Подай сигнал

За да полетят онези птичета от кал

Коментари

от Георги Петров 2519 прегледа 0

За да полетят онези птичета от кал

Ще забият църковните камбани. Ще затрептят пламъчетата на свещите, запалени от Благодатния огън, донесен от Йерусалим. Където се е появил свише в църквата, построена над Гроба Господен. И където всяка години срещу Възкресение Христово се срещат свещеници от висок ранг на почти всички християнски деноминации. За да вземат от Благодатния огън и да го разнесат по света, славещ Христа.

Такъв е редът, във въпросния храм над Божи гроб влиза първосвещеник, както ги назовават в евангелията. Преди това е проверен от забравих как точно се наричат тамошните храмови квестори, дали не носи в джобовете си източник на огън. Той се затваря и се моли, докато не измоли от Бога Благодатния огън. Другите свещеници чакат, казват, че и те се молят.

Като се спусне благодатта, в храма наставала борба за огъня. Тази година у нас трябваше да го донесе с правителствения самолет митрополитът ни за Западна Европа Антоний.

Чували сте вероятно, че в историята на появяването на Благодатния огън връз Гроба Господен има една любопитна случка с арменските свещеници, пастирите на първите християни по света.

През 1579 година те дали някоя и друга жълтица на жандармите мюсюлмани, охраняващи това свято място, тогава то е било в пределите на Османската империя, за да не пускат други християни в храма. За да могат те, арменците, сами да си получат Благодатния огън и сами, необезпокоявани, да си отпразнуват появяването му. На другите християнски пратеници се наложило да се задоволят с местата около храма.

Дълго се молил арменският първосвещеник, но Благодатният огън така и не слизал въз него и народа му. Разцепила се в един неочакван момент църковната колона, под която се бил приютил отвън другия православен йерей патриархът Софроний. И там слязъл неръкотворният огън.

Уплашили се турците и от тогава наредили арменският свещеник да върви при измолването на Благодатния огън винаги след друг православен свещеник. Мъка голяма за душата арменска.

Нали сте чували, че в арменските театри има само един ред за зрители - първият. Защото няма уважаващ себе си арменец, който ще седне на втори и последващ ред.

Вицовете са си вицове. Имахме за шеф арменец. Има го арменското в него, но пък е кадърен и човечен. Заслужил си е първия ред във всичките си начинания, да е жив и здрав още дълги години.

Иначе както всяка година, така и сега си вървяха предвеликденските вълнения. Разказваха се спомени, правеха се пожелания. Ведро и оптимистично е. И, забелязали ли сте, все детството се споменава. От детството са най-запомнящите се спомени. Детската душа е най-гостолюбива за празничните вълнения. То май и всичките ни големи празници са се породили в детството на цивилизацията.

Бог да прости моя приятел поета Иван Серафимов. Преди двадесетина години той преразказа за деца апокрифа, познат като Томино евангелие. Известен е и с по-простонародното си заглавие Детство Исусово. Ще ви цитирам част от него.

„Петгодишно дете беше Исус и дъжд валеше и еврейските деца, с които играеше, бяха наметнали дрехите си и дрехите им бяха мокри от стичащата се вода във вадичките и тревата. Като че ли не дъжд валеше, а самотно облаче плачеше. Исус загребваше с длани мътните вадички вода и когато им проговореше, ставаха бистри шепички вода.

С върбови клонки докосваше мътните вадички. И от тях взе тиня в дланите си, веднъж, два, три, дванайсет пъти и направи от кал дванайсет птиченца. Всички онемели и смаяни стояха до него. А Исус взе едно от птичетата, докосна с дъха си калния къс земя и птичето от кал полетя във въздуха”.

Децата търсят чудеса, за да им вярват. Когато не могат да намерят, си ги измислят. Дете или по-вероятно човек, който до смъртта си е носил в себе си детството си, ще да е започнал съчиняването на Детство Исусово.

Страстната седмица е времето в годината, когато традицията налага вярата да доминира над съмнението. Човечеството има нужда и от двете.

През тази седмица медиите търсят авторитети в различните области на човешката дейност. За да разказват за своите великденски вълнения. Обикновено и те за детството си разказват. И обикновено пожелават да бъдем човечни и добри. И това е добре, празнично е. Дразни само дисхармонията, която се получава, когато познавате добре пожелаващия и знаете, че това, което говори, и това, което върши, не са едно и също нещо. Но Бог съветва да прощаваме.

Иначе и вярата, и съмнението понякога заедно посещават дори и учените богослови. Случвало се е и то срещу Великден. През 2005 година Михалис Колопулос, историк на религията, е направил по гръцката телевизия жива демонстрация. Потопил е три свещи в бял фосфор. Свещите спонтанно се запали след около 20 минути. Поради свойството на белия фосфор да се самозапалва при контакт с въздуха.

Ето го на, научно обяснение, но колко е то по-сивичко от мечтата да получиш от божиите ръце Благодатния огън и благодатта на живота. И да вярваш! Щастливи трябва да са тези, които го могат искрено. Нали и в Писанието е казано, блажени вярващите.

И други неща са казани там. В Евангелието от Матея стих 38 е казано: ”Тогава бидоха разпнати с него двама разбойници: единият отдясно, другият отляво”. В Евангелието от Марко стих 28 се пояснява: ”И се сбъдна Писанието, което казва: ” и към беззаконниците биде причислен”.

Различна е според евангелията съдбата на двамата разбойници, разпнати с Христос, за да се изтъкне негова виновност според тогавашните римски закони. И за да се утвърди неговата божествена същност впоследствие.

През тази година се случи ново чудо. В навечерието на Възкресението Христово у нас най-напред възкръснаха двамата разбойници. Двама грабители и убийци, осъдени от закона да са затворени до дълбока старост, разпукаха стените на уж строго охранявания затвор. И се отправиха към престъпната си свобода.

А дни преди това бяха престанали протестите на затворническите охранители. Те много дълго време искаха по-високи заплати. Не издържа милозливото сърце на министър-председателя ни и той нареди на ковчежника си да намери пари за тъмничарите. Той каза, че е намерил.

И в този момент възкръсналите разбойници разпънаха на кръста на страха за живота трима-четирима надзиратели и триумфално напуснаха тъмницата през парадния вход.

И направиха най-гадния предвеликденски подарък на министрите на МВР и на правосъдието.Затворниците имали оръжие. Това е незаконно. И охранителите имат оръжие. Това е законно. Затворниците използват оръжието по предназначение. Охранителите не могат. Едните са се готвили, другите - не.

Изглежда, че докато в протестите си обясняваха колко е опасна професията им, затворническите охранители са забравили да се упражняват за изпълнението на изискванията .

Знаете притчата за лептата на вдовицата. Тя пуснала в дискуса черно гологанче. Богаташ пуснал едра жълтица. Казано е, че тя е по-праведната, защото е пуснала всичкото, което има. Докато богаташът има още много жълтици. Единствено чистачка в затвора проследила избягалите престъпници.

Тя е рискувала за родното ни правосъдие всичкото си, най-скъпото си, живота си. Докато надзирателите и началниците им засега пускат в дискуса на истината само мълчанието си, като изискване на следствената тайна. А имат в главите и душите си още много тайни. Сред тях и тази как или срещу какво в строго охранявания затвор е внесен пистолет.

Съвременните книжници и фарисеи, министрите и политиците заредиха ритуално празнодумията си. Още от времето на граф Монте Кристо има бягства от затворите, казват властниците. Граф Монте Кристо е само литературен герой, казват опозиционерите и искат политическата смърт на опозорените министри. А е краят на Страстната седмица, седмицата на изкупителните за греховете на човечеството страдания Христови.

Той, богочовекът, казваше, че трябва да прощаваме дори на враговете си. Нефелните в управлението ни врагове ли са ни? Но да се смирим. Христос воскресе. Не чувате ли тържествения звън на църковните камбани.

Коментари