965

ГЕРБ и ПП-ДБ обречени да се прегърнат, ако не искат нови избори

Седмите поредни предсрочни избори родиха твърде шарен парламент, който трудно ще излъчи кабинет. ГЕРБ оправда прогнозите за убедителна победа с над 10% аванс, но сега трябва да реши далеч по-тежката задача как да намери партньори за общо управление.   

Преди вота Бойко Борисов се предложи да стане пак премиер, ако партията му вкара поне 80 депутати, което обаче не се получи. ГЕРБ събра 26% и най-вероятно ще има под 70 места в новия парламент. При това положение победителите ще трябва да търсят нова сглобка с ПП-ДБ (14% и 36-38 депутати). Те обаче се запънаха и в изборния ден, че държат на равноотдалечен премиер, което хората на Борисов определят като "дървено желязо" и "пълен абсурд". Очакванията, че "Възраждане" (13% и 33-35 депутати) ще изскочат втори и ще натрият носа на ПП-ДБ, което да ги направи по-сговорчиви и смирени, също не се оправдаха. Така Борисов е принуден да прави компромиси с Асен Василев, Кирил Петков и компания, за да не допусне отново да провали първия мандат. И да накара дори най-верния си електорат да се замисли: 

"Защо ги печелим тези избори, като не можем да вземем властта" 

От ПП-ДБ пък вероятно няма да пропуснат да извиват ръце и да се опитат пак да влязат във властта с втория мандат, както направиха с кабинета "Денков - Габриел". Слагайки на масата и исканията си за антикорупционно законодателство и за радикални кадрови промени в съдебната система и регулаторите.  И като за начало блокиране на избора на Борислав Сарафов за главен прокурор.

Не е ясно и доколко номерът с евроатлантизма като лепило за нов вариант на сглобката ще проработи, защото ситуацията в света може да изглежда коренно различна при победа на Тръмп на американските избори, които са след броени дни. Далеч по-убедителен аргумент за ГЕРБ и ПП-ДБ да търсят компромис е страхът, че отиване на поредни предсрочни избори неизбежно ще удари тежко всички сегашни играчи на политическия терен и почти сигурно ще изкара нов месия, какъвто най-упорито се чака да изскочи изпод шинела на президента. В крайна сметка, прогнозата е, че все пак бившите партньори от сглобката ще намерят някаква приемлива за поддръжниците си версия, за да се прегърнат отново.    

Със сигурност победителите и техните подгласници ще имат по-малко от нужните за мнозинство 121 депутати, но 

намирането на патерици изглежда далеч по-лесна задача.  

Готовност да влязат в тази роля вече демонстрират БСП и "Има такъв народ". От навързалата цяла върволица малки съюзници левица дори обявиха, че идеята за равноотдалечен премиер всъщност е тяхна и ПП-ДБ са им я откраднали. 

В партията на Слави Трифонов обичайно са практични и едва ли ще трябва да бъдат убеждавани дълго и трудно да седнат на управленската трапеза. Веднага след вота Тошко Йорданов само повтори, че няма да влизат в съдружие с Пеевски.

Разколът в ДПС за първи път ще остави формациите на Делян Пеевски и Ахмед Доган далеч от обичайната роля на балансьор.   

Със сигурност е ясно, че Промяната няма да допусне Новото начало на Пеевски да влезе в доминираната от ГЕРБ управляваща коалиция. Малко е вероятно покана за нея да получи и Алиансът за права и свободи.     

От „Възраждане“ предварително се самоизключиха от възможна комбина с ГЕРБ, налагайки идеята за коалиция срещу Борисов и Пеевски. Аритметиката за подобен сценарий обаче не излиза, дори в сметките да влязат БСП и даже депутатите на Доган, както евентуално МИР.  

Защото към тях няма как да се прибави групата на ПП-ДБ, която смята проруската формация на Костадин Костадинов за токсична. Всъщност групата на "Възраждане" е другият основен блокиращ фактор, който не позволява на парламентите през последните две години да излъчат правителства.  

Ако Борисов не успее да сформира коалиция, предварителните заявки са, че 

пак ще предложи правителство на малцинството.  

Той се очаква да получи „за“ от групата на Пеевски, но за мнозинство при тази ситуация ще е нужна подкрепата на поне още две политически сили (тъй като сравнително големите ПП-ДБ и „Възраждане“ не се очаква да дадат такава). Това може да са БСП и ИТН, които Борисов предвидливо обяви още преди изборите за „естествени партньори“. Подобен сценарий обаче изглежда твърде малко вероятен, за да се разглежда като реален шанс за редовен кабинет. Друга хипотеза за правителство всъщност няма и заплахата за нови предсрочни избори вече надвисва над новия парламент още преди прясно избраните депутати да се закълнат. А зад ъгъла чака Румен Радев, който скоро ще прати двама свои представители в Конституционния съд, с чиято помощ може да върне стария ред за служебните правителства. И България отново да заприлича на президентска република, което пък може и да се хареса на електората за ужас на сегашните основни партийни играчи. 

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Този сайт е защитен от reCAPTCHA и Google Политика за поверителност и Условия за ползване са приложени.

Публикувай
0 коментара

Анкета

Ще имаме ли редовно правителство или пак отиваме на предсрочни избори?