3906

Икономистът Михаил Кръстев: Няма бомби със закъснител с държавните финанси пред новия кабинет

Цената на 3% дефицит - ограничаваме социалните плащания, спираме инвестициите и важните инфраструктурни проекти или вдигаме данъците

С тази инфлация няма да ни пуснат в еврозоната, с каквато и да е помощ от Фон дер Лайен 

 Ако днес вземем 100%  от дивидента на държавните дружества в оръжейната промишленост и енергетиката, утре ще се наложи да ги субсидираме

 

- Г-н Кръстев, какви са политиките, заложени от служебния кабинет в проекта за държавен бюджет, и изпълними ли са те?

- Предложеният от служебното правителство бюджет, макар и неприемлив за финансовите експерти и за повечето политически партии заради заложения в него висок бюджетен дефицит, имаше нещо, което е положително - а именно, че дава реална представа в какво състояние са финансите на държавата.

Това е на базата на политиките на различните партии и от техните представителства през последните 3 години. Няма защо да си затваряме очите, че финансовото състояние на държавата е тежко, а това дали оттук нататък то ще се подобри, зависи изцяло от политиките на новото мнозинство и на редовното министерство на финансите.

- Има ли заложени "бомби" от служебното правителство?

- Категорично не, тъй като служебното правителство оперира с бюджет, приет през 2022 година. В частност - неговата актуализация, която бе приета в последните дни на кабинета „Петков”, когато редовен министър на финансите отново беше Асен Василев.

Оттук нататък не може да говорим за "бомби" - това са политиките, които предишният кабинет или парламентите, които го обграждат, приемат като законодателни норми. А повишението на пенсиите е механизъм, който е наличен в нормативни актове. Той няма как да бъде преценен от служебното министерство на финансите. Така че за "бомби" не можем да говорим.

Въпросът е какви "бомби" ще се случат оттук нататък, тъй като в този бюджет за 2022 година бе заложена една много амбициозна програма за капиталови разходи. Това са инвестициите, които държавата прави в икономиката. Тогава огромна част от тези капиталови разходи просто не се случиха.

Това е причината през 2022-ра България да има дефицит под тези 3%, които са необходими за присъединяване към ​еврозоната ​- просто капиталовите разходи бяха отложени. Ако се случи и сега по подобен начин орязване на капиталова програма, което най-вероятно се планира оттук нататък, от една страна, България може да намали дефицита си от тези стряскащи 6%, макар и не до 3%, както беше обявено като намерение.

Ако това стане обаче, ще имаме поредна нулева година в капиталовата програма, което означава липса на инвестиции в икономика и инфраструктура. Оттук нататък става въпрос за дългосрочната визия - дали държавата и хората, които я управляват, мислят поне средносрочно - за няколко години напред, да осъществяват някакви необходими инвестиции, или просто гонят краткосрочни цели. Такава цел е вкарването на този бюджет в дефицит от 3%.

- Фатално ли ще е, ако трета поредна година не направим тези капиталови разходи?

- Фатално е! Достатъчно е да погледнете какви средства бяха замразени и неизплащани към бюджета на общините за стартирали инфраструктурни проекти. Просто защото Министерството на регионалното развитие твърдеше, че няма предвидени такива пари в актуализацията на бюджета.

Когато говорим за капиталова програма, част от нея е свързана с Плана за възстановяване и устойчивост на Европейския съюз, където чакаме други средства, които все така не идват. Част от тази програма не може да бъде съкратена, но част от нея - може.

И ако си припомним риториката на тогавашния и настоящ министър на финансите Асен Василев, срещу нея тогава имаше доста голяма съпротива в парламента по отношение на заложената амбициозна капиталова програма от над 8 милиарда лева.

Тогава той твърдеше, че правителството може да осъществи тази програма и че няма да разчита оттук нататък на европейски средства за инфраструктурата в страната, както и за развитието на други елементи от икономиката. Ако се придържа към тази своя визия от 2022 година, не би трябвало да има голямо орязване на капиталовите разходи.

За съжаление обаче, при разширените социални плащания, при недалновидната финансова политика от последните години, това е единственият вариант да се постигне дефицитът, който бе обявен като цел.

- Новият кабинет обяви, че ще се бори за дефицит от 3% и в същото време ще запази социалните разходи. Тези две неща може ли да се случат едновременно?

- Трябва да разберем какво се има предвид под „запазване на социалните плащания”, тъй като имаме предвидено увеличение на пенсиите с над 10% от юли. Планиран е и нов механизъм за увеличение на минималната работна заплата, който трябва да започне да функционира от есента.

Така че е необходим по-детайлен  анализ какво се има предвид под „запазване на социалните плащания”. Това е много трудна задача пред новия кабинет, но не е неизпълнима.

 

- Значи ли, че изборът ще е дали да имаме строеж на пътища и регионални инфраструктурни проекти, или да имаме 3% дефицит?

- Всъщност дори съкращаването на капиталовата програма няма да доведе България до тези 3% дефицит, тъй като дефицитът, предвиден от експертите на Министерството на финансите, същите, с които работеше Асен Василев, докато бе редовен министър, показва по-голяма дупка в бюджета.

Ще се наложи да се правят и други неща. Ако приемем, че социалните разходи оттук нататък са абсолютно неприкосновена зона и никой финансов министър не би си позволил да ги ореже, остават други варианти.

Ако приемем за искрено обещанието, че няма да има вдигане на данъчната тежест, може да се стигне до момент, в който да се изпълни намерението, отново обявено от Асен Василев, за взимане на 100% дивидент от държавните предприятия.

Досега от тях се взима дивидент в рамките на 50%. Да се вземат 100% от дивидента, е изключително притеснителна идея, тъй като, когато взимаме тези 100%, ние, на практика, ги декапитализираме.

- За кои предприятия става въпрос?

- За предприятия, които имат особена форма на функциониране ​- някои от тях се възползваха от несигурните времена през последните години ​- свързани с енергийната сигурност, с войната в Украйна - тоест те генерираха доста големи приходи от тези две събития.

Това са предприятия, които произвеждат енергия, и такива, които се занимават с производство на оръжие. Това са временни явления и в повечето случаи държавните предприятия имат нужда от тези средства, за да функционират.

Ако взимаме 100% от дивидента им, ние ги декапитализираме и в един момент може да се окаже, че не просто не можем да ги използваме, а може да се наложи от централния бюджет да им се налива капитал, за да функционират.

При това ползата, която ще има държавата дори в тези изключително добри години от тези държавни предприятия, е в рамките на около 800 милиона лева.

 

- Новият кабинет говори за влизане в Шенген и присъединяване към еврозоната по бърза писта. Каква е вашата прогноза?  

- Може би има недостатъчна информираност от страна на участниците в този запис или става въпрос за някакви други обстоятелства, но ЕК като цяло няма прерогатив да казва коя държава може да се присъедини към еврозоната. Това е прерогатив на Еврогрупата и на Европейската централна банка.

Там г-жа Фон дер Лайен няма необходимото влияние. Става въпрос за много по-сложни механизми, за инфлацията, която споменаваме неколкократно, за която досега не е правен компромис за нито една държава членка. Трудно можем да очакваме, че това ще стане точно в годините, в които ЕЦБ се бори с инфлацията.

По-скоро има прецеденти за затваряне на очите за дефицит, отколкото за инфлация. Спомена се като цел и Шенген. Аз мисля, че България отдавна е изпълнила техническите критерии за членство.

Там въпросът е по-скоро политически, донякъде и макроикономически, тъй като присъединяването на България и Румъния ще отвори нов транспортен коридор от Гърция, България, Румъния към Централна Европа. Там са замесени доста по-големи макроикономически интереси, включително и на Китай. Именно държавна китайска компания има дългосрочна концесия на най-големите пристанища в Гърция. 

Михаил Кръстев е анализатор, икономически изследовател, член на Съвета по икономически и публични политики. Автор на статии на политическа и икономическа тематика. Завършва бакалавърска степен по журналистика в СУ "Св. Климент Охридски" и магистърска степен по "Връзки на обществеността с бизнеса" в Югозападния университет "Неофит Рилски". 

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
2 коментара
бомбардир

бомбардир

09.06.2023 | 18:21

Бомба няма,има една голяма,бездънна дупка.И колкото да ни докарвате разни *специалисти*,ние помним през изминалите десетилетия няколко такива невидяни от тях,*специалистите*,дупки,в които пропадаше цялата държава.

Отговори
2 0
Гого

Гого

08.06.2023 | 08:09

Няма бомби, защото ги гръмнаха

Отговори
3 0

Анкета

Какъв трябва да е следващият кмет на Пловдив?