Подай сигнал

Властта е най-опасният наркотик

Пристрастяването към нея води до големи бели, които политиците често виждат като успехи

Коментари

от СТАНИМИР КРОНЕВ 1943 прегледа 0

Властта е най-опасният наркотик

"Цялото кралско войнство" (All the King\'s Men ) е политически роман от Робърт Пен Уорън, написан през 1946 година. В книгата се разказва историята за възхода и падението на политика Уили Старк, неговите измами, манипулации и лъжи, както и последствията от неустоимия копнеж към властта, когато е желана единствено заради самата власт.

Колко ли имена на познати политици, работили или работещи у нас, могат да заменят това на главния герой Уили Старк, без написаното от Робърт Пен да промени смисъла си? Погледнато така, май предупреждението на автора към изкушените от власт се оказва изключително актуално днес. Създадена преди повече от 70 години, книгата е предначертала професионалното и личностното развитие на голяма част от политическият елит за десетилетия напред. ​

Ако при първия прочит на "Цялото кралско войнство" някой ми беше казал, че пред очите ми ще оживее Уили Старк, и то в родния ми Пловдив, щях да се огледам за скрита камера. Дали Иван Тотев е чел безсмъртната класика на Уорън? Дали ако я прочете в оставащите седмици до местния вот наесен, най-сетне ще му светне червената лампичка? Кметът на Пловдив започна като своя мастилен близнак Уили Старк - носител на "новата" надежда, фигура, обещаваща "промяна". Единственото "ново", което получихме, се оказаха няколко скъпи проекта в центъра, а "промяната" дойде единствено в най-близките кръгове, които се облагодетелстваха от властта.

Приликите между литературата и реалния живот далеч не остават дотук. С всеки ден на поста Уили Старк се окопава все повече във властта и свиква с нея до степен, в която вярва, че тя му се полага по право и той е единственият достоен за нея. Всички това идва със своите симптоми, които както Старк, така и обществото, гласувало му доверие, някак си пропускат. Политикът започва да търгува с влияние, спекулира с фактите, назначава свои приближени на ключови позиции, без хората да имат нужната експертиза или опит. Главният герой се възкачва триумфално на своя собствен политически връх, без да предполага, че щом си там и нямаш идея за следващата експедиция, единственият път е този надолу.

Най-опасният наркотик започва да действа в ума на човек, когато властта се превърне в самоцел и самият той започва да се припознава единствено в нея. Това се случва в книгата с политика Уили Старк. Не по-различна е съдбата и на Иван Тотев.

В самия край на романа, изпаднал в паника, главният герой на Робърт Пен Уорън започва отчаяно да търси спасение. Но не спасение на душата, морала или честта си, а единствено на "властта". Оказва се, че не е важно доброто име, самоуважението или дори спокойният сън нощем. Значение има само властта. И ако цената за съхранението <210> ще бъде принасянето в жертва за тълпите на един или двама от "кралското войнство", то те ще бъдат пожертвани с лека ръка. Нещо подобно видяхме и в понеделник, когато заместник-кметът на Пловдив Димитър Кацарски беше освободен от поста си. Иван Тотев сам (дали?) отряза дясната си ръка с надеждата така да декларира своята отдаденост към каузата и гражданите. Но всъщност с този закъснял и очевидно зле пресметнат ход кметът на Пловдив показа колко дълбоко му е нужна властта и как тя е единственото нещо, което го определя.

Естествено и екстрите, които гарантира за частния бизнес на фамилия Тотеви...