Захари Стоянов основал комитет в килийното училище в Дедево

Преди 180 години местните сами построили школото, просвещавали се и мъже на 55

180 години ни делят от времето, когато е основано килийното училище в село Дедево. Там по-късно се помещавал и революционният комитет на Захари Стоянов. Даскал Димо Аргиров, който учел на четмо и писмо децата, помогнал на българския възрожденец да събере членове за тайния комитет. Дошли 20 мъже в единствената училищна стая. Там свещеник Иван Тунев на 15 март 1876 г. заклел революционерите, а те с плам в очите повтаряли „Ще умрем, но ще освободим България". А легендите за задругата се разнасят и днес из родопското село. „По време на Априлското въстание са запалени и изгорени част от къщите в селото, включително и тази на даскала. Хората от Дедево обаче толкова го обичали, че с доброволен труд му построили нова къща", казват жителите на селото.

 

Килийното училище, в което Захари Стоянов засял революционните си идеи, първоначално се е помещавало в плевнята на Калафир Тъмрашки. То било посещавано от двадесетина будни момченца от Дедево, Бойково, Ситово, Извор и Първенец. С настъпването на есента обаче хората били принудени да преместят училището. Причината - Калафира трябвало да прибере сеното, ръжената и сламата си. И така килийното школо от плевнята се мести в Божиловата къща, а по-късно и на най-духовното място в селото - двора на църквата „Свети Анастасий".  Първенците на Дедево събрали пари и иззидали училище на един кат.

По думите на местните жители, всеки помагал с каквото може - едни с камъни, други с добитък, трети с дървен материал, а четвърти се потили на строежа. Школото било построено за три години и половина, а даскал Димо издялал две дъски, сковал ги и ги почернил с въглен. След това ги окачил на стената. Освен това той направил и букви от трески, а под тях поставил сандъче с пясък. Учениците гледали треските и старателно ги рисували върху пясъка.

Първоначално децата изучавали наустница (църковна книга, която се учи наизуст) и псалтир. Това обаче не било достатъчно според даскала и той разширил обучението със светски дисциплина. Така било въведено ученето на земеописание, световна история, смятане и граматика. Преподаването вече не било на църковнославянски език, а на български. За целта учителят често слизал до Пловдив и взимал назаем учебници от взаимното училище. До дълбока старост даскал Димо учел децата от родопското село. Със задачата да държи будни и просветени селяните след него се наел синът му Атанас. Затова и фамилията на неговия род била променена от Аргирови  на Даскалови, разказват местните.

През далечната 1885 г. килийното училище се превърнало и в просветно средище за мъже над 55 години. В историческите източници пише, че те „с едната ръка стискат хляба в пояса, а с другата буквите на дъската пишат". През 1908 г. старото училище е съборено и на негово място е построено ново с две хубави стаи. Вече на четмо и писмо се учели и момичета. В соца през 60-те и 70-те години сградата на старото училище  била превърната в забавачка. Тя била затворена по-късно заради намаляването на местното население, което през 1965 г. наброявало едва 30 жители. А днес сградата е съборена. Само празното пространство в двора до църквата напомня за някогашния просветен живот в Дедево.

Килийното училище в селото е било едно от първите огнища на духовността в Родопите.

 

В селото няма кръчма, но има храм

Заради демографската криза от няколко години Дедево остана без кръчма и магазин. Причината е, че постоянните жители на селото са малко. Площадът и криволичещи улички се оживяват единствено през лятото и късната пролет, когато пловдивчани започват да се качват през почивните дни. Така те са принудени или да слизат до града, за да си напазаруват необходимите продукти, или до по-близките села Бойково и Храбрино. Бус им доставя хляб няколко пъти в седмицата. От тази година единственото развлечение за възрастните е обособеният контейнер на центъра с надпис „Пенсионерски клуб".

Същевременно, ако нямаш кола и живееш в селото, оставаш откъснат от света. Автобуси от Пловдив за Дедево и обратно има три пъти в седмицата - само сутрин и вечер. Така тези, които трябва да слязат до града, за да свършат някоя работа, могат да го направят само в сряда, петък и събота.

Местните пък се опасяват, че могат да останат и без недовършената сграда за кметство. Причината за това са слухове, че тя ще бъде продадена. Напук на действителността обаче в селото все още функционира църквата, в чийто двор се е намирало килийното училище.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
2 коментара
Аа

Аа

07.07.2019 | 16:36

Имаше си хубава кръчма но изгоря. Беше под кметството. А то изгоря заради документите.

Отговори
0 0
инспектора

инспектора

07.07.2019 | 08:46

При тази безнадеждност - и църква не е нужна, но поп е задължително да има.

Отговори
0 0

Анкета

Подкрепяте ли въвеждането на зони с ниски емисии в Пловдив?