Следвайте ни

Тихомир Безлов: Купеният ромски вот вече не тежи толкова, а и машините ще го намалят

viber icon

- Г-н Безлов, до каква степен машинният вот би ограничил злоупотребите и купуването на гласове. Доколко са показателни извънредните местни избори в Благоевград, където видяхме изключително ниска избирателна активност и подчертана пасивност на ромските махали?

 - Безспорно в Благоевград избирателната активност беше много ниска, но все още не е ясно защо. А и там подобна картина не е непозната - там имаше доста ниско ниво на гласуване на евроизборите, тоест по време на летните месеци има някакъв спад за разлика от есента. Възможно е за спада да има и друг фактор, освен подчертаната пасивност на ромите.

Машинното гласуване е сложно за по-възрастните хора

На тях ще им трябва време да се научат. Сега ще видим на предстоящите избори на 11 юли какво ще се случи и каква ще бъде активността. Но за мен е вярна хипотезата, че машинното гласуване ще ограничи ромския вот.

 - Какво още може да очакваме от машинното гласуване?  

- Много е сложно да се каже отсега. Нека да видим сега какво ще стане и как ще се развие ситуацията, когато гласуването с машина е задължително в големите секции. Дали ще има по-ниска избирателна активност, дали ще има грешки при гласуването, които няма как да бъдат като тези при хартиените бюлетини. Възможно е при неправилно боравене с машините да се отклонят гласове от големите партии към други.  В момента обаче сме на ниво предположения, по-точно може да се коментира след изборите.

 - Защитниците на машинния вот твърдят, че търговците на гласове имат отработени схеми за хартиените бюлетини и сега ще бъдат затруднени?

 - Възможно е гласуването с машини в първия момент действително да ограничи купения вот. Въпросът е как ще се адаптират търговците на гласове към промяната. Досега минахме през различни технологии на гласуване. В един момент се отказахме от типичните бюлетини, станаха едни списъци, защитени с различни техники, за да не може да се изнесат от секцията.

Но купувачите на гласове успяха да се приспособят и към тях. Гледал съм репортажи, в които се оплакват колко е сложно да обучиш неграмотен човек как да гласува. Освен това купеният вот не се изразява само в ромския. Още някъде

през 2003 година се очертаха групи хора, които са склонни да си продават гласа.

При студентите имаше такива феномени - по дискотеки, по общежития. Имаше и така наречения корпоративен вот - по ТЕЦ-ове, по мини, където чорбаджията решаваше за кого да гласуват работниците му. А те гласуваха с учудваща монолитност. Спомняте си, че в градове като Несебър и Созопол пенсионери си продаваха гласа за по 300 лв.

Трябва да се има предвид, че ромите много активно емигрираха след 2014 година, когато българите получиха свободен достъп до европейските трудови пазари. В момента има цели нови български квартали в германски градове. Така че тези хора не са си в махалите и съответно няма как да им се купят гласовете. Ромският вот вече е значително по-малък като потенциал в сравнение с осем години по-рано.

Затова е сложно да се прецени сред какви групи ще е купеният вот на предстоящите избори. 

 - МВР и прокуратурата обявиха офанзива срещу купения вот, но между двете институции има сериозен конфликт. Как ще се отрази това на мерките срещу търговците на гласове?

 - Когато се отчита подобна активност от МВР и прокуратурата, обикновено има спад на купения вот. Подобен процес имаше и през 2014 година. Тогава кампанията за ограничаване на най-директния купен вот бе много по-активна. И на някои места успяха рязко да го ограничат. На други  обаче купувачите се адаптираха, започнаха да продават на няколко партии едновременно, за да не стърчат във въздуха определени секции. Антикорупционният фонд направи едно проучване на база аномалиите на секциите преди и след 4 април. Вижда се, че има секции, където

в рамките на три различни избора се гласува масово за абсолютно различни партии.

 Но този подход няма как да хване купения вот вътре в големите градове, където хората са склонни да си го продават. Имахме този модел на десетници и стотници, осигуряващи гласове, в областните градове през 2005 и 2009 г. Мисля, че продължава да го има. Не е ясно обаче в какви мащаби.

 - Какви са най-популярните схеми за купуване на гласове? От полицията обявиха съвсем нов сценарий - вадят се ТЕЛК-ови решения, за да може вербувани хора да гласуват вкъщи с хартиена бюлетина.

 - Чувам за всякакви схеми. Сега какви са мащабите им, е трудно да се каже. Това ще е ясно след изборите. Но ми се струва, че с по-големи усилия ще ги ограничават. С колко обаче ще стане ясно след изборите и анализ на точно тези рискови секции - с между 800 и 2500 избиратели в списъците. Трябва да се гледа секция по секция какво се случва. В зависимост от това с колко процента спадне купеният вот, може да се определи колко успешна е кампанията. Засега може само да се гадае как купувачите ще използват електронния вот, как ще го контролират - дали ще бъде през преференциалния вот, дали нещо ще снимат екраните на машината след гласуване. Предстои да видим.

 

Тихомир Безлов е магистър по философия и немска филология от Софийския университет. Има следдипломни квалификации в Университета на Лайпциг. Близо 20 години работи като старши анализатор в Центъра за изследване на демокрацията, автор на редица доклади и социологически изследвания. Изследванията и анализите му по различните видове престъпления и корупционни практики (разработване на национален корупционен индекс, трафик и пазар на наркотици, проституция, трафик на хора, контрабанда на потребителски стоки) му спечелват национално и международно признание и водят до използването им в съдебни процеси.

Тони Михайлов

Тони Михайлов

Репортер

Тони Михайлов е завършил магистратура „Журналистика, реклама, PR“ в ПУ „Паисий Хилендарски“. Бил е репортер и водещ на дневни блокове в Информационна агенция и радиоверига "Фокус".   Още

Още от категорията

Виж всички

Анкета

Какво ще се случи в България след изборите на 11 юли?