71

Проф. Даниела Дженева - от хореографията до голямата политика: Пловдив е магнит и ме завладя завинаги

Ръководителката на ансамбъл „Тракия“ е вписала в богатата си творческа биография над 2000 концерта в 62 държави и множество награди

Ако гледаме в една посока и сме заедно, можем да постигнем много по-големи успехи за България, особено в областта на образованието, културата и спорта. Това ​е твърдото верую на проф. д-р Даниела Дженева, преподавател по хореографска композиция и режисура в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство (АМТИИ), художествен ръководител и хореограф на фолклорен ансамбъл „Тракия“, общински съветник три мандата, а сега - кандидат за народен представител на ГЕРБ в 16-и МИР.

Целият ѝ живот е посветен на изкуството, културата, с които тясно е свързано и семейството ѝ, а в последните години - и на политиката. Родена и завършила гимназия в София, Даниела Дженева още от 6-годишна започнала да прави първите стъпки в хореографията - в детски танцов състав „Росна китка“ под ръководството на Петър Григоров. С неговия син Бисер Григоров, който е доцент по хореография в Национална спортна академия, са приятели и до днес, както и с други участници в състава. „Най-добрите приятелства са от детските години“, казва проф. Дженева. Споделя, че с нетърпение е чакала лятото, когато за състава са организирали лагери с всекидневни репетиции. 

Бащата на Даниела Дженева проф. Кирил Дженев е основател на фолклорен ансамбъл "Тракия", а преди това - eдин от първите ръководители на ансамбъл „Филип Кутев“ и хореограф в ансамбъл „Пирин“, елегантно я насочил през 1978 г. към Пловдив. Препоръчал ѝ да кандидатства в АМТИИ, след като и на двамата им било ясно, че по онова време другият вариант - за факултета по философия в СУ „Климент Охридски“ - е невъзможен, защото там с предимство приемали деца на партийни членове, каквито в тяхното семейство не е имало. 

Станислав Почекански, председател на Съюза на българските музикални и танцови дейци, връчва "Кристално огърлие" на ансамбъла на Античния театър

 

„Приеха ме в АМТИИ и тук останах. Кандидатската кампания беше 10 дни, защото се явявахме в много турове - писмен, хора, етюди, обща култура, история на изкуството. Пловдив е като магнит, толкова е уникален и красив, че ме завладя завинаги“, спомня си проф. Дженева.

Животът ѝ е кръвно свързан с хореографията, сценичното изкуство и фолклора. Като малка ходела на репетициите и концертите на баща си, а по-късно и майка ѝ Васка си сменила професията, заразена от народното творчество, като се отдала на изработване на костюми, аксесоари и етнографски проучвания.

С баща си на концерт

 

Вкъщи били почитатели не само на българския фолклор, но и на класическа музика, световни хитове и естрада. „В училището се деляхме надве - на "Левски" и ЦСКА, Лили Иванова и Емил Димитров, "Дийп Пърпъл" и "Юрая Хийп".

Аз бях от "Левски", за Емил Димитров и "Дийп Пърпъл" 

Когато АББА си взеха първата награда на "Евровизия", много ми харесаха. А мои съученици се възмущаваха - каква е тази снобска музика, я не се отказвай от рока. Бяхме фенове на световната музика, обладани от мания да се доберем до чужди албуми и музикални списания“, смее се Даниела Дженева.

"Танците на българина" в НДК в София


Не слуша, не признава и не стъпва на места, където се свири чалга. 

В богатата си творческа биография е вписала над 2000 концерта в 62 държави и множество награди. Няма континент, на който ансамбъл „Тракия“ да не е бил посрещан с овации. Пловдивските танцьори са изнасяли концерти на престижни сцени, включително в зала „Олимпия“ в Париж, в залата на Юнеско, в Япония, Токио. По време на турнета Даниела Дженева купувала плочи и дискове, които в България презаписвали, защото при соца ги нямало.

“1981 г. беше изключително силна за ансамбъла, защото тогава се провеждаха тържества по повод на 1300 години от основаването на българската държава. На престижния фестивал в Гаудалахара в Мексико бяхме на една сцена с Нюйоркската филхармония, с балета на Марта Греъм и Мексиканския национален балет. Концертът беше отразен в световните медии“, гордее се с високия авторитет на танцьорите и хора проф. Дженева.

Тържествен концерт на ансамбъл "Тракия" съвместно с представителния Гвардейски оркестър по повод на 6-ти септември през 2023 г. 

 

Доп​ълва, че не само в България, но и ​в Европа, и по света зрителите приемат спектаклите на пловдивчани като изкуство, здраво свързано с българските традиции, оценяват живите концерти, акапелното пеене, живата музика и професионализма на танцьорите. „Всичко това се постига с цената на голям ежедневен труд“, уточнява хореографът.

С АМТИИ я свързват 10 години като ръководител на катедра „Хореография“, след това ​- като заместник​-ректор, после - декан на факултет „Музикален фолклор и хореография“. По инициатива на проф. Дженева към факултета се разкриха такива дисциплини като артмениджмънт, PR на изкуствата, които бяха отделени в катедра „История на изкуствата“. 

На ансамбъл „Тракия“, чийто състав е 81 души, е посветила 40 години, 11 от които е танцувала. „Имало случаи, когато пътуваме на турне, аз съм ръководител, отговарям за режисурата, говоря с медиите и след това трябва да танцувам. Много е уморително и дойде момент, в който спрях да танцувам“, спомня си проф. Дженева, поела ангажиментите като хореограф и художествен ръководител. 

Проф. Кирил Дженев на 80-годишния си юбилей

 

На сцената се запознала с бъдещия си съпруг Мирослав Велчев, който също бил запален от малък по танците. И синът им Кирил Велчев е наследил потомствената страст към културата и изкуството, има две магистърски степени - по българска народна хореография и публична администрация, и досега е изпълнителен директор на фондация „Пловдив 2019“.

„Помага ми и много разчитам на него, включително като на коректив“, казва Даниела Дженева.

Колегите я познават като делова, спокойна, но и взискателна. Диалогична, организирана, с ясна мисъл, искрена, изтъкват общински съветници, работили рамо до рамо с проф. Дженева в местния парламент. С всеки, независимо от политическата ориентация, е намирала общ език. Споделя, че не обича лицемерието и много държи на хората, които освен приятелството са и критични. „В ансамбъла имаме атмосфера на критичност. Това са истински отношения, които са много важни. Мисля, че всеки обича истината, а не лъжата. Но когато става дума за изкуство, там лъжата е абсолютно недопустима, защото се усеща“, разсъждава Дженева. Този модел се пренася и в политиката. 

Заедно с екипа на Управителния съвет на фондация „Пловдив 2019“ подготви кандидатурата на града за Европейска столица на културата. „В постоянен диалог с Общинския съвет, с културните институти, с българите, които живеят извън страната, се получи една енергия, която допринесе за спечелване на титлата“, обобщава Даниела Дженева.

Спомня си как в УС се чудели какъв слоган да изберат. Дори се затворили за цял ден в една стая. „Дълго мислихме и си казахме: Пловдив има археология, история, много добри културни институти, силен неправителствен сектор. Какво му липсва на Пловдив? И стигнахме до извода, че ни липсва да бъдем заедно. Изчистихме го слогана до една дума и се оказа много силно послание. Актуално е и днес, защото е градивно“, убедена е кандидатът за народен представител.

 

Печели „Кристална лира“ за „Хубавата Яна“

На репетицията на "Хубавата Яна"

 

Сред множеството награди, с които е удостоена проф. Даниела Дженева, е и „Кристална лира“. Това е първото и най-скъпо отличие за режисирания от нея спектакъл „Хубавата Яна“.

„Наближаваше кръгла годишнина от Илинденско-Преображенското въстание. Дядо ми беше поборник, след това е участвал във войните. Баща ми е роден в Бургас, но е израснал в Жеравна и изключително много е свързан с легендите и преданията. Почувствах вътрешен подтик да направя нещо за това историческо събитие и така се роди идеята за спектакъла. Образът на турците е заменен със зли сили. Драматургичният конфликт е много силен - излезе от сърцето ми“, разказва проф. Дженева.

Даниела Дженева и баща ѝ Кирил Дженев на турне в Алжир

 

Заедно с композиторите Димитър Христов, Петьо Кръстев и Красен Господинов създават много добър спектакъл, който поразява публиката. „Ярките образи и герои правят танцова сценична драматургия и интригуват“, обяснява проф. Дженева.

За цялостен творчески принос два пъти печели Награда „Пловдив“. Много се трогнала, когато ѝ връчили наградата „Българка“ - метална пластика от Дружеството на хореографите във Варна. Най-голямата ѝ стойност е, че е от колеги.

С ансамбъл „Тракия“ има награди от конкурси в Унгария, Италия, Турция, Португалия, пази си като скъп спомен и „Нестинарка“.

 

Учи студентите на естетика 

Надълбоко е навлязла в тракийския фолклор, защото го смята за много красив и богат - от Пазарджик на изток, до Бургас, в Родопите и Подбалкана. „Обработени, на сцената тези танци имат висока художествена стойност. На това уча и моите студенти. Не е толкова важно да има движение и рисунък, по-важно е да има естетика и публиката да усети въздействието на музиката и танца“, обяснява Даниела Дженева.

Припомня със смях, че преди години в Академията дошъл студент от Германия и първият му въпрос бил колко танца може да научи ​- сто, по-малко или повече. „Който каже, че знае всички български танци, бърка, защото в едно село има 2 - 3 варианта например на ръченица, в съседното има още 2 - 3 други, в трето гайдарят свири по различен начин и това придава нов акцент на танца. Това е огромно многообразие, което не може да се предаде в цифри“, запленена, описва хореографката.

На сцената с диригента на хора Цонка Димитрова

 

За студентите говори с благоговение - слушат с интерес, любознателни са, търсят литература в архивите, купуват книги дори на много висока цена, за да се докоснат до етнографските проучвания в края на 19. - началото на 20. век.

В огромната семейна библиотека пази ценни книги за хореографията и музиката. Голяма част от тях са наследени от проф. Кирил Дженев.

 

Обича импресионистите, 20 пъти чела за Чарли Чаплин 

Импресионизмът винаги ме е вълнувал и навсякъде, където ходя по света, се старая да посетя художествените галерии, споделя проф. Дженева. Най-много я привличат етнографските проучвания и биографичната литература. Например книгата на Чарли Чаплин е чела 20 пъти. С удоволствие гледа балет, оперни спектакли, не пропуска премиери в Драматичния театър.

Родителите на Даниела Дженева били планинари и всеки почивен ден се качвали на Витоша, която дълго време сънувала, след като се преместила в Пловдив. И досега, успее ли да открадне свободно време от многото ангажименти, отиват със семейството в планината. Родопите е любима дестинация. Всяка среща с природата зарежда с позитивна енергия, счита проф. Дженева. 

 

Депутатите трябва да обръщат повече внимание на хората 

Политиката разпалила интереса на проф. Дженева през 2006 г., когато се появява новата формация ГЕРБ. В партията на Бойко Борисов е от създаването ѝ. „Имах нужда от промяна, а и моята активна творческа дейност открай време имаше досег с политиката. Дойде моментът да потърся нещо различно. Първият ни екип в Пловдив, начело с Йордан Кюмюрджиев, свърши страшно много работа по създаването на структурите по браншове и в града, и по съседните села“, припомня проф. Дженева.

Три мандата - от 2007-а до 2019 г., е общински съветник от ГЕРБ. И до днес твърдо вярва, че това е единствената политическа сила, която може да гарантира финансова стабилност и развитие на страната.

След разговора с областния координатор на ГЕРБ и кмет Костадин Димитров се съгласила да участва в предизборната кампания, без да пита на кое място ще е в листата. А след срещата с Бойко Борисов се оказало, че е на избираемата втора позиция, след самия него като водач.

Според проф. Дженева един депутат може да свърши много неща, стига да иска и да умее да работи в екип. „Народният представител трябва да обръща внимание на хората по места. Дори и по-малките проблеми да не се игнорират. Да се работи в това отношение всекидневно. Да се определят параметри за финансиране с ясна методика за всички културни институти и читалища, за да могат да надграждат. Не е сложно, просто трябва упорито да се работи“, набелязва приоритетите в 50-ото Народно събрание проф. Дженева.

Желанието ѝ е да с​е облекчи достъпът на децата за обучение в сферата на изкуството. Кандидат-депутатът посочва, че в България има прекрасни национални училища и средни училища с паралелки по изкуства, но има много повече талантливи деца и трябва на всяко от тях да се даде възможност да се обучава.

Иска да реализира и друга идея - на висшите учебни заведения да се предостави право да кандидатстват с проекти към Национален фонд „Култура“, за да могат да се занимават с изкуство и култура - един необятен свят без граници.

Заедно можем да го направим, убедена е проф. Даниела Дженева. 

Оцени новината

Оцени новината
2.5/5 от 11 оценки
2.5/5 от 11 оценки

Анкета

За кой отбор ще стискате палци на Евро 2024?