УМБАЛ "Св. Георги" - най-голямото здравно заведение у нас

КАИЛ приема най-тежките случаи

УМБАЛ „Свети Георги“ е най-голямата болница в България. Разполага с 1536 легла и 2694 души персонал, от които 653 са лекари, а 925 са специалисти по здравни грижи. Голяма част от тях са експерти с национално и международно признание. Благодарение на тях в болницата всяка година идват световноизвестни специалисти, които да обменят своя опит с българските си колеги.

В последните години средният годишен брой на болните, които се хоспитализират за активно лечение, надхвърля 80 000. В клиниките и отделенията на болницата се оказва денонощно спешна и неотложна амбулаторна, стационарна и консултативна помощ при заболявания и травми и лечение на населението от Южен Централен регион на България, включващ пет административни области: Пловдив, Пазарджик, Кърджали, Хасково и Смолян.  За мащаба в дейността на УМБАЛ "Свети Георги" показват и данните, че е заработила  най-много средства от Здравната каса през 2018 година. Сумата е 90 милиона лева по клинични пътеки и амбулаторни процедури.
След нея се нареждат болница "Света Марина" от Варна с 65 милиона лева, софийските "Ачибадем Токуда" с 58 милиона лева, "Пирогов" с 56 милиона лева, "Софиямед" 42 милиона лева.

Клиниката по анестезиология и интензивно лечение на УМБАЛ „Свети Георги“ е единствената по рода си като капацитет и възможности диагностично-лечебна структура за осигуряване на интензивно лечение в Южен Централен район при спешни и други тежки остри състояния. КАИЛ разполага с 22 специализирани легла за интензивно лечение, но материално-техническата <210> база беше изключително остаряла и не отговаряше на съвременните изисквания за технология и оборудване в областта на интензивното лечение и спешната реанимация.

Извършеното цялостно обновяване значително подобри условията за провеждане на лечебния процес и в частност на т. нар. персонализирана медицина. В момента условията в КАИЛ не се различават от тези в най-модерните интензивни клиники и отделения по света. В това се убеди лични премиерът Бойко Борисов по време на посещението си на 28 май миналата година в болницата. Той остана много доволен от най-голямата обновена Клиника по анестезиология и интензивно лечение. Тя бе ремонтирана, обновено е оборудването и обзавеждането. За целта от Министерството на здравеопазването бяха осигурени 2 250 000 лева и около 1 млн. лева от болницата.

След 10 ноември 1989 г. ръководителите започват да се избират с тайно гласуване от самата колегия. Първи ректор след промените е проф. д-р Петър Ботушанов (1989​-1991 г.) ​- дентален медик. Мандатът на проф. д-р Панайот Солаков (1991​-1995 г.) съвпада с тежък период на материална оскъдица в страната, но ръководството намира начин за закупуване на уникална апаратура. В този период декан на Медицинския факултет е проф. д-р Атанас Джурджев (1990​-1995 г.), а на Стоматологичния факултет ​- проф. д-р Георги Георгиев (1990-1995 г.). 

През месец май 1995 г. Общото събрание избира за ректор проф. д-р Атанас Джурджев (1995​-2003 г.), а декани на Медицинския факултет са съответно проф. д-р Петър Учиков (1995​-1998 г.), доц. д-р Георги Паскалев (1999​-2003 г.) и доц. д-р Илия Йовчев (2003-2011 г.). 

Като акционерно дружество болницата съществува от 31 август 2000 г., когато е преобразувана в многопрофилна болница за активно лечение. В този момент личният състав наброява 2500 служители, от които близо 400 са от научно-преподавателския  състав на МУ.

На 1 септември 2000 г. за изпълнителен директор на болницата е избран д-р Андон Щерев. След него изпълнителни директори са проф. д-р Илия Йовчев (2000​-2004 г.), д-р Стефан Димов (2004​-2005 г.), проф. д-р Илия Баташки, дм (2005​-2009 г.), проф. д-р Божидар Хаджиев, дм (2009-2010 г.). От 2010 г. и понастоящем изпълнителен директор на лечебното заведение е проф. д-р Карен Джамбазов.

УМБАЛ „Свети Георги“ е разположена е на две бази с огромен сграден фонд от около 150 000 кв. м-. разгъната застроена площ. В болничната структура се включват 65 клиники, отделения и лаборатории; собствени стопански звена, главно с обслужващи и помощни функции - стерилизация, аптека, пералня, болнична кухня, автотранспорт, отоплителна централа и други. Държавната болница е важен център за съвременна диагностично-лечебна, учебна и научноизследователска дейност и развива широкоспектърна дейност по всички медицински специалности.

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
1 коментар
Гани

Гани

24.06.2019 | 14:39

... Ех че слава... А същевременно хора падат през прозорците, пациенти се лекуват в тотална мизерия в някой отделения, на спешното се чака с часове(освен ако не си с линейка или полумъртъв), а за отношението на гинелогията и родилното просто нямам думи... Слава ехей... Велика слава...

Отговори
4 0

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?