Подай сигнал

Венелин Митев: Агент 007 не става за истински разузнавач

Легендарният Никола Гешев е бил влюбен в красивата актриса Надя Ножарова

Интервю

от Хенриета Георгиева 834 прегледа 0

Венелин Митев е роден през 1942 г. в София. Завършва българска и френска филология, бил е кореспондент на БТА в Москва и Париж, главен редактор на списанията „Паралели” и „За жената”. Автор на 10 книги, сред които „Големите любови на български поети и писатели”, „Прогонените гении на България”, „Двойници и самозванци”. Преди броени дни излезе последната му книга „Тайни и загадки на „Тихия фронт”.

Венелин Митев, писател, журналист, дипломат

– Г-н Митев, вие сте автор на няколко книги за големите любови на български поети и писатели, музиканти и художници, царе, министри и авантюристи, които се превърнаха в бестселъри. И изведнъж се захващате със съвсем необичайна за вас тема – разузнаването. Защо?

– Идеята да се захвана с разузнаването зрееше у мен от доста години. Като дългогодишен кореспондент на БТА в Париж, Брюксел и Женева имах възможност да се срещна със забележителни мъже, посветили живота си на разузнаването – живот, забулен в особен романтичен ореол и тайнственост и едновременно с това изпълнен с приключения и опасности. Но втората, по-важната причина, поради която се захванах с тази тема, е, че през последните години на българските специални служби бяха нанесени непоправими щети за националната ни сигурност. Размахването на досиета, поставянето на знак за равенство между оперативното понятие „сътрудник” и моралната категория „доносник”, непрекъснатото внушаване на обществото, че разузнаването и контраразузнаването са мръсни думи и ненужно зло. Едва ли има друга държава по света, която така безотговорно и безнаказано да се е отнесла към съдбата на своите разузнавачи, които са й служили достойно зад граница, и на своите контраразузнавачи, които са пресичали шпионската дейност на чужди държави.

– Някои смятат разузнаването за втората най-древна професия, други го наричат „тих фронт”, „малка война”, „изкуство за мъдреци”, „професия на максималните усилия за получаване на минимални резултати”, „политика плюс конспирация”. Какво е за вас разузнаването?

– Според мен то е дори първата най-древна професия, защото знанието за това къде се намира врагът и нуждата от самосъхранение и оцеляване са над всички останали потребности. Но никой не е успял изчерпателно да дифинира какво е разузнаването. Факт, който сам по себе си говори, че то е много сложна материя.

– В книгата си вие отбелязвате, че най-великият литературен и филмов шпионин Джеймс Бонд не става за разузнавач. Не рискувате ли с това дръзко твърдение да разочаровате мнозина от любителите на шпионския жанр?

– Животът на агент 007 е изпълнен с ръкопашен бой и романтични истории с красиви жени, но той няма дори далечно сходство с дейността на истинските разузнавачи. Рицарите на плаща и кинжала, както традиционно наричат разузнавачите още от древността, са с остър ум, стоманени нерви, бързи и точни реакции и безпогрешна интуиция, те са много добри психолози и великолепни актьори. Те имат висока степен на емоционална интелигентност, ценят работата в екип, винаги спазват закона и не страдат от липса на морал, за разлика от филмовия герой.

– Кои са героите на вашата книга?

­–Това са 15 от най-интересните бойци на „тихия фронт” от времето на Царска България до наши дни. Разказвам за ген. Васил Зикулов, който е най-дългогодишния шеф на военното разузнаване в цяла Европа; за ген. Владо Тодоров – единствения генерал от ДС, лежал и във „фашистки”, и в „демократичен” затвор; за полк. Пеньо Пенев, който беше разменен срещу девет турски шпиони; за полк. Димитър Вандов, работил 40 години във външнополитическото разузнаване; за полк. Пеню Костадинов – единственият български разузнавач, лежал в американски затвор.

В историята на шпионажа, както във всички тайни служби по света, обаче има и хора, които се поставят в услуга на чужда държава или чужда организация, за да събират и издават сведения, представляващи държавна тайна за страната, в която живеят. Причините? Главно идеологически. Или някакви користни цели. Много често – пари. Нерядко – жалка авантюра, в която проиграват на дребно зара си. Предателите на родината винаги намират оправдание за своето падение.

В края на 60-те и началото на 70-те години на миналия век у нас бяха разкрити петима големи шпиони, работили срещу България. И понеже предателите винаги се наказват по-сурово, отколкото явните врагове, всичките бяха осъдени на смърт. В тази книга разказвам за трима от тях, най-интересните – Иван-Асен Георгиев, Радан Сарафов и Хенрих Шпетер. Чрез тях искам да отдам моето уважение към българското контраразузнаване, което е действало много професионално, за да разкрие и неутрализира шпионската дейност на тези предатели.

Надявам се на читателите да бъдат интересни и страниците, посветени на топченгетата на Царска България, сред които особено се откроява митичният Никола Гешев.

– В много популярния в края на 60-те и началото на 70-те години на миналия век телевизионен сериал „На всеки километър”, пък и в други филми, както и в книгите от соцепохата той е обрисуван като един от най-сатанизираните мъже в новата ни история. Имал ли е Гешев личен живот?

– Поради това, че цял живот е болезнен работохолик, той остава ерген чак до 48-ата си година и има типичното поведение на стар ерген: егоистичен и самовлюбен – човек, свикнал да се съобразява само със себе си и със своите желания. Каквото си реши – това прави. И жената до него трябва да върши това, което той каже. Да се облича, както той харесва. Да не излиза никъде, защото е страшно ревнив. Докато той самият ходи където си поиска и тя трябва да приеме това като нещо нормално.

В книгата разказвам за връзките му с разведената млада хубавица Амалия Кирякова, с рядко красивата оперетна певица и актриса Надя Ножарова и с Черната Гана, регистрирана в полицейската картотека за спецагенти под №741 с агентурното име „Гана”. Истинското й име е Катя Табакова. С нея Гешев се запознава през 1932 г., когато тя е разкрита като технически ръководител на Окръжния комитет на Българската работническа партия в София. Набитото му око веднага преценява, че тя притежава всички качества за секретен сътрудник – красива, сексапилна, хитра, с невероятно умение за нула време да завърта главите на мъжете. И не се излъгва: не един и двама конспиратори от комунистическите редици хлътват до уши по черните й очи и кръшна снага и много скоро попадат в лапите на полицията.

След любови с няколко красавици, Гешев, вече 48-годишен, сключва брак с една не толкова впечатляваща жена. Казва се Веселина Добрева Стоянова и работи в Държавна сигурност, по-специално в бюро „Печат”, където задачата й е да държи връзка със столичните всекидневници. Преди това обаче цели осем години отлага деня на сватбата и урежда срещите си с нея в строго определени дни – вторник, четвъртък и събота. Никакви изключения. Накрая, през май 1944 г., се жени, но не кани на венчавката никакви гости и понеже родният му дом е пострадал от бомбардировките, я води в квартира. (Животът му на агент го принуждава често да сменя квартирите.) Според неговата спътница в живота до края на дните си Гешев винаги е бил бедният полицай, който с часове може да седи на чаша боза в някоя евтина сладкарница, за да не разхожда редом с нея вехтия си костюм.