Подай сигнал

Вербуваното момче не е болно от чума, да не се отвръщаме от него

Говорете открито с децата си за случая, призовава политологът проф. Татяна Дронзина, която обучава учители и директори по антитероризъм

Коментари

от Елица Кандева 2610 прегледа 0

Проф. Татяна Дронзина

От няколко часа ситуацията, в която е обвиненото в тероризъм момче, се промени – в средата, в която са детето и семейството му, вече се знае кои са те.

Какво да се обясни на съучениците и на родителите им, за да няма паника? Този въпрос коментира пред „Марица” проф. Татяна Дронзина. Тя е преподавател по политология в Софийския университет, автор на книгата „Ислямска държава” и води обучения по антитероризъм на учители и директори в цялата страна, включително и в Пловдив.

Въпрос на време беше името на детето, обвинено в подготовка на терористичен акт, да стане ясно, защото Пловдив не е толкова голям град.

Това е моментът, в който местната общност трябва да подкрепи семейството, защото то е избрало правилния път. Ако родителите не бяха контактували навреме със службите, можеше да се развие верига от събития, която щеше да отнеме живота не само на детето, а на още много хора.

Естествено е родителите и другите деца в училището сега да са в шок и да се боят. Това е непознато явление и като всичко неизвестно то ни притеснява. Но това е здравословен страх. Като премине етапът на този здравословен страх, трябва да мислим какво да правим.

На първо място трябва да е ясно, че детето не е прекрачило линията между убежденията и насилието, следователно за него има път назад. Защото няма дерадикализираща програма, която да е дерадикализирала терорист, участвал в насилие. Нашето момче не е стигнало до там.

Добре е родителите да обяснят на децата си нещата такива, каквито са. Децата не са малки. За тях е съвсем нормално да разберат, че има неща, които са допустими в живота, и такива, които са напълно неприемливи. Че пътят на насилието не води доникъде. Тероризмът е насилие. На децата трябва да се каже, че отнемането на човешки живот не ни прави герои. Нанасянето на материални щети и причиняването на физически страдания не може да ни постави пред другите.

Това дете не е болно от чума, нито от ебола. Затова да страним от него би било голяма грешка.

За проблема трябва да се разговаря открито, както с него, така и със съучениците му. Трябва да се опита то да бъде върнато в рамките на нормалността. И това трябва да стане с участието на всички. Как точно да се случи? Боя се, че никой не знае, защото в България не сме имали подобен проблем и нямаме програми за дерадикализация. Истината обаче е, че за да съставим такава програма, трябва да имаме участие на семейството, на училището, на гражданското общество. Тя не може да бъде само в ръцете на специализираните органи по сигурност.

Чудесно е, че детето работи с психолози и психиатри, но изведено от нормалната си среда, то няма да постигне резултатите, които всички ние искаме. То трябва да работи в местната си общност. Това е в основата на всички програми за дерадикализация.

Училищните психолози са достатъчно квалифицирани да работят с другите деца около момчето. За да им обяснят, че не бива да допускат това дете да изпадне в стигма и отчуждение, да се почувства само. Няма да има победа над радикализацията и никога няма да започне процесът на дерадикализация, ако това момче не се почувства като част от тази общност. Ако то не почувства подкрепата на другите. Знам, че е трудно да се направи. Но няма друг път.

Вярвам, че децата на 16 г. могат да проявят тази зрялост. Достатъчно е да им се доверим и да им обясним нещата, каквито са.

В много отношения съдбата на това момче е и в нашите ръце, включително в ръцете на медиите. Цивилизованото поведение на нашите медии беше демонстрирано до тук. Надявам се да го запазят. Те могат да направят много в посока за решаване на проблема, не за влошаването му. Първите помощници на местната общност са местните медии.