За 8 години извадихме 9,5 млн. павета и продължаваме

Малките сиви сиенитни блокчета са символа на града, дедите са ни ги оставили в наследство

Инж. Марин Младенов работи от 1972 г. в областта на инвестиционното  проучване и проектиране на всякакъв вид обекти - сгради с различно предназначение, промишлени предприятия, инфраструктура, съоръжения и оборудване, изработване на експертни оценки и оценки за съответствие на инвестиционните проекти, рецензии, осъществяване на строителен надзор.  

Заемал е ръководни длъжности в КИИП (Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране) - главен секретар на КИИП, зам.-председател и председател на Регионална колегия на КИИП, област Пловдив. В момента е член на Комисията по дисциплинарно производство на КИИП.    

  -Инж. Младенов, много пловдивчани се питат къде отиват паветата след ремонта на булевардите и улиците в града. От Общината твърдят, че те се съхраняват стриктно и няма възможност да изчезнат. Зачестяват обаче случаите, които доказват обратното. Как според вас трябва да се уреди този въпрос?

-През 2017 г. по този повод написах няколко писма до община Пловдив с искане за достъп до обществена информация. Въпросът бе да ми предоставят копие от документа, с който елементите, демонтирани от бул. „Руски”, но годни за по-нататъшно ползване, са заприходени в активите на общината. Така изисква Законът! От 1960 г. живея на бул. „Руски”, така че съм наблюдавал целия процес с демонтираните павета. Но не само с тях - питам какво се случи със старите пътни знаци (65 бр.), с дъждоприемните решетки, всяка от които тежи по 37 кг. Къде са канализационните капаци, заедно с гривните им, общо 23 на брой? До всеки стълб за улично осветление имаше по една шахта (80 бр.) с голям масивен чугунен капак. А пейките (26 бр.), поставени преди 4-5 години, както и кошчетата смет, които бяха лети, бетонови?

Моята изненада беше голяма, когато получих отговора от местната управа и той гласеше: „общината не разполага с исканата информация”. Общината не знае? При положение, че тя като собственик трябва да поддържа, ремонтира и контролира процеса по заприходяването на активите си! По закон в подобни случаи - при демонтаж на изделия, които могат да продължат да бъдат използвани, задължително се съставя тристранен протокол.

- Какъв е този протокол?

  -Документът показва какви са характеристиките на демонтирания елемент - павето, примерно. Какъв е процентът на изхабяването му, възможно ли е неговото по-нататъшно използване и задължително се посочва къде ще се съхранява. Протоколът се оформя с участието на фирмата, която го демонтира, възложителя - в случая общината и строителния надзор, който контролира строителството на обекта.

  -Трябва ли да се посочи за какво ще използват демонтирания материал?

  -Това не е задължително - собственикът може да ползва паветата (или другите демонтирани елементи) за каквото реши, дори може да ги продаде. Това не е незаконно, а и би донесло приходи за общината. Но аз изказвам сериозно съмнение в това, че всички тези павета, сиенитни бордюри и други демонтирани елементи изобщо са били заприходени в общината. Обемът на сиенитните павета е толкова голям, че те много трудно могат да бъдат съхранени на едно място.

-Ако се върнем 8 години назад, колко улици и булеварди бяха ремонтирани за това време?

-Над една дузина големи пловдивски улици и булеварди са със сменени павета и нови асфалтови настилки за последните 8 години. Мога да започна с най-близкия до моето жилище - бул. „Руски”, който се ремонтира от кръговото на Централна гарата до бул.„Шести септември”. В сметката влизат ремонтите на ул. „П. Д. Петков” - от бул. „Княгина Мария Луиза“ до ул.“Богомил“, ул.„Богомил“ - от ул.“Петко Д Петков“ до бул. „Източен”, също Коматевско шосе - от бул. „Ал. Стамболийски” до ул. „Лозарска”, както и бул „Македония” - от ул. „Даме Груев” до ул.„Бяло море” (бул. „Н. Вапцаров”). Реконструирани през тези години бяха още ул. „Гладстон” заедно с части от ул. „З. Стоянов” и ул. „Пещера”, отново бул. „Руски” заедно с ремонтите на бул. „В. Априлов”. Да не забравяме бул. „Шести септември” и ул. „Л.Каравелов” в участъка от бул. “Руски“ до бул. “Васил Априлов“. Наскоро стартираха поръчки за 22 млн. лв. по ОП „Региони в растеж” - затова да не забравяме и бул. „Марица-юг” - от ул. „Чардафон” до „Цар Борис III Обединител”. От тези ремонти ще се генерират още демонтирани павета и други елементи на улицата.

-Приблизително колко кв. м паваж са извадени от новоасфалтираните улици?

-Правил съм изчисления на базата на справка с Кадастралната карта на Пловдив, откъдето са взети параметрите на улиците, т.е. тяхната ширина и дължина. Общата сума на всички улици, от които са демонтирани сиенитни павета, като кв. метри, е 94 529 кв. м, което прави приблизително 95 дкa площ. Ако тези цифри ги обърнем в бройки - това са 9 452 900 броя павета. Ако отчетем тежестта на едно паве, това прави 17 204 278 кг, или средно 17 000 тона павета. Така че, ако съберем и наредим всички тези павета на едно място, те ще образуват паралелепипед с височината на 10-етажна сграда (27 м), с размери на основата 35/10 метра.

-Ако допуснем вероятността, че паветата се продават, каква обща сума може да се получи за тези 8 години?

  -В интернет могат да се намерят различни цени за употребявани павета: едно паве за 1 лев, 1000 броя павета за 450 лева или тон павета за 120 лева. В първия случай цената е ясна - 1 лев, във втория павето излиза 45 стотинки. Това е пазарът - твърда цена няма. Ако приемем, че общата площ на сменената паважна настилка в Пловдив е 94 529 кв. м, което означава 9 452 900 броя павета - сметката е проста. При цена на павето от 1 лев  - цената на всички павета е приблизително 9 500 000 лева.

-Вероятно има и друга логика в смяната на паветата - на пазара излизат нови, по-модерни настилки.

- Не е точно така. Интересувам се от обществени поръчки, често влизам в сайта на Агенцията за обществени поръчки. Прави ми впечатление, че много общини възлагат обществени поръчки за пренареждане на паважните настилки. А не за тяхното масово премахване - както се случва по пловдивските улици.

Малките сиви сиенитни блокчета са символа на Пловдив и са част от неговата история. Те са признак за това, че градът е принадлежал към големите европейски центрове със стари традиции. Нашите деди са ни ги оставили в наследство и заради тях е унищожено едно от тепетата на Пловдив. Знаете, че Марково тепе е разрушено и от него са направени паветата, с които павират улиците в центъра на града. Сред старите пловдивчани се говори, че по същата причина е разрушено още едно от тепетата на града - на мястото на бившата бирена фабрика „Каменица”.

-В началото на XX век павето е най-модерната настилка в цяла Европа. Но сега сме в XXI век - вероятно вече никой не знае как се редят павета?

- Не е така. Майстори, които редят павета, имаше и през 60-те години, когато се пренареждаха паветата по бул. „Руски” след изграждането на нови водопровод и канализация. Да, днес павьори почти не останаха, но в интернет виждам обяви на фирми, занимаващи се с пътни настилки, които предлагат и пренареждане на павета.

Технологията всъщност не е сложна. Паважът има една особеност - нищо не го държи. Първо се нарежда върху пясъчна основа, след това отгоре обилно се посипва пясък, който навлиза във фугите, именно той го запазва да не се размести. Затова паважът трябва редовно да бъде поддържан. Сиенитът е доказано най-здравия материал, има живот от над 100 години. Той е по-здрав дори от гранита. Проблемът на употребяваните павета е, че имат леко закръгляне от едната страна - употребяваната. Когато се пренареждат, паветата се обръщат от другата страна - такава е технологията. Което означава, че при 6 страни на павето, то има живот поне 600 години. Този живот се отнася и за сиенитните бордюри на бул. “Руски”, които уви вече са заменени с бетонови. Защо ли?

Снимки Наташа Манева

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?