Забравихме къде Вазов написа "Епопея на забравените"

Най-ползотворните литературни години на Патриарха са минали на Джамбаз тепе и днешната ул. "Бетовен" в Пловдив

Нищо не е останало днес от местата, където Патриархът на българската литература Иван Вазов създаде едни от най-значимите си произведения. А когато говорим за "Епопея на забравените" и "Немили-недраги", те са написани именно в Пловдив, разказва историкът Владимир Балчев.   

Големият писател пристига в града под тепета през октомври 1880 г. и наема квартира на Джамбаз тепе. Близо половин век по-късно, в съседство с този първи пловдивски дом на народния поет, е построена  известната днес къща с куличките. Домът на Вазов до Античния театър е бил съборен, а на негово място се издига нова сграда. 

През 1881 г. Вазов става истински пловдивчанин, като строи свой дом. Той се е намирал на днешната улица „Бетовен” №3. Тук Вазов живее до есента на 1886 г., когато тръгва през Цариград за Одеса. На това място близо до кметството на район "Централен" Патриархът създава много от произведенията, които по-късно ще го дарят с всенародно признание и почит. И тази къща е била унищожена във времето, а на нейно място е изградена по-модерна сграда. До средата на миналия век на фасадата е имало монументална плоча, но впоследствие и тя е премахната. 


Днес малко хора знаят, че Патриархът на българската литература е живял в сърцето на Пловдив, доказа проучване на „Марица“. Оказа се, че нито един от попитаните от репортерите ни граждани на улица „Бетовен“ нямаше представа, че седи на метри от мястото, където са били написани едни от емблематичните произведения на българската литература.  

Пловдивският период на Вазов е изключително вълнуващ. Тук, в столицата на Източна Румелия, той се включва за пръв път в политическия живот като част от Народната партия. Бил е депутат в Областното събрание, а по-късно избран и в Постоянния комитет (работещ като правителство на Източна Румелия), като за известно време става и негов секретар. 

Заедно с Константин Величков писателят участва в редактирането на вестник „Народний глас“, а е активен дописник и на вестник "Марица". В периода 1884 - 1885 г. е подпредседател на Областното събрание.

В Пловдив, освен "Епопея на забравените" и "Немили-недраги", Вазов пише още стихотворенията „Българският език“, „Към свободата“, „Не се гаси туй, що не гасне“, „Новото гробище над Сливница“, повестта „Чичовци“ и разказа „Иде ли?“.

И за всичко това получи от Пловдив забрава... 

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?