Подай сигнал

Учението е танц за 11. Б СНИМКИ

Единствената паралелка, която дипломира танцьори, опознава света през ритмите на народите

Галерия

от Елица Кандева 2423 прегледа 0

Ако за някои учението е песен, за 11. Б от СУ „Св. св. Кирил и Методий” е танц. Докато връстниците им учат математика, програмиране или технически предмети, момичетата от единствената в Пловдив паралелка, която дава диплома на танцьор, затъкват китка в косите и тропват я шопско хоро, я тракийски танц. А могат и руските и мексиканските. Паралелката показа какво е научила в открит урок, на който дойдоха и хореографи и ръководители на танцови състави – хем да дадат съвети, хем да изберат бъдещи попълнения.

Всъщност не е толкова лесно, защото да си танцьор не е професия, а занаят, казва учителят Боян Алексиев. Той самият е завършил хореографско училище в София, а после АМТИИ. Превежда учениците от класическите стъпки в балета, през историята на танците, теория и методика. В часовете заедно „кръстосват” различни етнографски области. „В това има и история, и география, и музика, и актьорско майсторство, и танци с много настроение. А накрая създава широка обща култура и отношение към много сфери в живота”, обяснява преподавателят. Възпитаниците му каляват в репетициите дисциплина и самоконтрол. Искам да ги науча да са личности и истински артисти, добавя Боян Алексиев.

Много помага, че е млад човек и със своите 31 г. лесно заговаря на един език с тийнейджърите. Те пък излизат от школото с най-високата трета квалификационна степен в професия танцьор, което им отваря вратите на различни формации, а и като педагози. От догодина изучаващите професията ще имат и задължителна практика – още по време на подготовката си ще бъдат разпределяни в различни ансамбли, където да видят от първа ръка как кипи творчески процес и се създава продукция за сцена.

Любомира Андонова вече е избрала това за свое амплоа, а чрез него иска да съхрани българския фолклор. Приятелка я запалила по него и след 7. клас избрала школото с паралелки в изкуствата. Мечтата й е да завърши артакадемията в Пловдив и да стане хореограф. „Танцът е емоция и еуфория. Има и малко притеснение. А и гордост, когато облечеш носия, в която някой е извезал душата си, и заиграеш тракийско хоро”, описва Любомира.

Атанаска Попчева е съгласна, че мнозина не гледат на танците като на сериозна професия. Но в нейното семейство не е така – именно родителите я подтикнали към тях. Единайсетокласничката обаче ще събуе цървулите и ще напусне залата по хореография, в която между огледалата виси репродукция на „Ръченица” на Мърквичка. Засега не смята да се връща. Избрала е да учи педагогика. Може би обаче един ден ще въвежда хлапетата в стъпките на нашенските хора.

Маргарита Миткова е деветокласничка и в момента минава през северняшките ритми. Танцува от детската градина и иска да бъде професионален хореограф, да замине за Германия и там да създаде своя школа за български народни танци, в която да поддържа духа на сънародниците ни. „Танцувайте, хубаво е”, усмихна се тя, преди да се хване за Евгения, Зюмбюла, Славка, Памела, Теменужка, Атанаска, Ивелина, Снежана, Христина и Любомира. За да покажат пред гостите на открития урок как им заиграват сърцата, щом корепетиторът Благой Манчев засвири на акордеона тракийски и добруджански народни мелодии или подхване ритмите на Родопите. Догодина бъдещите танцьори ще усвоят и как играят пиринският и македонският край. А до месец школото ще приеме нова смяна осмокласници.

Коментари