Тепетата са истинският паметник на Пловдив

Силните природни фактори на града изискват дълготраен, визионерски, актуализиращ се във времето подход

И днес, пътувайки в Тракийската равнина по направлението изток-запад, или поглеждайки от Тракийската гробница в с. Старосел и от северните склонове на Родопите към Балкана, става ясно защо още най-древните човешки поселения са се концентрирали около пловдивските хълмове и пълноводната тогава река Марица. Днес тези отчетливи природни знаци, привличали хилядолетия човешката активност, са изцяло включени в градската тъкан на Пловдив. Нещо повече, териториално те са включени в неговия главен административен район, Централна градска част и функционират като част от него и определят неговия образ и въздействие. Това променя значението и ролята им и налага преосмисляне на грижата за тях. Този процес е започнал още в първата половина на миналия век и неговото актуализирано продължение е наложително - необходимите архитектурни и благоустройствени грижи се чувстват от ревнивото към града пловдивско гражданство.

Сегашното състояние на хълмовете можем да резюмираме така: Марково тепе е унищожено в началото на миналия век за добив на каменен материал; другите три хълма в непосредствена близост помежду си и с реката (Таксим, Джамбаз и Небет тепета) са урбанизирани, застроени и са носители на цялата хилядолетна културна традиция на Пловдив; Сахат тепе (Данов хълм) съществува в органична връзка между природната даденост и градската застройка, в пряк досег със сърцето на града - Главната улица; Бунарджика е красив, благоустроен градски парк, с важна климатична роля за града, с полазила от север и запад ниска застройка, със силни монументални акценти на върха; Младежки хълм (Джендема), величествен природен феномен, налагащ се при всички подходи към града, все още търси общественото си предназначение в градската структура. През последните 100 години много е направено за пловдивските хълмове, озеленени и до голяма степен достъпни, символ на града и ежедневна част от неговия живот. Именно необходимото правилно тяхно развитие е цел на изказаните по надолу предложения.

“Джендема”, като най-висок между пловдивските хълмове, предлага, затаяваща дъха гледка към равнината, Родопите и Балкана, града до летище Крумово и естествено е тази му роля на всеобхватен наблюдателен пункт да намери архитектурно-пространствено решение. И наистина красиво осветеният нощем спираловидно изкачващ се път води до силни внушения за завършек в една обиколна алея с 360-градусов поглед. Тя ще бъде отделена от неизбежните и необходими функционални дейности на върха и до нея ще се достига както пешеходно по пътя, така и механизирано чрез възможен монорелсов път успоредно на него.

Това е решението за масов достъп до благоустроения връх, тъй като голяма площ за паркиране на автомобили не може да се осигури, а партерът на хълма все още предлага много възможности за организиране на споменатия алтернативен тип транспорт. Джендем тепе очаква своето “цивилизоване”, за да стане вълнуващ наблюдателен пункт към града и Природата около него. “Бунарджика” има ясен парков характер, с мемориални паметници, гъста растителност, красив път и многобройни пътеки към върха. При него главна задача е да се следи мащабът на застройката по северния и западен склон на хълма и да се поддържа парковото му благоустрояване. И в това отношение има две главни задачи:

1. Да се поддържа мемориалният комплекс около руските паметници и реши бъдещето, по един или друг начин, на запуснатия павилион за обществено хранене на изток от съществуващата тераса-площад и специално връзката му с нея (той е в недопустима близост)

2. Да се възстанови ресторант “Голям Бунарджик” на оригиналното си място по един модерен, актуализиран начин, носещ всичките пространствени качества на все още живия в паметта на пловдивчани свой предшественик. Стряскащо е налагащото се сравнение между сегашната липса на всякакво заведение за отдих и хранене на пловдивските хълмове и съществуването на поне две масово посещавани такива преди повече от 80 години!

Поддържането на живописните каменни пътеки и площадки по хълма, както и на парка в подножието, граничещ с бул. “Руски”, който има чувствителен климатичен ефект за горещия през лятото град, трябва да е постоянна текуща задача. Сахат тепе (Данов хълм) е в най-голяма близост и обграден от полазилата го застройка на традиционната градска тъкан на центъра и в този аспект той представлява органично образувание от природна даденост и човешка намеса, безкрайно красиво и разнообразно за съзерцаване от много пунктове в града. Обаче от добре оформеното с паметника на Христо Данов площадно пространство на върха липсва поглед към околната среда към хълмовете няма го ресторанта (с много планове за възстановяване през годините) с поглед на изток. Сега многобройните млади посетители на хълма сами намират местата за поглед към Трихълмието, равнината и Родопите.

Ако тези места намерят своя архитектурен образ по начин, използван в отсрещните хълмове, в ос на стълбището “Каменица”, то най-после стълбището ще получи смисъл като достъп до природната даденост, градската тъкан и хълмът ще се вплетат в естествена композиция, в която природата ще бъде най-важният паметник на Пловдив. Трябва да отбележим, че тази идея беше убедително демонстрирана преди няколко години от младите архитекти, които маркираха със светлинна ивица оста от скалите към стълбите и ул. “Ал. Батенберг”. За целта следва да се проучи и укрепи и стълбата покрай сградата на хоровото дружество”Ангел Букорещлиев” до върха и скалистото ждрело в югоизточна посока на хълма, където преминава инфраструктурата за ретранслаторната станция, все с цел тяхната пълноценност като обществена комуникация. Сахат тепе е любимо и лесно достъпно място за гражданите и гостите на града и описаното по-горе решение ще го включи по уникален начин в композицията му, ще направи Пловдив символично и буквално град на тепетата. Скалите, тепетата, природата ще станат истинският паметник на града, а не безсмислените конюнктурно издигнати такива.

Трихълмието е изцяло урбанизирана част от природните дадености-хълмовете на Пловдив. Тя е музей на хилядолетното развитие на града и същевременно е наситена с обществено-културни дейности. Слоевете културно-цивилизационно развитие са на места буквално видими, а само премахването на повърхностния грундов слой беше достатъчно, за да се разкрие Античният театър. Развитието на тази територия е подчинено на детайлно разработени планове, чиято основна идея е запазването на съществуващите културно-материални и пространствено-градоустройствени ценности и чието актуализиране остава постоянна задача. Сегашното състояние е плод на дългогодишна проектантска и строителна грижа и резултатите  са един жив градски организъм. Остава един малък, но особено важен детайл в развитието на Трихълмието - завършване на силуета му в южна посока с панорамна площадка в края на ул. “Княз Церетелев” в композиция с т.нар. Гръцко училище, скандално чакащо вече няколко десетилетия своето завършване. Също от особено важно значение е как ще се запази римският културен пласт под разрушения Музей на тракийската култура и какъв обем ще се постави на негово място. Поставя се въпросът възможна ли е вертикална техническа транспортна връзка от неговото ниво към бъдещата панорамна площадка. Предвид важността на този пункт за целия град той изисква внимателно и продължително проучване и обсъждане от специалисти и пловдивската общественост. И тук трябва да се отбележи особеното значение за хълмовете на строителството и обемното изграждане на техните контактни зони и наложителния контрол върху него. Това може да се постигне само след критичен анализ на досегашната практика и резултати.

Трябва ясно да разбираме, че докато в края на 19. и през 20. век тъканта на града се разширява между тепетата и отвъд тях, то сега те са интегрална част от града и даже от неговата централна градска част и трябва да се третират като особено важни природни или урбанизирани градски елементи, равностойни на останалите застроени централни градски площи.

Тези разсъждения биха могли да бъдат основа за една Програма за развитието на пловдивските хълмове. Водеща идея в нея трябва да бъде ясната оценка за това, което вече е направено, и това, което сега за тях е необходимост, когато те са неотменна, характерна, символна доминанта на град Пловдив. Тази програма трябва да бъде изготвена от широк кръг специалисти, широко обсъждана, да има безрезервната подкрепа на пловдивските ръководства и общественост. Такава програма би трябвало да обособи и отделните обекти, осигуряващи етапното прилагане и в течение на продължителен период от време. Тя би представлявала своеобразно предвиждане на развитието на хълмовете напред във времето, чието облагородяване е започнало преди 80-100 години и чието включване като активни елементи от градската среда е станало сега неизбежно, необходимо. Програмата би осигурила предвидимо устойчиво развитие на пловдивските тепета, което ще ни предпази от случаите с композиции на хотел “Марица” и входа към Панаира, на Сточна гара, на бул. "Марица” и Пешеходния мост, при които случайно изградени сгради разрушиха с години “отглеждани” композиции, както и от случая с Оперна сграда на Пловдив, където след 60 години конкурси и проектиране сега и за нея търсим място!

Архитектурата, както показва историята, е дейност с дългосрочно предвиждане и реализация за поколения напред и силните природни фактори на Пловдив правят задължителен за него такъв дълготраен, визионерски, актуализиращ се във времето композиционен подход.

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?