Подай сигнал

Заспала нация сме, щом пак си търсим будители

Спасението на България не е в мъртвите ни великани, а в нас самите, убеден е проф. Андрей Пантев

Интервю

от Хенриета Георгиева 1214 прегледа 0

Андрей Пантев - професор по история, дългогодишен преподавател в Софийския университет. Бил е гост-професор във Великотърновския университет, Националната художествена академия, Пловдивския университет, УНСС.
Народен представител в три последователни Народни събрания. Носител на наградата „Голям Платонов Нобел на века" за 2002 г. на Световната академия „Платон". Автор на 40 книги и над 300 публикации на български, английски, руски, испански, немски език.

-Къде е мястото на будителите днес? Защо този ден сякаш загуби ореола си?

-Един народ не може вечно да търси и да очаква нещо от будители. Самият факт, че имаме будители, тревожно свидетелства, че все пак, въпреки нашето някогашно средновековно величие и книжовно великолепие, сме били в един странен и необясним застой. Да не кажем невежество. Паисий Хилендарски казва "О, неразумний юроде!". А юрод означава, между другото, и малоумник, което загатва за мрачен период от нашата история. А да търсим сега нови будители, е доста тягостно с оглед на възторжените ни самохвалебствия по отношение на съвременното ни състояние.

- Има ли все пак хора, които днес можем да наречем будители?

- Ако можем да наречем някои будители, тогава кои са спящите? Явно цялата нация спи, щом пак си търсим будители. Не смятам, че в момента има будители, защото, ако е така, това е доста самоунизително. Колко време, колко века ни трябват, за да се наспим, и колко будители, за да ни разбудят? В момента будители няма по простата причина, че комерсиалният интерес и бруталната пазарна икономика изключват това някой да каже, че в момента прави нещо само от патриотични и емоционални съображения. Малко са онези културни дейци, които, като говорят за култура, не споменават думата пари. Е, да де, но будителите не са очаквали субсидии, грантове от някакъв проект, не са били храненици на фондации. Това е неудобството. Какво значи днес да си будител? Всеки футболист може да каже, че Христо Стоичков му е будител.

Будителството е специфично историческо явление за време, когато наистина българският етнос е бил в дълбока, да не кажем невежествена, но анонимна забрава. И се явяват точно тези хора - учители, книжовници, които напомнят миналото, за да покажат, че след като сме имали успехи и победи някога, можем и сега. Както го е казал Добри Чинтулов: Да бъдем пак каквито бяхме, свободни да се назовем!

Това е основата. А да се търсят сега будители, е просто смешно.

-Има ли изобщо някой днес, който би тръгнал в битка в името на идеал, на род и родина?

-И такива хора нямаме, защото атмосферата е такава. Защо тези, които плачат за Македония, не отидат там да стават учители, свещеници, просветители или пък воеводи?! Много е лесно оттук да се възмущават как губим това и онова. Нашите будители някога са били гневни, но не са били тарикатски комерсиални консуматори. Били са бедни хора, не са основавали фондация заради интереси.

- Доколко тревожен е сривът и кризата на авторитети днес?

- По разни риалити програми и състезания се вихрят невежи хора, които, уви, ние посрещаме и преценяваме с респект. Впрочем това е световно явление. Може ли да посочите днес авторитети в сферата на културата - писатели, художници, философи, мислители от ранга на тези преди? В момента има вакуум в световната култура, при който наблюдаваме преклонение пред фалшиви авторите. Това, че един писател е много често издаван, още не е индикация, че е значим. Паисий не е издаван, но той е баща на българското будителство и е велик.

Впрочем липсата на авторитети е част от световната културно-политическа ситуация днес. Излиза, че тираните в политиката са по-значими, отколкото днешните шушумижки, еднаквости, които виждаме във властта. Те слизат от мерцедесите, ръкуват се, снимат се, редят баналности за демокрацията и световния ред. И ще бъдат забравени в мига, в който слязат от сцената.

-Може ли духовното да победи меркантилното, което властва в днешния свят?

- Никой не е дал дефиниция какво е духовност. Никой не е казал, че духовен е този, който е беден, но още повече никой не е казал, че духовен е онзи, който получава големи хонорари. Духовността е скритата същност, интимна вътрешна природа на човека. Когато един писател си вдига вила от хонорар, това не значи, че духовността триумфира, но и не значи, че писателят трябва задължително да е беден.

Но не виждам днес значими личности в сферата на културата - ректори, художници, които са бедни. Трябва да се разбере най-после, поне в този ден, че по отношение на образование, култура, наука, парите са последното нещо, което трябва да приемаме като индикатор за успех.

Уважение за културни дейци, които не говорят за пари. За съжаление обаче повечето от тях го правят непрекъснато, докато обаче критикуват продажността на политиците. Но веднъж докоснали политиката, тези културтрегери губят предишното си отвращение към парите.

- Трябва ли да се притесняваме, че празникът Хелоуин, който предшества деня на будителите, е по-атрактивен, особено за младите българи?

-Много тревожно е с каква поразителна лекота навлизат чужди нрави, празници, поведения, изрази в нашия бит. Преди години никой у нас не е празнувал Хелоуин, въпреки че в нашата фолклорна култура има подобни явления - страшни приказки за злодеи, дяволи, караконджули.

Нахлуването и популярността на Хелоуин днес показва, че сме уязвими, че нямаме съпротивителни сили. Не виждам обаче нищо лошо дечицата да ми чукнат на вратата и да ми искат бонбони. Може да е чуждо, но е човешко. Не тук е тревогата ни, тя е в имитациите на другите. Ние оставаме постепенно с ужасяващото чувство, че освен чушкопека нищо друго не е българско! И по произход, и като съвременност. Това е много по-тревожно от Хелоуин!

Използването на думи като инициирам вместо започвам не ни прави повече европейци. Европеизмът е нещо съвсем друго! Ние на Балканите много се оплакваме, че не ни ценят, не ни уважават, но когато се докарваш пред другите, дискретно или открито, си обект на леко или открито презрение. И губиш шанса да преодолееш вътрешното си чувство за малоценност.

- Ако прескочим от будителството в политиката - как приемате трусовете във властта днес? Време ли е за промяна?

-Не следя съвременната политика, защото тя не е основана на някакви минимални, ако не философски, то поне идейни различия. За мен това, което става днес, е просто комбина, съперничество между различни корпоративни, приятелски и дори роднински кръгове. Писал съм за фигури като Гарибалди, Наполеон, Робеспиер и днешните ни политици не влизат в мярката ми за значимост.

-Какъв лидер е нужен днес на България - Симеон Велики, Стефан Стамболов...?

-Нито един от мъртвите ни великани, защото не знаем как те биха се държали в съвременния свят. Какво значи нов Левски, нов Христо Ботев? Вероятно няма да доживея, но свято се надявам, че това мрачно безвремие и безличие ще свърши. Това, което гледаме днес, е все едно България през 16-17. век, когато всички са били покорни. На това приличаме днес, духовно, манталитетно, мисловно, поведенчески. Всички са еднакви, какво е това чудо! Най-привлекателната дума - демокрация, днес е толкова девалвирана, че губи значението си, свежда се до някакви процедури, комитети, изборни манипулации. Изумяваме се как така, при толкова демокрация, има толкова огорчения, разочарования, бедност.

Не вярвам, че един ден ще настъпи всеобща благост на нашата планета, но малко повече достойнство ни е много нужно.

Между двете световни войни България, държавата инвалид на Балканите поради идиотщините на управниците си, излъчва брилянтна интелигенция. Не мога да повярвам, че малко от тяхната кръв - биологическа и идейна, няма все пак да се появи, да възпроизведе нещо, с което, без да разширяваме границите си, без да сме най-великите на света, ще напомним, че след моменти на дълбоки огорчения, крушения, безпътица, отново ставаме уважавана държава. Независимо дали сме били сателити, в миналото ни имаше нещо велико и то се дължи не на прославените ни генерали и офицери, а на това, което условно наричаме българската интелигенция. Точно тя възроди България след унижението ни по време на Първата световна война.

Днес, за съжаление, интелигенцията ни е доста безлична и страхлива.

-Но все пак в нея ли виждате шанса за България?

-Ще се намери, ще се пръкне нещо - хибрид между старомодната, вечно вайкаща се, някога глезена от комунистическата власт интелигенция, и съвременния соросоиден елит. От тях ще се пръкне прекрасен хибрид в добрия смисъл на думата, каквито са били нашите деди. Ходели са в чужбина, но са се връщали оттам по българи. Днес е точно обратното.

Коментари