Журналист в политиката? Дялан камък или черна овца

"В досието си Владимир Илич Ленин за професия е посочил журналист. Аз още пазя картата на СБЖ, пазя и много хубави спомени от Международния дом на журналиста в “Дружба”. Само жена ми да не разбере.“ Тези култови думи принадлежат на Иван Славков - Батето, един от факторите в държавата ни в продължение на десетилетия, естествено, заради брака му с Людмила Живкова.

Ексцентричният зет на Тато е само един от примерите на журналисти, достигали до политическите върхове на държавата. Всъщност първият в историята ни премиер Тодор Бурмов се занимава с публицистика - пише и издава списания и вестници,  кореспондент е на две руски медии веднага след Освобождението. Като журналист се определя и един от последните министър-председатели - Сергей Станишев, макар да работи само две години на свободна практика.

Към върховете на политиката се насочва и Антон Хекимян, който ще опита да продължи господството на ГЕРБ в най-голямата община - Столична. Не бяха минали и часове от обявяването на номинацията му за кмет на София, и обществото ни гръмна с хиляди колажи, майтапи, клипчета и вицове за заралията. Морално ли е директор на „Новините“ в  една от най-големите медии  да скочи директно в най-голямата партия?  И означава ли това, че двете страни са поддържали топли връзки отпреди? За капак, централата на bTV и на ГЕРБ се намират в една и съща сграда в НДК, делят ги няколко етажа. 

И от години е повод за атака от страна на политически опоненти

Естествено, привържениците на формацията, оглавявана от Бойко Борисов, скочиха как всеки има право да се пробва в политиката. И дадоха пример как лидерите на останалите партии гостували в пъти повече в ефира на bTV от Борисов. Хекимян, тръгнал от стажантска позиция и минал през всички нива на телевизията, също не видя конфликт на интереси.

Аргументите на отсрещната страна са ясни - няма как някой да ти предложи да станеш кмет от днес за утре, ако не сте приятели. И е абсурдно да вземеш подобно решение за часове, тъй като по договор шефът в голяма телевизия е длъжен да даде тримесечно предизвестие, иначе дължи неустойка. Логично, Корнелия Нинова и Слави Трифонов обвиниха ГЕРБ, че дълги години са ръководили bTV през Хекимян. Дори некоалиционните партньори от сглобката попитаха има ли дистанция между медията и партията на Борисов.

При подобно движение на обикновен репортер или редактор, брожения едва ли щеше да има. Шефът на „Новините“ във всяка телевизия обаче е най-важният оперативен служител. Той определя как ще бъдат отразявани събитията на деня, кои гости ще бъдат канени, в какъв ред ще бъдат излъчвани вестите и мненията. Иначе казано, от години Хекимян е решавал какво ще гледат зрителите на bTV по време на новинарските емисии и публицистичните предавания.

Ясно е, че ако дадена партия иска да яхне телевизия, може да го направи по два начина - или да я купи директно, или да уреди свой човек за директор на новините. Но за последното разписки не се издават. 

И ако спорът около Хекимян сигурно ще попритихне след изборите, то 

скандалът постави bTV в изключително деликатна ситуация.  

Една от двете най-големи медии у нас трябва да обяснява, че няма сестра, на общество, което хич не вярва на подобни разкази. Телевизията вече нае независима агенция, която ще следи за безпристрастността по време на предизборната кампания. Със сигурност имиджът ще бъде лъскан с още инициативи, но ударът е жесток точно в момент, в който  bTV тръгна на мощна атака да си връща лидерското място от Нова телевизия.  Ударът е и по десетки талантливи журналисти, които работят съвестно в медията. И хич не им е приятно  да бъдат прикачвани към която и да е политическа партия. 

Хейтът по адрес на Хекимян обаче постави под въпрос дали изобщо е прилично журналист да мине в отбора на политиците. 

Все едно кучето пазач на общественото стадо да хукне с глутницата вълци, 

които гонят партийни интереси.  

“Трябва да има китайска стена между медиите и политиката ​- каза Васил Терзиев, кандидатът на ПП/ДБ. ​- Като цяло, опитите на журналисти да влизат в политиката, няма да назовавам имена, не са свършили много добре и може би има причина за това нещо.” Коментарът на успелия предприемач с ДС корени предизвика съответната реакция. Веднага му беше припомнено, че самият Уинстън Чърчил започва кариерата си като репортер и военен кореспондент, но после става депутат, министър, премиер и даже печели Нобел за литература. "И всичко дължи на умението си да пише и произнася речи, което усвоява от журналистиката. Този опит му дава такъв усет към думите и към нагласите на публиката, че винаги знае какво да каже, за да излезе сух от блатото. Той е и оратор, и комик, но и много добър организатор, тъй като да ръководиш медия, е като да ръководиш завод", написа Валери Найденов, един от доайените в професията. И попита защо за да си кмет, трябва или да си юрист, или икономист, или поне архитект. И в никакъв случай журналист! А няма проблем  гинеколог като Урсула фон дер Лайен да оглавява Еврокомисията.

Все пак добрият журналист задължително е опитен анализатор, който разполага с огромна информация. И не минава с общи приказки като обиграните политици. Разбира достатъчно от всички проблеми, за да предложи решение, без да е тесен специалист в едно и пълен профан за всичко останало. Затова, когато влезе във властта, по-често е дялан камък. И не заслужава да бъде охулван като прокажен, защото е решил да нагази в политиката.