Подай сигнал

В Бачковския манастир проучват стар живописен слой от XIV в.

Регион

от Екип Марица 246 прегледа 0

Живописен стенопис, датиращ от XIV век, реставрират в църквата „Свети Архангели” на Бачковската света обител, предава репортер на БГНЕС.

Към момента се извършват сондажни проучвания в църквата, където се оказа много интересен момент. „Там откриха по-стар живописен слой от XIV век, a отгоре има и от XIX век. Сега се проучва XIV век, ако е по-ценен и по-добре запазен, той ще бъде разкрит за посетителите“, съобщи в интервю за БГНЕС секретарят на Бачковския манастир Теодор Пеев. Според него най-рано догодина може да бъде окончателно завършена реставрацията. Проектът се извършва с пари от частен спонсор.

„Процесът по реставрацията започна от преди около две години „Завършени са стенописите в притвора с екип, ръководен от проф. Григор Григоров. Скоро привърши реставрацията и на централната църква. Там има стенописи от 1850 година от одринския зограф Моско Велев, които са с много високо качество“, отбеляза секретарят.

Бачковският манастир се намира на 10 км от Асеновград. Построен е от двамата братя грузинци Григорий и Абасий Бакуриани през 1083 година по времето на византийския император Алексий I Комнин. Двамата братя при него са били висши административни служители. „Той е подарил земите около Бачковския манастир, около Пловдив, част от родопските села на Григорий Бакуриани заради военните му заслуги към империята. В устава написва: за упокой на моята грешна душа и на моя брат Абасий“, който вече е починал по време на основаването, но завещава значителни суми и земи за осъществяването му”, разказва Теодор Пеев. Още след основаването, в комплекса е създадена и действа книжовно-богословска школа.

На територията на комплекса има една главна църква и още три – „Св. Архангели”, „Св. Никола”, „Вси светии”, стара трапезария, костница, метох, библиотека, параклиси, манастирска избра, библиотека и др.

За времето от основаването си до заемането на територията на манастира от турците, след падането на Пловдив в 1363 г., той очевидно е запазил независимия си статут въпреки няколкократните му преминавания ту в български, ту във византийски ръце. Българските владетели не само са го зачитали, но и надарявали. Особено значителни дарения прави цар Иван Александър през първата половина на ХІVв., когато е признат за съктитор на манастира и негов портрет е изписан в манастирската Костница.

Понастоящем Бачковският манастир е ставропигия на Българската патриаршия и в него са костите на двама от предстоятелите на Българската православна църква – екзарх Стефан и патриарх Кирил.

Особен център на манастирския духовен живот е поклонението и почитта към Бачковската чудотворна икона на Пресвета Богородица. Не секва потокът от поклонници, които идват да получат благословията на чудотворния образ, споделят болката си и измолят защитата му. Манастирът е обявен за национален паметник на културата.

Източник: БТА/БГНЕС

Коментари