Подай сигнал

Учителят – от смотаняк до добряк

И все пак е добре да учиш при Аристотел

Образование

от Евгений Караланов 1013 прегледа 0

„Младите“ все са ни трън в очите. Недоволстваме, чепрекарват цялото си време пред компютъра, с часове не отлепят поглед оттелефона и не са прочели нито една книга през лятната ваканция.Натякваме им, че не уважават учителите и не се подчиняват на авторитети.В същото време тичаме при тях, когато интернетът ни забие или не можемда си свалим файла. Понякога имаме чувството, че това не са нашите деца,а същества от друга планета.Оказва сеобаче, че те също имат своите забележки към света на възрастните. Запоколението Z, родено между 1995 и 2007 г., ние сме скучни, мислимстандартно, все сме недоволни и не можем да излезем от матрицата. Далитези критики имат основание? За да разберем, дадохме възможност на дваматийнейджъри да пишат по темите, които ги вълнуват, на страниците навестник „Марица“. Очакваме и вие, техните връстници, да се включите вновата ни рубрика. Разкажете ни своите истории, разкрийте ни за каквомечтаете, какво ви дразни и от какво се възхищавате. Защото децата същоимат право на мнение.

- Петре, на твоите години Александър Велики е владеел половината свят!

- Така е, госпожо, но е учил при Аристотел, а аз...

________________________________________________________________________

Този виц нагледно ни показва, че не всички учители преподават еднакво добре и не можем да ги поставим под общ знаменател. Едни си харесват работата, други се опитват да я претупат. Трети се страхуват, че децата ще ги отхвърлят и затова правят всичко възможно да им се харесат. Четвърти изобщо не знаят на кой свят са, а пети викат като луди от нерви и безсилие. Има, разбира се, и свестни учители, които ни учат на много неща. Понякога не ги оценяваме достатъчно, но след време осъзнаваме колко знания са ни дали.

1. Точно от този вид е строгият, но справедлив учител. Когато се сблъскаме за първи път с него, сме възмутени как е възможно да изисква толкова много от нас. Страхотна несправедливост! При него сме длъжни да учим уроците много внимателно, защото не знаем в кой точно детайл ще задълбае по време на изпитване. Често сме недоволни от оценките, които пише, защото сме убедени, че не е оценил усилията, които сме вложили в научаването на урока. Но след време, когато се разделим с него, разбираме, че без неговата строгост нямаше да научим нищо.

2. При втория вид - незаинтересования учител, наистина не научаваме кой знае какво. Той не се старае да даде знания на учениците, а по-скоро да си вземе заплатата с минимум усилия. Той не опитва да синтезира информацията от урока, за да е по-лесна за възприемане от учениците, а в повечето случаи чете текстовете от учебника. Понякога дори е толкова "изморен" от учителските си задължения, че кара някои от учениците да го заместят в четенето. Обикновено пише шестици и петици на поразия, за да няма недоволни. Така и вълкът сит, и агнето цяло. Но той поне си знае интереса.

3. За разлика от него неадекватният няма ни най-малка представа какво прави. От този екземпляр може да се очаква абсолютно всичко - от това да е мил и добър до това да е истеричен и нервен. Емоционалната му нестабилност го прави непредвидим за нас, учениците. Не знаем откъде ще дойде ударът. В един момент той може да преподава съвестно и внимателно урока, а в друг - да започне да говори за съвсем странични неща, които изобщо не касаят учебния процес. Понякога приема с усмивка 20-минутно закъснение или ненаписано домашно, а друг път избухва гневно заради невинно изпускане на химикал. При него няма правилен подход, надяваш се само на късмета си.

4.Не така стоят нещата при учителя злобар. Коварството е едно от отличителните му качества. Не пропуска случай да се заяде с учениците. Защо го прави? Никой не знае, може би просто е лош човек. Или пък има семейни проблеми? А може би и двете, взети заедно. Набелязва си жертви и започва да ги тормози. Щом сложи клеймото върху някого от нас, успехът на нещастника рязко се понижава. В никакъв случай не спорете с такъв учител! Той никога няма да се съгласи с гледната ви точка и ще ви намрази още повече, ако му дадете акъл. Предлагате ново решение на математическа задача? Имате различна теза по литературен въпрос? Забравете, той не търпи да му се противоречи.

5. За радост съществува и любимецът на учениците. Това е най-готиният тип. Само заради него си заслужава да ходим на училище. Той не е сухар като останалите си колеги. Обикновено е с по-освободено поведение, слуша модерна музика и се облича според новите тенденции. Държи се с нас като с равни - все едно сме му приятели, а не някакви недоразвити създания. В неговите часове винаги е забавно. Можеш да правиш каквото си поискаш и това никога не е проблем. Гледаме заедно филми, а той ни дава съвети за живота. Оценката не му е фикс идея и абсолютно никога не пише двойки.