Подай сигнал

Защо останахме без Детски град на Младежкия хълм

Пловдив

от Елица Кандева 554 прегледа 0

Защо останахме без Детски град на Младежкия хълм

Идеята за Детски град претърпя основна трансформация от кандидатстването на Пловдив за ЕСК до реализацията днес. В какво се превръщат мечтите?

Намерението, заложено в апликационната форма, бе Младежкият хълм да се превърне в истински Детски град с инфраструктура, в която Детската железница да се ползва като транспорт. Селището трябваше да се управлява от кмет хлапе, а за възрастните да има Родителска градина. Атрактивната идея бе сред гвоздеите в проекта за Пловдив 2019, с който спечелихме домакинството.

Още не бяхме измили чашите от шампанското, когато стана ясно, че в този вид Детският град е химера - заради ограничителните режими в района на Младежкия хълм, който е природна забележителност. Всеки въпрос как точно ще се реализира този проект, се отбиваше с обяснения, че се работи поетапно. Междувременно до подобно развитие се стигна и по други две ключови идеи - за Тютюневия град и остров Адата, който пък трябваше да стане Република на изкуството с консулство на брега за визи и лодки по Марица, с които да си стига до ателиетата.

До някакво развитие все пак се стигна, когато миналото лято по втората отворена покана на фондация „Пловдив 2019” постъпи предложение от студиото на немските архитекти Мартин Калтвасер и Майк Ронц. „Проектът предлага развитие на идеята, описана в апликационната книга на Пловдив 2019, за построяване на временен Детски град на Младежкия хълм. Кандидатстващата организация е известно архитектурно студио от Германия с голям опит в изкуството в градска среда и работа с общности. Изявата им Пловдив предоставя уникална възможност за местните представители на професионалната общност за взаимодействие при реализацията на проекта и придобиване на нови компетенции и опит”, е аргументацията на комисията, която одобри проекта и отпусна 345 000 лв.

На 5 септември 2018 г., когато Пловдив отбеляза 5 г. от спечелването на домакинството, той пак бе сред акцентите в сборника от 85 стр. с ключови събития в програмата. Там проектът вече бе описан като „артистична намеса в градска среда”: „Авторите имат дългогодишен опит в създаване на сгради и инсталации от рециклирани материали и ще поканят децата от Пловдив да участват с тях в построяването на Детски град. Той ще е в подножието на най-високия от пловдивските хълмове - Младежкия. Под вещото ръководство на професионалните архитекти децата ще участват в градското планиране като строители и архитекти. За 3 седмици ще издигнат техен собствен град от дърво, рециклирани строителни и индустриални материали, дарени от домакинствата на Пловдив. Те ще претворят на практика идеята на „junkitecture” (боклутектура) - комбинация на английски от думите архитектура и отпадък, вехтория, която създава устойчива архитектура от боклук”.

Година по-късно, когато проектът вече е в ход, Калтвасер и Ронц ги няма в Пловдив. Вместо тях на поляните под Младежкия хълм са ентусиасти от Сдружение „Детска архитектурна работилница”. От фондация „Пловдив 2019” обясняват, че в последния момент авторите на концепцията са заявили, че ресурсите и времето няма да им позволят да реализират идеята си. Не е подписан договор и не е платена предвидената сума. С реализацията на концепцията им се е заел Гьоте институт, който избрал за партньор неправителствени организации. „Марица” не получи отговор какъв е към днешна дата бюджетът. Фондация „Пловдив 2019” обясни, че участва само с резидентни апартаменти, логистика, комуникации.