Подай сигнал

Украйна провокира конфликта в Керченския проход

Тръмп остави отворена врата за разговор с Путин

Интервю

от Хенриета Георгиева 1017 прегледа 0

Симеон Николов е дипломат, директор е на Центъра за стратегически изследвания в сигурността и международните отношения. Зам.-министър на отбраната в периода 2005-2008 г. Завършил е Техническия университет, Дрезден, ГДР. Работил е в Министерството на външните работи - в посолството в Бон и в дипломатическото бюро в Берлин. Член е на УС на Българското дипломатическо дружество. Член е на Атлантическия клуб.

- Може ли да се стигне до реална война между Русия и Украйна, или ще се разминем само с дрънкане на оръжие?

- Не. До голяма война няма да се стигне, но рисковете от нови провокации от страна на Украйна са много големи. Реакциите на руската страна са предвидими. Москва категорично няма да отстъпи нито Крим, нито контрола над Керченския пролив - обекти от геостратегическа важност, вратата към Черно и Средиземно море. От това зависи бъдещето на Русия.

- Чия е по-голямата вина за конфликта?

- Има категорични доказателства за това, че провокацията е от страна на Украйна. Според доклад на американската фондация „Джеймстаун” разпореждане на президента Петро Порошенко цели да се провери как Русия ще реагира на прехвърляне на военни кораби от Черно в Азовско море. Появиха се и още доказателства за готвен сценарий - поне 7-8, включително в документи, намерени на задържаните украински кораби. А и някои от арестуваните украински моряци признаха, че в нарушение са навлезли в руското пространство, като им е било наредено да не отговарят на предупрежденията на руската брегова охрана.

Странно защо никой не задава въпроса как досега абсолютно безпроблемно функционираше наложеният от руската страна режим за преминаване през Керченския пролив под новопостроения мост след заплахи за взривяването му от украинската страна. А той е единствената връзка с Крим, както проливът е единствената връзка от Черно към Азовско море. Странно е как така изведнъж правилата, наложени отдавна от руската страна, доведоха до инцидент.

- Коя от двете страни има по-сериозна причина да наруши спокойствието?

- Руската страна определено няма интерес от подобна провокация, от нестабилност в региона. Украйна обаче има поне 4 причини да търси промяна чрез провокация.

Най-коментираната на Запад, но не най-важната, са предсрочните избори и ниският рейтинг на Порошенко на фона на растящата популярност на конкурентката му Юлия Тимошенко например, която стига до 28 процента. С въвеждането на военно положение Порошенко може да отсрочи изборите по метода на турския си колега Ердоган.

По-голямо значение обаче аз отдавам на друга причина - това беше следващ етап от цяла верига за нарастване на напрежението между Запада и Русия, все по-остри санкции срещу Москва с цел пълното изолиране. Причините са геополитически - пренасочване на усилията към въоръжаване ще попречи на обявената от Путин икономическа програма за промени в Русия. По-важно е да не се допусне в стратегически план Русия да завоюва още позиции в Близкия изток.

Трета причина, мотивираща действията на Украйна, доказана в документи, е доставката на два военни кораба към военната база в Бердянск - едно от двете големи пристанища на украинския бряг в Азовско море. Командващият сухопътните войски на Украйна обяви, че разполагат в района артилерийски установки - ракетни системи, ПВО. В тази връзка провокацията в Керченския пролив може да доведе до излизане на Украйна от договора с Русия от 2003 г. за правния статут на Азовско море и Керченския пролив и ще позволи на кораби на страните, членки на НАТО, да влизат в Азовско море. Това е крайната и най-важната цел.

Има и четвърта цел - икономическите загуби за Украйна в размер на 20-40 млн. долара годишно след построяването на Керченския мост, който не позволява влизането на кораби с височина над 33 и дължина над 160 м. Тези кораби генерираха 43 процента от търговските товари за украинските пристанища през единствения пролив между Черно и Азовско море. Вече се налага преразпределение на товарите на по-малки кораби, което означава повече разходи. Изчакването за преминаване под моста в пролива също струва на корабните компании от 5000 до 10 000 долара.

- Кой губи повече?

- Губят и двете страни.

- Какъв знак даде Тръмп с колебанията и отказа да разговаря с президента Путин на срещата на Г-20?

- При Тръмп имаше три фази. Той категорично се разграничи от мнението на посланика си в Съвета за сигурност на ООН Ники Хейли за категоричен отказ за среща с Путин, като каза: Не ми харесват тези неща! Тръмп отказа среща с Путин под силния натиск на неоконсерваторите в Сенатската комисия, чието мнение научи на път за Аржентина. Тръмп не може да не се съобрази с това мнение, предвид тежкото положение, антипрезидентската кампания с постоянни обвинения за връзки с Русия. Все пак обаче Тръмп се съгласи на неформална среща с Путин, за което очевидно са надделели експертният доклад за инцидента в Керченския пролив и верният дипломатически усет, че с Русия винаги трябва да се оставят отворени врати за разговор. Защото без Русия не могат да бъдат решени въпроси както в Сирия, така и в Украйна. А Тръмп е силно заинтересован САЩ да останат в Сирия за участие в следвоенното възстановяване, както и да разреши възела Украйна. Защото САЩ са основният играч в Украйна, а не европейските лидери. От дипломатическа и тактическа гледна точка беше разумно Тръмп да не послуша крайните консерватори, които се обявиха против отношения с Русия, а да приеме по-разумна стъпка. За това повлия и разделението на мненията в Европа, пример за което е позицията на австрийския външен министър Карин Кнайсел да се изясни вината на страните в конфликта и всеки да си понесе вината.

- Ще получи ли нещо Украйна, която иска база на САЩ, още кораби на НАТО в Черно море?

- Възможно е да се случи, защото Порошенко в твърде еуфорично и изнервено състояние призна най-после в изказване по повод инцидента в Керченския пролив, че има значително увеличаване и на военноморските сили на Украйна, и на НАТО в Черно море. Наистина от САЩ бяха обещани противотанкови ракети, не зная дали вече са доставени. САЩ не са се отказали от своя база в Украйна. Преди събитията в Крим тяхната идея беше да се построи база на брега на Черно море.

Опасенията на руската страна обаче са по-глобални - ако САЩ се оттеглят от Договора за ракетите със среден и малък обсег, то тогава ще могат да разположат такива ракети в Европа, в Украйна, в Грузия. В Полша ще има ракети, в Румъния вече има ракети за противоракетна отбрана, но само с презареждане на софтуера на установката ракетата-прехващач може да се замени с крилата ракета за изстрелване Томахоук с ядрени бойни глави. За Русия това е недопустимо, защото в рамките на няколко минути те не биха могли да реагират срещу ракетите.

- Колко сериозни са рисковете за България?

- Опасностите за България са в няколко насоки. Първо, тъй като Русия няма да отстъпи от Крим и режима, който е въвела, процесът може да продължи във времето и да се стигне до продължително увеличаване на военното присъствие в Черно море. Това означава присъствие на кораби на страните, членки на НАТО, и на САЩ. Те имат право само на присъствие от 21 дни по силата на Конвенцията от Монтрьо, но това не е пречка и сега се провеждат подобни учения. Милитаризирането на Черно море е крайно неизгодно в икономически план и с оглед сигурността на България. Втората насока е развитието на отношенията с Русия-САЩ във връзка с посочените договори. Разполагането на ракети ще предизвика ответна мярка от руската страна и ние се превръщаме в мишена. Този риск като че ли става неизбежен, тъй като съм сигурен, че Тръмп ще предприеме разваляне на Договора за премахване на ракетите с малък и среден обсег. Третата насока, касаеща България, са сънародниците ни в Украйна. Не се знае колко дълго ще продължи военното положение. То ще позволи на Порошенко да се разправи с политическите си врагове, но и населението ще бъде поставено под огромен натиск. И проблемът на българите в Украйна е реален.

През 2014 г. живеещите в Украйна българи бяха мобилизирани и пращани на източния фронт в разгара на конфликта в Донецк и Луганск. Там бяха дадени 10 000 жертви, включително българи. Някои от сънародниците ни се опитваха да избегнат мобилизация, като подаваха документи за българско гражданство. След получен отказ повечето бяха връщани обратно в Украйна.

- Кой е най-лошият сценарий за Украйна?

- Не съм убеден, че Порошенко може да овладее положението, ако в страната се развилнеят отново крайнодесните националисти и паравоенните формирования, като прочулия се с жестокостите си Азовски батальон. Още преди обявяването на военното положение те подпалиха консулство, руски коли.
Президентът има сериозни проблеми и с опозицията. Ако Порошенко не успее да овладее страната, има опасност от възникване на хаос. Така несигурността в Украйна ще се окаже по-страшна, отколкото агресия от Русия.

- Какъв е най-вероятният финал на сблъсъка?

- Нови санкции срещу Русия при всички случаи ще има. Много важно е обаче доколко САЩ и Европа ще успеят да укротят Порошенко. Меркел и Макрон предлагат посредничество в конфликта, но точно те вече се провалиха, като не успяха да използват влиянието си за изпълнение на Минските споразумения.

Големият играч в Украйна си остават САЩ. Има дори спекулации, че от дузината кандидат-президенти има двама, които се ползват от подкрепата на САЩ. Порошенко категорично не е в тази двойка.

Коментари