Подай сигнал

Вакъфът на Бачковската обител издържал Сюлеймания джамия

С приходи от Родопите се финансирал свещеният за мюсюлманите град Мека

Регион

от Росен Саръмов 1490 прегледа 0

Почти до независимостта на България през 1908 година емблематичният Бачковски манастир всъщност е голям османски вакъф. Това е особена ислямска стопанска единица, която представлява благотворителна фондация. С приходите от Бачковската обител се е издържала голямата Сюлеймания джамия в Цариград. Тези интересни факти са описани в новото изследване на Румен и Росен Иванови „Вакъфските документи за каазите Ахъ Челеби и Фебибе”. От тях става ясно, че селата в Смолянския край и особено село Райково са издържали с данъците си не друго място, а свещения мюсюлмански град Мека.

Докторантът по история и археология Румен Иванов е намерил всички тези данни в легендарните Османски архиви в Истанбул. Достъпът до тях не е лесен. „Пускаш молба на турски и пишеш за какво ти е нужен документът. Това е необходимо, за да са наясно къде точно да търсят в архива. Аз писах: Търся документи за вакъфите на кааза Филибе”, разказва Румен Иванов. В архива има 120 милиона документа - това е най-голямата колекция от документи в света. Някои от тях се пазят в двореца Топ Капъ.

Всеки може онлайн да кандидатства за това, което иска. Таксата, за да се чете в архива, е 10 лева. За сравнение - една страничка от архива на Националната библиотека „Иван Вазов” е 40 лева. В тази българска институция също се пази голяма част от османския архив, който стига до България случайно през 30-те години. Тогава по погрешка ни е продаден за вторични суровини. В архива в Истанбул ти осигуряват безплатен преводач за османски турски. „Много световни учени работят постоянно в него. Запознах се с японка, която знаеше до съвършенство османски турски, и ми обясни, че в страната й има много добра школа по османистика”, казва Румен Иванов.

В този океан от документи има и такъв, който описва убийството на последния ни цар - Иван Шишман. Румънците са го превели изцяло, а ние, незнайно защо, все още - само частично.

Вакъфът в Смолянско е основан от Ахъ Челеби. Той пък бил главен лекар на султан Мехмед Втори /завоевател на Константинопол . б. р./. Предполага се, че точно той го е отровил. Името му е Мехмед Ахъ Челеби. Султанът го награждава с имоти в Родопите, с чиито приходи се финансира свещеният град Мека.

Вакъфът е благотворителна фондация, с приходите от които се издържа джамия, емарет, болница. Основателят на вакъфа посочва до най-малките подробности какво ще се случва с тези пари. В такъв документ за вакъф в Пловдив пише: „Приходът от 10 000 акчета годишно да се разпределя така: Три пъти в седмицата да се дава пилаф на 200 души от бедните и два пъти риба”.

Най-големите вакъфи в Пловдивско и Смолянско обаче били на султан Сюлейман. Нареченски бани и Бачковският манастир работили директно за издръжката на Сюлеймания джамия в Цариград. В Пловдив вакъфи имала и дъщерята на Сюлейман - Михримах султан. С парите, изсмукани от пловдивчани, тя поддържа Михраман джамия в азиатската част на османската столица. Тази принцеса участвала във всички походи на баща си - яхнала коня си пред цялата войска.

Подобни имоти има и в асеновградските села Горнослав и Червен. В турските архиви са означени педантично границите на вакъфите - от воденицата на Георги до хана на Иван. Минет бей основал вакъф в село Конуш. В целия град Пловдив имало 78 благотворителни имоти. Най-големият е на Шахабетин паша - велик везир по време на битката до Варна през 1444 година. Той основал вакъфа за Имарет джамия.

Картината е ужасяваща - сякаш цялата българска земя е разделена и разпарчетосана като феодална плячка на азиатските завоеватели!

Арабският теолог Джезери:. Избихме всички християни пленници

Докато рови за вакъфа в Смолянско, който се казва „Ахъ Челеби”, Румен открил рядък документ, който описва директно битката до Никопол през 1396 година. „Попаднах случайно на автобиографията на арабския теолог Джезери. Първо е бил при монголците. Когато го подгонва Тимур, бяга в Кайро и Александрия. Оттам отива в Бурса. Попаднал в двореца на султана и станал учител по арабски на синовете на Мурад Първи”, разказва тази стара приказка Румен Иванов. Джезери пише как през март 1396 година тръгнали на поход срещу Константинопол. Лагерували под стените на града. Джезери пише: „И чухме, че неверниците /западноевропейските рицари на Сигизмунд Люксембургски - б. р./ нападат от север”. Султанът изпратил човек до рицарите за преговори. Те му отказали. Някои казват, че били 30 000, а други източници говорят за 15 000 рицари. Джезери написал в книгата си: „Аз залових 12 от най-храбрите рицари - всичките от Генуа. Не е вярно, че са били 30 000 души. Разпитах ги и ми казаха, че са само 12 000 души”.

Арабинът е написал в спомените си, че никога досега не бил виждал толкова жестока битка. „Избихме всички неверници - великолепен беше Османовият син”, пише спокойно за зверствата срещу християните арабинът. Описва и как император Сигизмунд избягал с 4 кораба по Дунава. Дава като дата за битката 8 октомври 1396 година, всички източници обаче пишат, че тя е на 25 септември. „Находката за разказа на Джезери е важна, защото другите най-ранни сведения за Никополската битка са писани 150 години преди това", разказва тази зловеща история Румен Иванов.

Вакъфите изчезват през 1908-а

След освобождението в Княжество България вакъфите изчезват - вероятно стават държавна собственост. В Източна Румелия обаче те продължават да функционират. Приходите пак отиват в Османската империя. В Държавния архив Румен намерил документи, че през 1905 те са обединени в едно цяло - вакъф към Джумая джамия. В архива има сведение за изплатените заплати на имамите. Оттук плащат заплатата на имама от Дермендере - сегашното село Първенец. Давали се пари и за жени, които не могат да погребат мъжете си. 1908 година е последната информация за вакъфи по българските земи.