Подай сигнал

Три урока от дъщеря ми

Как малкият мъдрец у дома ни отрезвява, докато повтаряме мантрите за възпитание

Коментари

от Елица Кандева 5119 прегледа 0

Три урока от дъщеря ми

Трудна работа е да си модерен родител. Пътища - много. Съветници - още повече.

Едните веят знамена по площадите срещу Стратегията за детето, за да наложат кое е най-добре за него. Други вадят напътствия от сложните системи на Монтесори, валдорфската и слънчевата педагогика. Със сигурност се намира някой пример от финландската образователна система. Или гуру с пропуски в правописа, но пък с модерна проповед, че трябва да заживееш в социалните мрежи, защото другаде вече няма къде да срещнеш хлапето си.

А всъщност една мъдра баба у дома може да намери решение почти на всеки проблем - интуитивно, без да се опира на ни едно учение на новото време. Без да владее понятията кристално и индигово дете, без да е в час с моделите на авторитарното, либералното и отговорното родителство.

И докато повтаряме мантрите си за възпитание, се случва внезапно и простичко да ни отрезви малкият мъдрец у дома, с когото всеки родител е благословен.

В ролите си на майка и журналист с ресор образование сигурно и аз залитам в поучения. Затова в Деня на детето днес затварям тефтера с теориите. За да разкажа за 3 урока, на които ме научи моята дъщеря, която утре става на 7 години. Не защото е изключително дете, а понеже всяко дете е такова.

Първата история е от Задушница. Тръгнали сме да занесем цветя на гроба на дядо <210> Христо, когото тя не познава. Но на когото махва вечер от прозореца преди лягане, защото знае, че той е седнал да пуши на звездичката точно отгоре. Докато крачим из каменния град на мъртвите, Лорин нарушава тишината: „Мамо, Господ е навсякъде, нали? Ако се скрия зад ей онова дърво, той нали пак ще ме види?". Със сигурност, отвръщам, от него не можеш нищо да скриеш. Три преки по-надолу Лорин добавя:

А когато децата не слушат, Бог им говори чрез майките и госпожите".

Открила е свои неочаквани поуки и в детската класическа литература. Още няма 3 г., когато я питам колко са джуджетата на Снежанка, а тя отговаря уклончиво, но и с елемент на категоричност: „4-5, обаче имат шапки". А какво казал вълкът, когато влязъл при бабата на Червената шапчица? „Добър ден", отвръща Лорин.

Нищо не може да оправдае липсата на добри обноски - дори вълчият глад и вълчият нрав.

Третата история е предпразнична. Наближава Свети Валентин и решавам да подпитам Лорин какво според нея е любовта.

„Любовта е светулка. И най-важното нещо -

отговаря ми с изумление как може да не знам толкова естествени неща, - защото ти ме наричаш така." На следващата година ме изпреварва: „Ако хората, които се харесват, са влюбени, как тогава наричаме женените?". Още не съм й отговорила.

Но един друг нейн въпрос все се каня да драсна в писъмце до „Топлофикация": „Как си плащат сметките в пустинята, като всъщност нямат вода?". В този случай, разбира се, формулировката ще е за дължимата такса "сграда", когато не ползваме парно.

Е, кажете сега не е ли прав Екзюпери, че „възрастните никога нищо не разбират сами, а за децата е уморително все да им обясняват".

За Лорин това не е първи опит. Отдавна ме е посветила, че перфектният свят е този, в който няма гръмотевици, никой не е сърдит, косите миришат на парфюм и крушките не изгарят. Обещала е да ми купи робот, който да чисти и разтребва, а аз да си почивам. Но сега няма пари, затова ще е, когато порасне - другата седмица.

За мъжете вече знае, че имат боГли, защото баща <210> понякога я целува небръснат. За другия пол като цяло още на 4 заключи, че „в миналото мъжете са били момци, а сега са каВаРели". А когато виждаме на улицата младоженци, Лорин заявява, че това е булка, а това… щурец. Който смее да <210> възрази, да си припомни онази строфа от детската песен за „малката светулка, на щуреца булка"!

И ако не е склонен да приеме детските прозрения за чиста монета, дано се съгласи поне с Том Стопард, че „детството е последният ни шанс за щастие. След това знаем твърде много".