Подай сигнал

Владимир Соловьов: Путин не е сменен от двойник

Местни медии от Калининград до Владивосток така ругаят президента, че в друга държава щяха да са в затвора Пловдив е удивителен, качвам негови снимки в Инстаграм и Фейсбук, казва председателят на СЖР

Интервю

от Мария Петрова 1123 прегледа 0

Председателят на Съюза на журналистите в Русия Владимир Соловьов е роден на 14 ноември 1964 г. в град Ногинск, на 50 км от Москва. Преди 40 години прави първия си фоторепортаж в регионалния им вестник „Комунистическо знаме“, сега „Богородски вести“, а десет години по-късно е първият му репортаж „Добро утро“ по Първи канал. За 40 години стаж в журналистиката, 30 са в телевизията. Като кореспондент на руската държавна радиотелевизионна компания „Останкино“ е бил 7 години военен кореспондент в бившата Югославия и завеждащ отдела на телерадиокомпанията на Балканите. Отразявал е също военните действия в Чечня и Близкия изток, като зад гърба си има седем войни. Освен председател на СЖР, Владимир Соловьов е член на Съвета за развитието на гражданско общество и правата на човека при президента на Руската федерация. Наскоро той бе в България по повод на честването на 175 години от началото на българската журналистика и 125 години от създаването на организирано журналистическо движение у нас. Той отдели няколко часа, за да посети и Пловдив.

- Г-н Соловьов, за пръв път ли сте в Пловдив?

- Вероятно за пръв път. Казвам вероятно, защото през 2002 г., когато президентът Путин беше на посещение в България, аз също бях в делегацията, но като журналист от Първи канал на руската телевизия. Тогава ходихме в село Шипка, където много хора чакаха Путин и дори после да сме минали през Пловдив, е било набързо. Защото сега, като видях по-подробно града, бях очарован от красотата му. Аз много обичам древни старинни амфитеатри и бях възхитен от вашия, както и от Римския стадион в центъра на града. Разходих се и в Стария град, ходих и на паметника Альоша. Въобще градът ви е удивителен, направи ми огромно впечатление. Непременно ще кача снимки с неговите забележителности в Инстаграм и Фейсбук.

- Отразявали сте няколко войни. Кои са най-запомнящите се моменти от работата ви в горещите точки по света?

- Безспорно това е времето, когато бях кореспондент в Югославия. Заминах на работа там, току-що навършил 26 години. И не усетих как се изтърколиха 10 години. Затова смятам Балканите за моя втора родина. Тогава в Югославия имаше ембарго и често отскачахме до София да си купуваме разни неща. От работата си в западната ви съседка имам и хубави тръпки, но преживях и трагедии. За съжаление там загинаха колегите ми Виктор Ногин и Генадий Куренной. А операторът Анатолий Клян, с когото работехме тогава, беше убит от рикоширал куршум в Донецк преди пет години. Скоро бях в Белград на международна конференция по повод 20 години от бомбардировките на радио-телевизионния център. Но на Балканите обстановката все още е доста сложна, особено в Босна и Херцеговина.

- Има ли свобода на словото в Русия?

- Да, в Русия има свобода на словото и печата, а цензурата е забранена в конституцията. Някои медии, особено регионални - от Калининград до Владивосток, така ругаят Путин и правителството, ала се издават свободно. Има радиостанции в Москва, както и списания, които са опозиционни и също критикуват жестоко. Ако бяха в друга държава, със сигурност щяха да са в затвора. Ако у нас нямаше свобода на словото, нито една медия нямаше да може да говори свободно.

- По-различна ли е журналистиката в Русия след убийството на Анна Политковская?

- След смъртта на Анна Политковская през 2006 г., слава богу, няма други убийства на журналисти заради тяхната професионална дейност. Да, има опасности, особено за тези, които правят разследвания. Наскоро бяха ударили един колега лошо по главата пред дома му. Той бе разследвал пране на пари на местната власт в Санкт Петербург. За късмет остана жив, но лежа в болница. Такива случаи на физическа саморазправа с журналисти има, но те не са масови.

Иначе заради естеството на работата ни има доста неправомерни уволнения. В тази връзка нашият юридически отдел към Съюза на журналистите работи активно и защитава колегите, дори и тези, които не са членове на съюза.

А в чест на Анна Политковская даваме премия „Камертон“ на изявени журналисти, които се излагат на опасности и пишат по щекотливи теми, а приза връчваме на сцената на московската консерватория.

Миналата година наградихме журналиста Кирил Вишински, който е главен редактор на информационната агенция РИА Новости в Украйна. През май 2018 г. той бе задържан в Киев по нареждане на Службата за сигурност на Украйна заради обвинения в държавна измяна и негови публикации, свързани със ситуацията в Крим и Донбас, за което два месеца бе в ареста. Това бе абсолютно посегателство срещу свободата на словото и с право предизвика недоволството на гилдията по света. Надявам се новият президент на Украйна Володимир Зеленски да се съобрази с нашето обръщение, което лично написах.

Иначе работим добре с руската полиция, защото работата ни често се пресича. Много добре работим с всички колеги по света, както и със Съюза на журналистите в България. Ваши колеги бяха гости на нашия голям форум „Вся Росия“, който се проведе миналата година. Сега подготвяме поредното му издание, което ще е наесен в Сочи, поканих и вашия президент Румен Радев. С него се запознах в София, който беше гост и патрон на честването на 175- годишнината на българската журналистика. Направи ми впечатление, че той говори прекрасно руски език.

- Какво е съотношението на частни и държавни медии в Русия?

- Почти като в България, държавни и много частни, които се издържат от бизнеса. Но има и смесен тип, какъвто е Първи канал - частично държавен и частен. Държавните вестници, включително и регионалната преса, имат голяма финансова подкрепа ​- получават половин милион рубли на година, което е огромна сума. Докато при частните радио- и телевизионни канали и вестници няма толкова пари, затова и бързо се раждат и бързо умират, особено като не могат да отговорят на новите технологии. В този сложен преход падат тиражите на много издания, но се надявам ситуацията да се промени за по-добро, за което се опитваме да помагаме и от Съюза.

- В какво се изразява работата ви като член на Съвета за развитието на гражданско общество и правата на човека при президента Владимир Путин?

- Аз съм един от 50-те правозащитници на този съвет, в който миналата година ме включи президентът Путин. На нашите срещи му задаваме остри въпроси и обсъждаме проблеми, които са свързани с правата на човека в нашата страна, и търсим решения на тези проблеми на национално ниво.

- Някои западни медии лансираха версията, че Владимир Путин е починал, а в момента на неговото място е двойник. Това от типа фалшива новина ли е?

- За всеки известен човек в света се говори, че има двойник. У нас се говори, че двойник е имал и Петър I например. Подмяната уж станала при негова обиколка из Европа и когато се върнал двойникът, даже жена му не разбрала, че не е истинският Петър I. Що се касае за Путин, мога да кажа, че откакто е станал президент, го виждам постоянно. Категоричен съм, защото в него има нещо, което не може да се подмени, особено изражението на очите, мимиките на лицето, походката. Затова не на 100, а на 300 процента съм убеден, че Путин е истински.


Коментари