49

"Екзакта": ГЕРБ с голям аванс пред "Промяната" при избори днес

В периода от 5 до 12 декември 2022 г., "Екзакта Рисърч Груп" проведе регулярно национално проучване като интервюира „лице в лице” 1050 пълнолетни българи в 70 населени места на страната. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основни социално демографски параметри. Изследването е реализирано със собствени средства в рамките на изследователската програма на Екзакта.

1. Електоралните нагласи в средата на декември 2022 г.

На 6.2% възлиза преднината на първата политическа сила – коалицията „ГЕРБ-СДС” пред втората - ПП. Трети са ДПС. При нови избори, подреждането между четвърто и шесто място ще е в резултат на силна конкуренция между БСП, Възраждане и ДБ.  

 

В изследването ни има индикации за съществуването на „скрит вот” за Възраждане.

През последната година и половина, декларираната в изследванията ни готовност да се гласува за БСП неизменно се оказва по-висок дял от резултатите на тази партия. Понастоящем, в извънизборна ситуация, ДБ запазва резултата си от вота отпреди 2 месеца и е вероятно коалицията да има ресурс за по-добро представяне на следващи избори.

Растящото политическо напрежение и натрупаният през последната година и половина негативизъм към институции, политици и партии, могат да „отключат” процеси с непредвидими последици при следващ вот.

Доколкото при следващи избори изглежда много вероятно избирателната активност да падне под тази на парламентарния вот от 2 октомври, това ще постави на дневен ред въпроса за легитимността на вота.

Нарастващото недоверие в честността на изборния процес се оказва проблем, с който предстои да се сблъскат партиите, които ще участват на следващи избори.

2. Оценки за работата на лидерите на парламентарно представените политически партии.

Одобрението към работата на повечето лидери на партии, представени в парламента, се свива през 2022 г.

През декември лидерите на парламентарно представените у нас партии са одобрявани главно от собствените си електорати. Все по-рядко българите одобряват лидер на партия, за която те самите не гласуват. Неодобрението към повечето лидери на партии в парламента през декември надхвърля 70%.

През декември т.г. най-високи дялове на одобрение регистрираме за Бойко Борисов и за Стефан Янев. И двамата са одобрявани от по около 25% от българите, като неодобрението към Бойко Борисов е значително по-висок дял от това към Стефан Янев.

 

Следват Кирил Петков и Асен Василев, които имат съизмеримо одобрение сред по около една пета от българите, а неодобрението към тях леко надхвърля неодобрението към лидера на ГЕРБ.

Мустафа Карадайъ и Корнелия Нинова са одобрявани от по 15% от българите. К. Нинова е партийният лидер с най-високо неодобрение – 75%. М. Карадайъ пък е единственият лидер на парламентарна партия, чието одобрение леко нараства през месеците след парламентарния вот от 2 октомври т.г. до сега – с малко над 2%.

Одобрението към Христо Иванов през декември е близо 14%, а към Атанас Атанасов - 11,5%. Костадин Костадинов е одобряван от близо 13% от българите.

3. Чия е вината за липсата на работещ редовен кабинет и за честите национални избори през последната година и половина?

Според 27% от българите вината е на всички български политици и на депутатите, които, по думите на интервюираните, са безотговорни към проблемите на хората. 19% от участвалите в изследването виждат вина във всички политически лидери на парламентарни партии, които не успяват да преодолеят червените линии помежду си и не намират работещ политически формат за управление на страната.

Според 12% от българите вината е на всички български партии, независимо дали са представени в този парламент, или са останали извън него.
12% винят за политическата криза новите партии, като се отправят упреци най-често към ПП и към ИТН, както и персонално към техните лидери.
6% посочват като виновни за политическата криза ГЕРБ и Бойко Борисов.

3% отправят обвинения към Президента. Също толкова - 3% посочват, че виновни за създалата се политическа безизходица са негласуващите българи.
Едва според 1% вината е на външни фактори, които работят за политически хаос у нас.

4. Защо толкова много хора не гласуваха на последните парламентарни избори?

Всеки трети от интервюираните българи посочва, че хората не гласуват, защото са разочаровани, обезверени и уморени от избори.

Според всеки пети у нас има силна нетърпимост към политическия елит и това демотивира хората да гласуват.

14% заявяват, че хората не гласуват, защото не могат да изберат партия, която да подкрепят, при това нито от старите, нито от по-новите партии.

Според 13% от участвалите в изследването, много българи не гласуват, защото вече не вярват, че ако гласуват нещо ще се промени както за страната, така и за тях лично.

Според 7% от интервюираните расте недоверието към честността на вота, изборите се възприемат като предрешени и манипулирани, а вотът на хората се обезсмисля.

Според 7% от българите, има хора, които се притесняват от машинното гласуване. Според анкетираните, в провинцията има немалко хора, които трудно се справят с машините и в същото време не вярват на резултатите от вота с тях.

5. Евроатлантическата ориентация на българите – категорично препотвърдена в края на 2022г.

Към 12 декември 2022 г. 71% от българите заявяват подкрепа за членството на страната ни в ЕС, а противниците са 22%. Най-високо одобрение за членството ни в ЕС регистрираме сред образовани хора на възраст под 50 години, сред жители на градовете и сред избиратели на ДБ, на ГЕРБ, на ПП и на ДПС. Противници на членството ни в ЕС има най-често сред избирателите на „Възраждане” и на БСП. 

 

Понастоящем 57% от българите одобряват членството на страната ни в НАТО, а неодобрение изразяват 31%. По-често подкрепят членството ни в НАТО хора на възраст под 60 години, мъже, образовани и заможни българи, избиратели на ДБ, на ГЕРБ, и на ПП. Като противници на членството ни в НАТО се заявяват главно избиратели на Възраждане и на БСП. 

 

Ретроспективният прочит на данните на Екзакта показва, че одобрението на българите към членството на страната ни в ЕС се запазва трайно между 71% и 73% през последните три години, а неодобрението нараства леко - с 2% .

Одобрението към членството на страната ни в НАТО остава непроменен дял през последните три години, а неодобрението през декември 2022 г. е с 4% повече спрямо декември 2019 г.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
16 коментара
питащ

питащ

19.12.2022 | 14:12

БОЛИ ЛИ,БОЛИ ЛИ?

Отговори
6 8
Променен

Променен

19.12.2022 | 14:06

Промяна на статуса на неколко бивши седесари,царисти,безенесета- били с години на държавни и общински хранилки, а сега далеч от власта,а искат пак на безплатна софра.Готови на всичко и озверени.

Отговори
5 12
ххх

ххх

19.12.2022 | 13:28

Една лъжа повторена сто пъти става истина...

Отговори
16 9

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?