3906

"Сова Харис": ГЕРБ дърпа с 10% аванс, фотофиниш за второто място, Радев шампион по рейтинг

ГЕРБ е категоричен фаворит на предстоящия вот за Народно събрание с подкрепа от 26,6% и солиден аванс от над 10% пред основните конкуренти. Много оспорвана обаче ще бъде битката за второто място, където засега е ПП-ДБ (16,1%), но с много малка разлика пред "Възраждане" (15,3%) и ДПС (15.0%). Социалистите пък губят електорат заради новите формации вляво. Политикът с най-високо доверие е президентът Румен Радев с 50,7%, а сред партийните лидери води Бойко Борисов. Това са част от изводите на социолога Васил Тончев, който представя последното социологическо проучване на агенция "Сова Харис". Според анализатора на 9 юни трябва да очакваме около 41% избирателна активност или до урните да отидат около 2,5-2,6 млн. избиратели. 

Данните са от представително за пълнолетното население на страната проучване, направено в периода 8-13 май 2024 г. сред 1000 български граждани по метода на стандартизираното face-to-face интервю в дома на респондента. Максимална грешка за 50% относителен дял при 95% гаранционна вероятност: 3,4%. Изследването е по поръчка на "ПИК Броудкастинг" АД. Анализът на резултата от допитването е на Васил Тончев от "Сова Харис".

Доверие в политическите личности

Изследването показва, че политикът, който продължава да получава най-високо доверие в България, е Румен Радев - 50,7%. Това не е нещо ново, но голямата дистанция пред другите политически фигури можем да приемем като изненадваща.

Вероятно позицията на коректив, който не участва пряко в предстоящите избори, спомага за оформянето на това отношение на избирателите към фигурата на президента. Не бива да пренебрегваме и значението на традиционното благоприятно отношение към институцията, която той представлява.

Тези аргументи са в сила и при определяне на доверието към вицепрезидента Илияна Йотова. Тя убедително стои на второ място с 37,4% доверие. От лидерите на политически партии, участващи в предстоящите избори, най-високо е доверието към Бойко Борисов (21,3%). Очевидно председателят на ГЕРБ успява да поддържа публичния си образ. По този начин спомага и за повишаване рейтинга на партията му.

Същите аргументи могат да се приведат и за лидера на «Възраждане» Костадин Костадинов, който заема четвъртото място с 18,1%. Сравнително висока степен на доверие получава и Ваня Григорова (16,3%), която заедно с коалиционната си партньорка Мая Манолова (13,9% доверие) теглят нагоре резултата на ръководената от тях формация «Солидарна България».

Това не може да се каже за лидерите на ПП-ДБ: Кирил Петков (13,4%), Асен Василев (12,6%), Христо Иванов (11,4%) и Атанас Атанасов (9,4%). Макар и утвърдени политици, те получават доверие, близко или по-ниско от това на коалицията, която представляват, а това определено е проблем в предизборна обстановка. 

Доверието към Слави Трифонов е 14,1%, Корнелия Нинова - 13,3%, Стефан Янев - 11,4%, Румен Христов - 8,9%, Красимир Каракачанов - 8,3%, Петър Москов - 7,3%, Костадин Паскалев - 6,4%. Може да се каже, че степента на доверие при всички тях надвишава нагласата за подкрепа на ръководените от тях политически проекти.

При Делян Пеевски (6,0% доверие) има подобрение, но засега не е спечелил изцяло избирателите, които традиционно гласуват за ръководеното от него движение. Значими резултати получават и Кузман Илиев (5,8%), Иван Гешев (5,4%) и Дарин Дросев (5,3%). За отношението към тях и техните политически проекти е рано да се правят изводи, тъй като все още не са известни като политици на широката аудитория.

Доверие в политическите партии

Доверието в политическите партии по същество очертава границата, в която може да расте електоралната им подкрепа. Изследването показва, че и по този показател най-добре стои коалицията ГЕРБ-СДС с 22,4% доверие на избирателите. На второ място - може би вече не изненадващо - е "Възраждане" с 15,6%. Третото място е за БСП с 13,5%, което отразява потенциала на левите избиратели като цяло.

Четвърто място по този показател заема «Има Такъв Народ» (12,0%). След тях се нарежда доскоро управялващата коалиция ПП-ДБ с 11,3%, което е показателно за колебанията сред нейните поддръжници.

Висок старт може да се отбележи за "Солидарна България» с 8,9% доверие. Добра позиция има и «Български Възход» с 8,0%. ДПС със своите 7,7% доверие продължава да се опира главно на традиционния си електорат. Следват «Левицата» с 6,5%, ВМРО и «Синя България» с по 5,3%. Коалициите «Център» (2,4%) и «Граждански Блок» (2,2%) засега заявяват, че ще търсят място в политическата ни система.

Избирателна активност

В последните години на българските гласоподаватели ни се налага често да ходим до урните. Тази практика помага да се определи по-точно делът на активните избиратели в страната. На предишните парламентарни избори гласуваха около 2,7 млн. българи. Сега може да се предположи, че на 9 юни 2024 г. броят гласуващи ще бъде почти същият, с малка редукция. Че са напълно сигурни, че ще гласуват, заявяват 41,0% от имащите право на глас.

 Допускам, че към тях ще се прибавят още няколко процента от колебаещите се, които в последния момент ще решат да упражнят правото си на глас. Това ще доведе до урните между 2,5-2,6 млн. души. Разбира се, не бива да се изключват и изненади до края на кампанията.

Разпределение на гласовете по партии за български парламент сред гласуващите за конкретна партия и коалиция 

Може да се твърди, че политическата ситуация у нас в момента се развива под доминацията на две формации: ГЕРБ-СДС и ДПС. Това са политическите субекти, които определят дневния ред в страната. Неслучайно, след като наложи своята визия, ГЕРБ се очертава като категоричен лидер на предстоящия вот с подкрепа от 26,6%.

Интрига се очертава при борбата за второто място: 16,1% заявяват, че ще гласуват за ПП-ДБ, 15,3% - за «Възраждане» и 15.0% - за ДПС. Голямата въпросителна тук е за резултата на доскоро управляващата коалиция, тъй като е трудно да се определи къде ще спре отливът на подкрепата за нея.

Финалният етап на кампанията ще има решаващо значение за ПП-ДБ. «Възраждане» и ДПС влязоха на тези избори в добра кондиция и се очаква да мобилизират традиционните си привърженици. БСП в този си вариант се стабилизира на петото място.

Социалистите вече не са монополист в лявото политическо пространство. "Левицата" и новата формация "Солидарна България" имат стабилно присъствие на политическата сцена. Нещо повече, коалицията на Ваня Григорова и Мая Манолова дори има шанс да влезе в следващия парламент. Това ще се реши във финалната фаза на кампанията.

Партията на Слави Трифонов засега стои стабилно над бариерата за влизане в Народното Събрание. Интересна е ситуацията при извънпарламентарните партии, позициониращи се в дясното политическо пространство.

В този сектор ще се влеят значително количество гласове, търсещи ново представителство. Засега обаче никой от претендентите не успява да привлече към себе си очакванията на избирателите. Фаворит към настоящия момент е коалиция «Синя България», следвана от ВМРО, коалиция «Център», «Български Възход», «Граждански Блок» и други.

Не е изненада, че резултатите от вота за Европейски парламент повтаря в голяма степен тези за български парламент. Според изследването се очертава избирателната активност да е около 3% по-ниска, а разпределението по партии да е идентично на това за вътрешните ни парламентарни избори. Съществената разлика тук е, че прагът за влизане в Европейската институция е по-висок: 5,88% за ЕП срещу 4% за НС. Също така е важно, че българите, които живеят в страни извън ЕС, нямат право да гласуват.

Резултатите показват, че изненади могат да предизвикат две партии, които са на прага за влизане съответно в българския и в Европейския парламент. Това допълнително ще поддържа интригата в предизборната борба. Ако «Солидарна България» влезе в българското НС, а «Има Такъв Народ» излъчи евродепутат, тогава разпределението между парламентарните сили ще претърпи значителни размествания.

Акценти в предизборната кампания

По принцип провеждането на избори води до пренареждане на политическото пространство в съответствие с актуалните очаквания на избирателите. Нови избори би следвало да стабилизират обстановката в страната. Този път обаче не е така, тъй като очакванията са, че резултатите ще възпроизведат досегашното положение. Това означава, че за пореден път няма да имаме стабилно мнозинство, което да преведе страната през сложната международна обстановка, в която се намира светът.

Резултатите от изследването показват, че оптимисти в това отношение са едва 19,0%, а песимисти са 52,7% от пълнолетните българи. Друга основна тема в предизборната кампания е за отговорността за провала на ротацията при предишното управление. Засега аргументите на ГЕРБ-СДС са поубедителни: 40,9% от избирателите смятат, че отговорни са ПП-ДБ, докато отговорност от ГЕРБ-СДС търсят 28,2%.

Според повече от половината гласоподаватели (52,2%) след свалянето на ГЕРБ от власт корупцията в страната е останала без промяна. Според други 28,2% дори се е увеличила, а едва 7,4% са на мнение, че корупцията е намаляла. 12,2% не могат да преценят. Неминуемо тези оценки ще окажат съществено влияние върху резултатите от предстоящия вот.

Данните са от представително за пълнолетното население на страната проучване, направено в периода 8-13 май 2024 г. сред 1000 български граждани по метода на стандартизираното face-to-face интервю в дома на респондента. Максимална грешка за 50% относителен дял при 95% гаранционна вероятност: 3,4%. Изследването е по поръчка на «ПИК БРОУДКАСТИНГ» АД.

Автор: Вадим Стоев

 

 

Оцени новината

Оцени новината
2.2/5 от 6 оценки
2.2/5 от 6 оценки

Анкета

За кой отбор ще стискате палци на Евро 2024?