71

Иво Желев: Социолозите не можем да откраднем победата на политиците

При екзитполовете определени групи просто не искат да заявят намеренията си, казва социологът и управител на агенция ЕСТАТ

На 1 юни се появиха публикации за електоралните нагласи преди изборите според проучване на ЕСТАТ.  В него правеше впечатление необичайно високият резултат на ВМРО. Последва реакция на управителя на агенцията Иво Желев, който обяви изнесените данни за манипулация и използване на данни от неприключило изследване без тяхно съгласие. "Марица" потърси за коментар шефа на ЕСТАТ Иво Желев.

 

- Г-н Желев, публично обявихте, че сте възмутен от неправомерно използване на  данни за електоралните нагласи преди да е приключило ваше изследване?

- Да, това беше опит за инструментално използване на данни, които бяха в процес на набиране все още и много криви и неточни, непретеглени, непроверени. Защото на всяко изследване се прави проверка и когато се пуснат неща от част от извадката, те не изглеждат така, както би били върху цялата извадка, защото не са изпълнени определи квоти. Някои групи са надценени, други подценени и т.н. Беше маймунска работа, общо взето.

Политиците си ги познаваме, от тях по-скоро се изненадваме, когато работят умно и коректно. Аз по-скоро бях неприятно изненадан от реакцията на медиите, които публикуваха едни числа, които очевидно нямаха нищо общо с това, което пускат другите агенции. А тези числа се различаваха не само защото извадката не беше изпълнена и данните не бяха претеглени, а и защото хората, които го направиха бяха взели процента гласували сред всички, а не само сред хората, които със сигурност ще гласуват. И затова се получаваха някакви  проценти, например  8 вместо 14 , 6 вместо 11 и т.н. Но тези материали започнаха да излизат още в събота привечер, а на мен не ми се обади нито един журналист, който да попита имаме ли проучване. Дори имаше хора, които казаха: "Ние отворихме вашия сайт, видяхме че вътре няма нищо и въпреки това го пуснахме". Защо? 

Но така или иначе нашето опровержение беше публикувано веднага и коректно и получихме извинение от медиите, които са го направили. 

- А как се използва предизборно социологията?

- За съжаление различно от това както трябва да се използва. Първо - смятам, че партиите много късно започват да използват социологията.  Според мен те трябва да я използват не само по избори, а и изобщо, за да се позиционират стратегически. За да изчистят своята идеология, да идентифицират прецизно целевите групи и аудиториите, на които говорят. Дори да си тестват визиите, слоганите, програмните материали.

Според мен социологията в България от политиците се ползва много примитивно и това е така от десетилетия, за съжаление. Така обобщено, политиците искат две неща. Едното е социолозите да питат гражданите какви са им проблемите и кои проблеми да бъдат решени. И те да им го обещаят. Често с ясното съзнание, че това е невъзможно.

Другото типично искане е да се пуснат някакви данни, които показват определени неща по отношение на това кой е победител в изборите и относно това кои са партиите, които минават 4 -процентовата бариера. Защото е факт, че избирателите се демотивират, когато резултатите на техните партии са ниски. Това е примитивното задание, което политиците дават на социолозите. А социологията може да се използва за много по-смислени неща.

- Кои са най-големите рискове пред социолозите?

- Нашата наука е далече от всякакво съвършенство. Специално, ако говорим за изследванията на електоралните нагласи, големият проблем е определени групи избиратели да се скрият и да не заявят електоралните си намерения. Често това го правят хората, които гласуват за формации, които са непрестижни - малцинствени, етнически, които не се ползват с всеобщо одобрение. Хора, които имат ниско самочувствие, защото са бедни или безработни.

Големият риск и проблем е в хората, които отказват, защото, ако има системно изместване на отказите за участие в електорални изследвания по посока на социалнодемографска група или прослойка, това означава, че ние няма да обхванем електоралния дял, за който хората в голямата си част са склонни да гласуват. Това е проблемът!

При екзитполовете определени групи просто не искат да заявят намеренията си. Вие го видяхте и на изборите за кмет на София. Разликите между Григорова и Терзиев в екзитполовете бяха от порядъка на 12-14 %, а се оказа реално, че разликата е малко над 1 процент. Това е голям проблем. И политиците трябва да си дават сметка, че не социолозите искат да им откраднат победата и да заблудят хората в изборния ден, като за сметка на това се излагат. Нещата не са толкова елементарни!

Много важно е поне журналистите да знаят кои са утвърдените и легитимни агенции, а не поръчкови. Има компании, които са членове на международни асоциации.  Те се броят на пръстите на едната ръка, нормално е да се ползват с по-висока степен на доверие от страна на медиите.

- Защо социологията не хваща купения и корпоративния вот?

- Няма как да го хване, разберете. Купуването на гласове е престъпление, не само че го пише по билбордовете. Кой би декларирал, че участва в корупционно отношение, първо. И второ купуването на гласове не се осъществява месеци преди изборите и купеният често не знае на кого ще бъде продаден, за да каже аз ще гласувам за този. Обикновено купуването и инструктирането на избирателите се случва в последните 2-3 дни, когато става и разплащането. 

- Каква е вашата прогноза за резултатите на 9 юни?

- Изострянето на конфронтацията между ГЕРБ и ПП-ДБ ще свали резултата и на двете коалиции. Първото място на ГЕРБ не буди съмнения, въпросът е с какъв резултат. Това че избирателите са се разочаровали от ПП-ДБ изобщо не означава че те са обикнали ГЕРБ. Аз очаквам че ГЕРБ ще паднат като брой избиратели спрямо последните парламентарни избори. Ако говорим и за проценти, очаквам резултат от порядъка на 22-23% и 550 000 гласа за ГЕРБ. Допускам, че "Възраждане" е една от формациите, които имат скрит вот. Ако достигнат около 400 хиляди избиратели, със сигурност ще бъдат на второ място със 17-18 %.

- Може ли да влязат нови играчи в следващия парламент?

- Има няколко партии, чийто резултат в изследванията е между 1 и 4 %, но не и повече. Така че по-скоро ни очаква парламент от 6 партии. Стабилни бяха през цялото време резултатите на „Български възход“, варираха между 2-3%, в различни изследвания. „Солидарна България“ беше между 2 и 3,5%, може би именно те са най-близо до 4- процентовата бариера. Но засега няма партия, която категорично да достига и минава тази граница. Не се знае на последната права - някои може да направят много силна кампания и да достигнат заветните 100 хил. гласа за влизане в парламента. Може някоя от малките да получи добър резултат от чужбина, където ние не мерим. Би било наистина едно голямо разместване на пластовете, ако влязат една или повече малки партии, защото това ще свали процентите на големите и ще направи сформирането на правителство по-трудно.

Бих искал да кажа, че когато няма на пазара добър политически продукт, а това е факт- няма шеметни кампании, стратегия, която да грабне, няма как да се вдигне избирателната активност. Така че не очаквам някакви страшни изненади.

 

Оцени новината

Оцени новината
2.6/5 от 5 оценки
2.6/5 от 5 оценки

Анкета

За кой отбор ще стискате палци на Евро 2024?