апаратура, всички необходими консумативи за извършване на процедурите и болният може да я прилага, докато спи. Пациентите се справят много добре с този метод, който става все по-предпочитан - ето защо е важно хората да бъдат запознати с него. Методът може да се прилага на пациенти от всяка възраст.

- По какви причини може да се стигне до тези процедури?

- Процедурите се правят при загуба на бъбречната функция. Бъбрекът отговаря за изключително важни функции на човешкия организъм и ако няма какво да замести липсващата бъбречна функция, организмът загива.  

- Кои заболявания най-често могат да доведат до бъбречна недостатъчност?

- На първо място, в днешно време това са диабетът, хипертоничната болест, пиелонефрити. Някои автоимунни заболявания - като  гломерулонефритите - също могат да доведат до бъбречна недостатъчност без лечение.

- Кои са симптомите, при които хората трябва да потърсят лекарска помощ?

- Най-доброто лечение е профилактиката, защото целта е да се забави включването на тези пациенти към диализно лечение. Повечето заболявания, които могат да доведат до диализа, действат подмолно, без болка и затова трябва да се наблюдава биохимичният статус от личните лекари с редовни профилактични прегледи. Ако се забележат отклонения в него или пациентът чувства отпадналост, липса на апетит, има нисък хемоглобин и завишен креатинин и урея, задължително трябва да потърси компетентно мнение от нефролог.

Диабетиците задължително трябва да се изследват на всеки 3 до 6 месеца, за да се следи динамиката на заболяването. В повечето случаи то се открива случайно и затова се изисква проследяване и много упоритост от страна на пациентите, за да може да се отдалечи диализното лечение.  В противен случай - без лечение много бързо се стига до включване на диализно лечение. Хората, независимо как се чувстват, трябва редовно да ходят на прегледи, защото промените в изследванията се наблюдават едва когато вече има 70% загуба на тази част от бъбрека, която филтрира и извършва пречистването на кръвта. Без профилактика, лечение и диетичен режим заболяването бързо прогресира и се стига до диализа.

- Възможен ли е нормален живот след хемодиализа?

- Да, това е и целта! Въпреки всички профилактики и лечение някои от заболяванията протичат с такава прогресия, че диализата не може да се избегне. Тези пациенти обаче трябва да знаят, че това не е краят на света за тях. Много често се сблъскваме с пациенти, които смятат, че ако започнат диализа, значи, че ще умрат, а това не е така. Ако се спазва режимът, който им предписваме, те могат да имат един почти нормален живот. Казвам почти, защото заради заболяването те са зависими от графика за диализа или вкъщи са принудени да си правят 3 до 4 пъти периториалната диализа. Но тези хора са напълно пълноценни да вършат всяка нормална дейност, могат да ходят на работа, да не се чувстват изолирани, а пълноценни за себе си и да не са в тежест на близките, ако спазват указанията от лекуващия екип.

- Когато се започне диализа, това за цял живот ли е?

- Тези пациенти, при които загубата на бъбречна функция е постоянна и не може да се възстанови, остават на диализно лечение. В противен случай състоянието им много бързо, в рамките на седмици, се влошава и ако не се вземат мерки, изходът е летален. Единственият друг вариант за тях е трансплантация, но това е дълъг процес. Затова хората не трябва да се подлагат на самолечение, да ходят при знахари и баячки. Трябва да знаят, че никой лекар няма да включи пациент на диализа, ако няма необходимите показания за това. Всичко е според изследванията. Ние работим за пациента, а не той за нас. Работим така, че той да е полезен за себе си и близките си.

Има случаи, когато бъбрекът временно се е самоизключил вследствие на интоксикация или някакво шоково състояние, причинено от медикаменти или химически агенти, и неговата функция спира временно, а след като се включи на диализа и се очисти агентът, който го е причинил, бъбрекът се възстановява и отново си върши работата в организма. Тогава пациентите се изключват от диализа и има почти 100% възстановяване на бъбречната функция в рамките на 1-2 седмици.

- Много ли са пациентите на диализа?

- Увеличават се. В световен мащаб прогнозите също са за увеличаване на пациентите с бъбречни заболявания и тези, които стигат до бъбречно заместително лечение. За съжаление, в момента личните лекари са се превърнали в диспечери, които само преглеждат хората, а не проследяват активно тези, които са с хронично бъбречно заболяване. Причината е и страхът на много пациенти, които като чуят, че може да стигнат до диализно лечение, спират да ходят на лекар и това е най-голямата им грешка.

Никой няма да включи насила някого, но когато дойде моментът, е много важно да се започне навреме. Много очакват да се случи чудо и да им се размине, но това няма как да стане. Когато се забавят и дойдат по спешност, организмът им вече е изключително изтощен и те са в тежко, критично състояние само защото са стояли у дома и е станало късно.

През нашия център годишно минават над 560 души, защото той е за цяла Южна България. На лечение с перитонеална диализа в момента са 25 пациенти на възраст между 40 и 75 години от областите Ямбол, Хасково, Смолян, Карлово и Пловдив. 

- На какво ниво е диализното лечение у нас в сравнение с другите държави?

- Може да се каже, че при нас лечението като качество е на световно ниво и дори сме пред американците. По отношение на диализата те са по-назад като методики и апаратура, но пък разчитат много на трансплантациите. Това на нас определено ни куца. За една година при нас се извършват едва около 20 трансплантации, защото много ходят в съседна Турция. Но по отношение на техника и опит не отстъпваме и нашите пациенти преживяват доста дълги години.

Догодина благодарение на усилията на ръководството на УМБАЛ „Св. Георги“  центърът ще се премести на ново място, което се оборудва с последно поколение техника на световно ниво. Ще има повече място, което ще позволи да се увеличат диализните постове и да се поемат повече пациенти. Персоналът ни непрекъснато се усъвършенства и се запознава с последните иновации в професията. Надяваме се в началото на 2025 г. да се нанесем в сградата на бившия стол на УМБАЛ „Св. Георги“ на бул. "Пещерско шосе" №66, като на първия етаж ще се нанесе Отделението по диализно лечение, а на втория ще бъде разположена Клиниката по нефрология. Основното обаче е, че трябва да се застъпят профилактиката и трансплантацията, защото диализата не може да замени изцяло бъбречната функция.

- Поема ли Здравната каса лечението на пациентите на диализа?

- Да, на 100%!

 

Д-р Георги Цочев е завършил специалност „Медицина“ във Висшия медицински институт в Пловдив през 1991 г. През 2012-а придобива клинична специалност „Нефрология".     

Началник е на Отделението по диализно лечение към УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД - Пловдив. Преди няколко дни отделението навърши 50 години. Там е въведен и алтернативен метод за терапия, наречен "перитонеална диализа", или възможност за лечение в домашни условия. За този метод и проблемите на пациентите с бъбречна недостатъчност разговаряме с  д-р Георги Цочев.

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Този сайт е защитен от reCAPTCHA и Google Политика за поверителност и Условия за ползване са приложени.

Публикувай
0 коментара

Анкета

Решихте ли за кого да гласувате на 9 юни?