Подай сигнал

В Америка помилват пуйка, у нас - плужеци

Или как Полицая от соца се справи с двама изявени бивши спортисти, станали пияници и скандалджии

Коментари

от Георги Петров 714 прегледа 0

Американският президент помилва пуйки, а нашият?

И пуйка да си, с късмет ли си, по-дълъг и по-сит ще ти е животът. Ето на и сегашният президент на САЩ г-н Тръмп продължи смешната традиция, начената от Джордж Буш-старши, преди Деня на благодарността първият човек в първата държава да помилва пуйката, предназначена за празничната президентска вечеря. И това се прави с нафукан ритуал. След който повече от сигурно се убива друга пуйка, посестрима на помилваната, за да я има и празничната вечеря.

Както и да го погледнеш - половинчата работа. Ако наистина американските президенти държат да бъдат крайно милостиви към животните, някой от тях трябва да постави начало на традиция за обитатели на Белия дом да се избират само вегетарианци или вегани.

Да, но в медицината спорът - пълноценно ли се храни човек, който не употребява животинска храна, не е и най-вероятно няма да приключи скоро. А внушителната група придворни, които се грижат за здравето на един американски президент, не биха допуснали и най-малката възможност храна да навреди на здравето и самочувствието на обгрижвания от тях. Пък и на своите доволно възнаградени кариери!

Спряхме да мислим за американския президент. Американската демокрация се е погрижила той да е хем благороден, хем сит.

Нашият г-н президент Румен Радев до помилване на пуйки още не се е извисил. Сега казва, че се бори за милост от страна на правителството към обеднелия и обезверен български народ, надигнал се на мирни протести.

Политическите анализатори и коментатори казаха, че протестите нямат център и нямат водач. Но щели да се разрастват. Г-н президентът ни каза, че протестиращите са изкарани на улицата от неясната според него визия на правителството за бъдещето на страната. Г-н Цветан Цветанов разголи рошави гърди в защита на ГЕРБ, неговия лидер и неговото правителство, като казва, че опозицията и нейният, според него, президент подбуждат протестите.

Заговори се, че има вероятност премиерът ни и президентът ни да се срещнат и като мъже да се разберат и както казват футболистите, да се опитат заедно да се раздадат на сто процента за доброто на родината и на нас, нейното население.

Да, но г-н президентът ни каза, че би се срещнал с г-н премиера ни не когато последният има намерение да му разяснява добрите си намерения, а когато реши демографския проблем, изправи изкривената правосъдна система, повиши доходите на населението и прикове развилнялата се у нас корупция на позорния стълб. Може би забрави само да каже, че и когато г-н премиерът класира националния ни отбор по футбол за финали на световно или европейско първенство.

Американският президент помилва пуйки, нашият разпилява думи на вятъра. Можеше просто да каже, че не иска такава среща. Да, но какво щеше да прави през останалото време!

То и без президентските атаки напоследък дереджето на г-н премиера ни не е за завиждане. Съдбата го надари - в лицето на неможещите да се понасят един друг уж обединени патриоти - с такива съюзници и партньори, които пълноценно и усърдно заместват враговете му. Но той си ги търпи пряко сили, защото се страхува, че без тях ще се счупи управленската му конструкция.

Но и не престава да се опитва да им докара акъла в главите по свой си начин. Опитва дори да го направи и с методите, познати му от предишна негова професия.

Обикновено в такива случаи третата възраст разравя спомените си. През седемдесетте години на миналия век другарувах с шефа на МВР в средно голям град с дълбоки спортни традиция, някъде под Стара планина. Живеехме в един блок, на един етаж.

Той имаше хронични проблеми с двама бивши спортисти, донесли ярка спортна слава на града. Единият - боксьор, олимпийски медалист. Другият - борец, олимпийски вицешампион. След края на успешните си спортни кариери, не издържали психически на славата си, те бяха станали усърдни в пиянството и комара, както са били усърдни в тренировките като активни спортисти. Правеха скандали по заведенията и през деня, и през нощта.

На някакво домашно празненство той, Полицая, както го наричахме, защото още по онова време наричаше работата си полицейска, колкото и да не се нравеше тогава на властта тази дума, ни разказа как се е справил със своеволията на двамата формално почетни, но иначе непоносими граждани на този град със славна и хайдушка, и спортна история.

Пак бил така на някакво домашно гости. Но винаги давал на подчинените си телефона на домакините на партито, където е поканен. Така изисквала полицейската му работа, а тогава нямаше мобилни телефони.

По едно време, късно вечерта, му звънят, че въпросните двама пак са направили скандал и са изпотрошили един бар. Той наредил да ги арестуват. Да ги затворят в една килия, да им отнемат оръжията, ако имат такива, но да им оставят по джобовете парите и кибритите. Това било в нарушения на правилата, но началникът е заповядал и подчинените са изпълнили заповедта му.

Някъде към полунощ пак му позвънили тревожно: Шефе, тия двамата се бият в килията жестоко, ще се изпотрепят, какво да правим? Оставете ги да се бият, не им обръщайте внимание, наредил той. На няколко пъти го питали да влязат ли в килията, на няколко пъти той им забранявал.

На другата сутрин лично отишъл да ги отключи. Те били подути, посинени, подпухнали и кротки, защото били останали съвсем без сили. А на всичкото отгоре - и с много тежък махмурлук.

Той по полицейски, както сам казваше, бил предвидил и изчислил всичко. Като се озоват в една килия с пари и кибритени клечки в джобовете, те задължително ще развъртят комар на играта „чифт или тек“. Като играят комар, те не могат да се въздържат да не прилагат и нечестните хватки, с които, за да печелят, нарушават правилата на играта. И задължително ще се сбият.

И ще се бият, защото това го могат и професионално, с надеждата, че всеки момент ще влезе постовият и ще ги разтърве. Да, но на него му е заповядано да не влиза. А всеки от двамата смята, че ще се унижи, ако предложи на другия да спрат да се бият. И така, докато се стигне до положението вече никой от двамата да няма сили да удря.

Полицейската работа според Полицая не била само "моля", "извинете" и "гражданино, бъдете така добър да спазвате законите".

Кой знае защо се сетих за този мой приятел милиционерски началник, който още тогава се самоназоваваше полицай и за разказания от него случай. Най-вероятно защото бившият главен секретар на МВР и сегашен наш премиер Бойко Борисов затвори в кабинета си коалиционните си партньори от т. нар. Обединени патриоти, господата Валери Симеонов, Волен Сидеров и Красимир Каракачанов. И ги остави да се разберат по какви причини си искат един другиму оставките.

Вероятно сте забелязали как някак си с необичайна за него кротост излезе от тази среща г-н Сидеров. И повече примирено, отколкото ехидно, каза, че бил само един прост депутат. На другия ден той и групата му не присъстваха в парламента на дебатите по оставката на съпатриота му Валери Симеонов. И г-н Симеонов не присъства. Вероятно бяха крайно изтощени от срещата си предишния ден.

И г-н премиерът не присъства, заместваше го Каракачанов, нещо, което настърви г-жа Нинова и парламентарната чета. И четири-пет часа в залата се преливаше от пусто в празно. Нали народът ни отдавна го е казал: луд умора няма, само се поти. В случая - само се резили.

Като съобединения патриот Петър Харалампиев, който доскоро оглавяваше Комисията за българите в чужбина, и главния секретар на тази комисия Красимир Томов. Наели банкова касета и трупали в нея парите, които са измъкнали от желаещите да получат българско гражданство наши братя българи, родени извън пределите на България.

Оказа се, че тези двамата, сложени от Обединените патриоти на позиции да представят България пред българите по света, ум за най-обикновени престъпници нямат. Опитали по най-тъпия начин да скрият откраднатото. И никак не е изключено простотията им да е навредила на България повече, отколкото алчността им.

А те, следите от простотията, са видими и отчетливи като следите на плужеците, голите охлюви. Които са от гадна слуз, но блестят. И по тези следи и без да си с полицейски нюх, можеш да стигнеш до високо поставените в управлението на страната ни персони, които са издигнали на тези високи позиции плужеците. И плужек да си, с късмет ли си...

Коментари