В Австралия българи емигранти се правят на италианци

Цели семейства сменят фамилиите си, за да не им личи откъде са

Наши семейства, които са емигрирали, си променят фамилните имена, за да не се познава произходът им. В дома на Радослава и Ангел Маркови в Сидни например главата на семейството по документи вече е Ангело Маркони. „Което не значи, че този човек иска да се впише в австралийското общество. Не, той иска да го помислят за италианец. Всички са емигранти и всички са равни. Австралийските власти надали правят разлика между българи и италианци, но неговият комплекс прави”, коментира Катя Исса от Университета по архитектура, строителство и геодезия. Тя участва в кръгла маса по ономастика (науката за имената - б. а.) по време на Паисиевите четения в Пловдивския университет, като представи доклад на тема „Собствените имена на австралийските българчета”. Катя Исса направила проучването, докато била учителка в продължение на два месеца в българско училище в Сидни. От списъците на децата там извадила само тези, които са родени в чуждата страна, за да проследи какви имена са избрали родителите им. Извадката е от 53 австралийски българчета,  които в момента са на възраст между 8 и 15 г.  

„Очакванията, че глобализацията, която най-тежко се отразява на емигрантите, ще ги подведе да избират австралийски лични имена, не се оправдаха. Кретенията е по-голяма на територията на страната ни, отколкото навън - казва Катя Исса. - Това не значи закъснял патриотизъм от тяхна страна. Но повечето от тях са избрали онези имена, които учените наричат немаркирани - срещат се в страната приемник и не създават неприятни асоциации.”  

Проучването показало, че по отношение на личните имена ситуацията в България и сред емигрантите е сродна - най-често повтарящите се съвпадат. И сред австралийчетата с наши корени има четири момчета на име Александър, двама наречени Виктор, по двама Кристиян, Мартин и Павел. За момичетата най-често избираните са Изабела, Лили и Мишел.  

„Изборът на чуждо име, както и в България, не се критикува от общественото мнение, особено в Австралия, където живеят 200 етноса и всеки посяга към който си иска антропонимен фонд. Но много от хората, които питах защо са избрали име Емили или Мелъни, ми отговориха: „Дори и чисто българско да сложим, детето ще стане на 12 г. и само ще си го смени” - разказва Исса. - Един много симпатичен и много добре помнещ българския език Спас не престана да ми се представя като Сам, защото всички му казват така.”  

Това, което ме притесни и което приех много болезнено, е промяната на фамилни имена, казва Исса. Освен случая с Ангело Маркони, нашенци са се прекръстили на семейство Морком, Модрин, Блис, Логард. „Тези хора са си сменили фамилното име или са го преиначили, така че да не личи откъде са. И на въпроса ми защо, доста безцеремонно отговориха: „За да не ни разпознават, да не ни търсят други българи, да не ни излагат и да не ни висят на главите с молба за услуги”, разказа авторката на изследването.  

Тя прави уговорка, че има и родители, които държат на българското име. Родени в Австралия синове на българи са получили имената  Димитър, Антон, Борислав, Павел. Има и една Севда, на чието семейство му стана много мъчно, като казах, че името всъщност е турско, понеже са патриоти и демонстрират това, посочи Катя Исса. Семейство родолюбци дори си променило фамилията на Тервел. „Но това също е заигравка - чужденците пак ще ги смятат за небългари, пък те ще си знаят, че са”, коментира изследователката. Остава загадка какъв се чувства синът - Александър Оливър Тервел.
Докато деца от смесени бракове приемат фамилията на таткото австралиец и стават Кристина Прескот и Александра Лорес, други българчета запазват нашенската фамилия, но с чуждо лично име: Мишел Марков, Райан Драгостинов, Емили Вълчев, Ребека Божилов.

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?