ВиК секторът остава недостатъчно ефективен

Потребителите се жалват най-много от фактурирането, а водните оператори не могат да постигнат добра събираемост. В същото време цената на водата от началото на годината скача в 27 населени места

Основните констатации и изводи в Сравнителния анализ на ВиК сектора за 2017 година, приет на заседание на регулатора на 13.12.2018 г.,  представя днес  директорът на Дирекция „Водоснабдителни и канализационни услуги“ в КЕВР, съобщиха от пресцентъра на регулаторната комисия.

В документа, публикуван на страницата на регулаторната комисия се отбелязва, че въпреки законовите изисквания в сектор ВиК все още не е въведен регистрационен режим. Освен това не са изпълнени и изискванията от 2009 г. за създаване и поддържане на Единна информационна система за ВиК услугите и регистър на асоциациите по ВиК и на ВиК операторите от страна на Министерство на регионалното развитие и благоустройството, включително и наредба за условията и реда за тяхното създаване поддържане. В документа регулаторът уточнява какви са задълженията на регионалното министерство и общините по отношение на планирането и развитието на ВиК системите, генералните и съответно бизнес плановете и съответно инвестиционните плограми на асоциациите по ВиК, пише 3е-news.net.

Припомняме, че на фона на този анализ през следващата седмица предстои КЕВР да разгледа  цената на ВиК услугите в 27 населени места. Планирано е увеличение за всички от януари. Най-голям скок се очаква в Бургас и в София – с 10 на сто. Поевтиняване пък се планира за Кърджали – с около 1,5 %.  Увеличението на цените на ВиК услугите е заложено в бизнес плановете на дружествата, които бяха одобрени от регулатора. Конкретното поскъпване за всеки град ще стане ясно към края на месеца, но от предложенията става ясно, че от началото на следващата година  най-много ще плаща населението в Шумен, Добрич, Силистра, Варна и Враца, където един куб м вода ще струва над 3 лева.
Във Враца поскъпването ще бъде ограничено до 3 лева и 17 стотинки на куб м, тъй като реалната цена надхвърля прага на социалната поносимост. Това се отнася и за  Монтана, където се предвижда цена от 2 лева и 96 стотинки за куб м. В София водата ще поскъпне с близо 20 стотинки един куб м вода вече ще струва към 2, 60 лв.

„Държавната политика за отрасъл ВиК, както и държавната политика, свързана с дейностите по експлоатация, изграждане, реконструкция и модернизация на вододоснабдителни и канализационни системи и съоръжения на населените места, се осъществява от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, който също така осъществява контрол на дейността по предоставянето на услуги от ВиК операторите с държавно участие в качеството си на техен принципал", се уточнява от авторите на доклада, като се уточнява, че КЕВР регулира качеството и цените на ВиК услугите на национално ниво, като одобрява 5-годишни бизнес планове и цени на ВиК услуги, и контролира тяхното изпълнение.


В сравнителният анализ са определени следните групи ВиК оператори:

„Големи ВиК оператори – общо 8 дружества;
- Средни ВиК оператори – общо 20 дружества;
- Малки ВиК оператори – общо 14 дружества;
- Микро ВиК оператори – общо 9 дружества.


28-те регионални ВиК оператори попадат в групите на големите и средните дружества. В групата на малките и микро ВиК оператори попадат две дружества с държавно участие, и всички общински ВиК оператори“.


В документа се коментират новите нормативни изисквания за регулаторния период 2017 -2021 г. „Изпълнението на разпоредбите на Закона за водите довежда до сериозни промени както по отношение на статута на ВиК системите и съоръженията (същите са публична държавна или общинска собственост, и следва да се отпишат от капитала на дружествата), така и до статута на ВиК операторите (които от собственик на активите стават договорен оператор). Създават се нови институции – регионални асоциации по ВиК, които имат важни отговорности и правомощия по отношение планирането на бъдещото развитие на публичните ВиК активи“.

Отбелязва се още, че„Съгласно новата регулаторна рамка, Комисията обединява двете производства - бизнес план и ценово заявление в едно и приема общо решение по тях. В тази връзка дружествата представят един електронен модел, в който са посочени параметри както на бизнес плана, така и на ценовия модел. По този начин се гарантира вътрешна връзка и зависимост между отделните елементи, и при промяна на параметрите на бизнес плана автоматично се променят и предложените цени на ВиК услуги“, мотивират от КЕВР тази стъпка, като по-нататък се коментират и окончателните бизнес планове във връзка с окрупненията в сектора, новите граници на собственост и пр. Трябва да се посочи, че въз основа на събраните данни регулаторът вече има пълен преглед както за активите, така и за водните количества в сектор ВиК.

Регулаторът отчита, че дружествата масово не поддържат база данни за качеството на водата, а там където има такива то те са на хартиени носители. КЕВР е въвел изискване за внедряване на регистър на лабораторни изследвания за качеството на питейните води. „Масово ВиК операторите не поддържат подобен регистър, информацията се съхранява на хартиени носители и в таблици, което от една страна не гарантира надеждност на отчетните данни, а от друга страна не позволява на дружествата да извършват необходимите анализи, респективно да планират нужните мерки правилно.


Отчетените данни за извършени анализи по микробиологични, физико-химични, радиоактивни и индикаторни показатели на качеството на питейните води в големи и малки зони на водоснабдяване подлежат на верификация от съответната контролираща институция“, се отчита в анализа. В частта за аварии се посочва постигането и на добри показатели, но и на значителни пропуски по отношение на загубите на вода.

В частта за измерване във водоснабдителната мрежа също има сериозни забележки. „Видно от отчетните данни за 2017 г., едва 15,5% от всички водомерни зони, които трябва да се реализират, са изградени, или с други думи ВиК секторът е много далеч от постигането на дългосрочното ниво“, отчита  в анализа си водният регулатор и допълва:  „Данните показват, че измерването както на входа, така и на изхода на водоснабдителната система е изключително лошо, и това има пряко отношение към високите нива на неносеща приходи вода в България“.
Секторът, както се посочва се справя с дейностите по обследване на водопроводната мрежа и КЕВР дава доба оценка в тази част.

В сравнителният анализ КЕВР прави преглед и на енергийната ефективност на ВиК сектора. „Данните показват, че 80,4% от цялото потребено количество ел.енергия в сектор ВиК през 2017 г. е за услугата доставяне на вода, 2,2% за отвеждане и 17,4% за пречистване на отпадъчни води.
45% от общото потребено количество ел.енергия е ниско напрежение, 54% - средно, и 1% е за високо напрежение. Разпределението на потребената ел.енергия по тип нарежение за услугите доставяне и отвеждане е сходно (приблизително наполовина), а за услугата пречистване преобладаващо се използва ел.енергия средно (74%) спрямо ниско напрежение (20%).“, посочват от регулатора и се отчитат както става ясно твърде високи стоности за довеждане на вода.

Потребителите пък се жалват най-много от фактурирането на услугите за доставяне, отвеждане и пречистване на вода. На второ място по оплаквания са услугите за доставяне на вода.

„Оплакванията, касаещи услугата доставяне на вода (проблеми с налягане, нарушено водоснабдяване, качество на питейната вода и други), са 30% от всички оплаквания във ВиК сектора. По отношение на големите ВиК оператори тези оплаквания са едва 17%, но за всички останали дружества те надхвърлят 60% от оплакванията.


Оплакванията, касаещи услугите отвеждане и пречистване на отпадъчни води (запушвания по канализационната мрежа, наводнения от канализация, замърсявания, мирис и гризачи, и други), са едва 7% за ВиК сектора, като разпределението по групи оператори е сходно.
Оплакванията, касаещи фактурирането на услугите по ВиК, са общо 63% от всички оплаквания за целия ВиК сектор, като за големите дружества този дял е 77%, за средните е 31%, а за малките и микро дружества е под 20%“, се казва в документа.

„Данните показват, че към момента ВиК секторът не постига изискването за 100% отговор на писмени жалби на потребители в 14-дневен срок. Отчетеното ниво общо за сектора е 95,9%, като нивото на големите дружества е над 98%, но средните ВиК оператори отчитат ниво под 90%. „, констатират от КЕВР.

В частта за ефективност на разходите и събираемост се отчитат също пропуски. На практика
събираемостта не е достатъчно добра, констатират експертите.

„Данните ясно показват, че ВиК секторът отчита недостатъчно ниво на събираемост на вземанията от потребители и доставчици (86% за 2017 г.), като секторът е далеч от постигане на  дългосрочното ниво от 95%. Ниското ниво на събираемост на вземанията пряко рефлектира върху  по-ниско ниво на приходи от оперативна дейност“, се посочва в анализа, като други сериозни  фактори  са недостатъчно оптимизирани разходи, но също така и  високите нива на търговски  загуби – т.е. водни количества, за които са осъществени разходи от дружествата, но не са  осигурени приходи от същите. Към момента собствениците на ВиК операторите не стимулират  дружествата за планиране на реални мерки за оптимизиране и намаляване на търговските загуби  на вода“.

Най-голям дял от разходите на дружествата са за доставка на вода, отчитат от КЕВР. „Данните показват, че 76,7% от общите отчетени разходи във ВиК сектора са за услугата доставяне на вода, 5,4% са за отвеждане и 14,2% за пречистване на отпадъчните води, а 3,6% са отчетени за нерегулирани дейности“.   

По отношение на инвестициите регулаторът отчита, че „ВиК операторите са отчели общо 95 896 хил.лв. инвестиции, от които 80,6% са в публични ВиК системи и съоръжения, а останалите 19,4% в собствени активи на операторите.

Общо 83,4% от инвестициите в публични активи са реализирани от ВиК операторите от групата на големите дружества“.

Според разбивката, „61% от общите инвестиции са реализирани в услугата доставяне на вода (включително доставяне на вода с непитейни качества и доставяне на друг ВиК оператор), 20,1% в отвеждане и 5,3% в пречистване на отпадъчните води. Останалите инвестиции са насочени в обслужване на клиенти (общо 5,1% за доставка и монтаж на водомери на СВО, както и системи за дистанционно отчитане), както и в транспорт, администрация и ИТ (общо 8,5%, включително и публични информационни системи)“. И още „62% от отчетените инвестиции в доставяне на вода са вложени в направления в мрежата – реконструкция на довеждащи водопроводи (6%), разпределителна водопроводна мрежа (46%) и сградни отклонения (8%). Едва 1% от отчетените инвестиции е насочен за зониране на водопроводната мрежа.

85% от отчетените инвестиции в отвеждане на отпадъчни води са вложени в направления в мрежата – канализационни помпени станции (11%), главни канализационни колектори (23%), канализационна мрежа (39%) и сградни отклонения (11%). Съответно 56% от отчетените инвестиции в пречистване са отчетени в пречиствателни станции.

Едва 5% от отчетените инвестиции в транспорт, администрация и ИТ са насочени за изграждане или разширение на географски информационни системи (ГИС)“.  

„Данните показват, че ВиК операторите са осигурили 49,6% от общите инвестиции във ВиК сектора, следвани от ОП „Околна среда 2014-2020“ със средства от ЕК и съфинансиране от бенефициенти (21,8% - проекти в 3 области), ПУДООС със средства от такси водовземане и заустване (14,7% - проекти в 14 области) и МРРБ със средства от държавния бюджет (13,9% - проекти в 19 области, както и общи проекти).“

От представената информация може да се направи и извод за всяко от разгледаните дружества в този сравнителен анализ. Там в частност може да се види, че ако дадено дружество има например добра оценка по отношение на рехабилитация на мрежата има пълна неефективност по отношение на присъединяване към канализационната система, авариите, наводнения, енергийна ефективност и пр.

 

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?