Трагедия и след смъртта на Ласкин! Наследниците не могат...

Имот за стотици хиляди левове на актьора Иван Ласкин в Пасарел се превърна в змиярник – многобройните наследници не могат да се разберат за продажбата му. Китното село Пасарел се намира на около 30 километра от София и винаги е било притегателно като магнит за почитателите на виладжийския начин на живот, природата и чистия въздух. Малцина обаче знаят, че в него е преминало детството на един от най-обичаните български актьори Иван Ласкин, пише в. „Уикенд“.

Далеч преди родата му да се премести в Банкя и сериалът „Васко да Гама от село Рупча“ да го изстреля в звездния небосклон на актьорската професия, малкият Ванчо тичал по тучните поляни край селото и играел футбол с децата от махалата и с по-малките си братя Евгени и Светослав. Местните казват, че лошото момче на българското кино и театър бил доста хрисимо дете. Не правел бели, не чупел прозорци и не се катерел по дърветата, за да бере чуждите черници и череши.

Семейството му било едно от най-заможните и най-покровителстваните от комунистическите власти. Благодарение протекциите на местния партиен секретар открили кръчма в къщата си в центъра на Пасарел. Увеселителното заведение било единственото място, където пасарелци се черпели с ракия и легендарния в годините на соца „облак“ - мента с мастика.

Бащата на Ласкин бил зет, но определено имал интерес към спиртните напитки и към кръчмарския бизнес на тъст си. В двора на фамилията имало и казан за производство на домашна шльокавица - нещо типично за българското село по времето на социализма. По мъжка линия цялата рода пиела в границите на умереното за българина - по малко, но редовно - всяка вечер.

Три месеца след смъртта на Ласкин в Пасарел бяха потърсени роднини на актьора, които биха могли да разкажат нещо повече за една от любимите звезди на българското кино. Възрастен мъж посреща екип на изданието в началото на селото. С бастун сочи пътя към къщата на Ласкин, като уточнява, че отдавна не е сграда, а руина. Наставлява да сме внимава, ако някой реши да влезе в двора, защото имало много змии и гущери. Никой не чистил мястото, нито подрязвал дървета, а влечугите само това и чакали - да си намерят пущинак, който да обитават.

Оказва се, че прабабата на Ласкин е негова стринка. Дядото с бастун дава напътствия да потърси баба Латина, която е живата история на населеното място и която всички наричат Тина. 85-годишната жена знаела всичко, защото била съседка на фамилията. Нейната свекърва и бабата на Иван били първи приятелки на млади години. После житейските им пътища се разделили...

„Семейството има имоти в селото. И ниви имат, ама всичко пустее, а това струва много пари, които буквално изтичат из ръцете им. Чудим им се как не ги търсят. Земята при нас е скъпа, почти като в София, и вероятно ще се делят милиони, ако многобройната рода на дядото на Иван се събере и реши да продава, но те не предприемат никакви действия. Може и да не са в България. Пръснаха се. От години не са идвали в селото. Иван и братята му ловяха риба като деца. Имаха колелета и ходеха по водоемите, но това беше много отдавна. После се чу, че Иван се е снимал във филм, че е дете - звезда. Преди това не го знаехме, не му обръщахме внимание. Беше дете като всички деца. Като възрастен какво е правил - не знам. Може и да е пиел, ама тук всички пият, ха-ха-ха. Пие се - кой колкото има. Не пие този, който няма възможност“, през смях разказва старецът и дава наставление, че джанките в двора на Ласкини са цъфнали, но вече няма кой да ги бере като станат готови за джибри.

Прикрива уста с ръка вдига бастуна и повтаря адреса на баба Тина - сакън да не се обърка някой в криволичещия асфалт на единствената главна улица. Къщата й е точно срещу наследствения имот на Ласкин. Пред двора на старата госпожа като стража е застанало кучето Пуфи, което единствено се осмелява да прескача найлоновата ограда в двора на Васко да Гама за да гони врабчета и пеперуди. Върти опашка и посреща всички гостоприемно, докато стопанката му се мъчи да стане от кревата.

Спретнатата баба Тина посреща гостите си с усмивка и казва, че й е приятно да посреща хора. Преди да се разприказва обаче, пита можем ли да познаем на колко години е. Следват няколко предположения, които буквално я разсмиват. Накрая признава, че е на 85 и разговорът започва като по вода. „Имотът на Ласкини е скъп. Собствениците му починаха отдавна. Бяха 4 сестри, а Ласкин има дял по линия на майка си, защото тя е живяла тук. През 50-те години дядо му беше учител в основното училище и тук се запозна с баба му и се ожениха. Беше бивш активен ремсист и по тази линия го прехвърлиха на работа в Банкя. Беше шеф на АПК в Банкя. Майка му помагаше на баща си да върти едно заведение. На мястото на къщата някога беше селската кръчма Тя си беше от едно време, отпреди 9 септември 1944 г. После я национализираха и направиха магазин за хранителни стоки. След това дълги години беше на Общината. След 1954-55 г. стана здравна служба. Имаше лекар, зъболекар и аптека. После временно я взе Съветът за строителния отдел към кметството. Абе, ставаха разни трансфери. И най-накрая с мъжа си дойде да живее Гюргена, една от лелите на Иван. Тя е най-малката щерка от четирите сестри. Нейният мъж Митко отиде да живее в посолството в Италия и тя замина с него и оттогава къщата замря. Поддържаха я известно време, но постепенно я изоставиха. Към 1990 г. като се върна Митко, загина в катастрофа край Пасарел и така започна разрухата на имота. Никой не влизаше в нея. Тя започна да се руши, керемидите й изпопадаха и кметството взе решение да я събори. Чистиха я миналата година, изкараха боклуците от нея, но тя пак обрасна с трева. Всеки хвърля боклуци в двора. Бяха пуснали обява за продажба на парцела, но нещо не се разбраха наследниците“, разказва баба Тина.

Тя обаче не е наясно с личните семейни истории на Ласкини и хал-хабер си няма защо таткото на Иван е зарязал майка му. „Казваха, че Славчо много пиел, ама то кой ли не пие? Само че за някои се знае, за други – не“, защитава го старицата. Оказа се, че Ласкини отдавна са напуснали селото и са се преселили в София и Банкя. От някогашната къща на два ката няма и помен. Покрив и стени са сринати до камък от безхаберие и разправии в рода. Никой не го е еня за дома на дядо Иван, чието име носеше Иван Ласкин.

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
1 коментар
Чипът

Чипът

20.04.2019 | 19:19

Айде стига с тая пияница бе

Отговори
0 3

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?