2374

22-ма кандидати делят едно депутатско кресло

Предсрочните парламентарни избори на 2 октомври са трети поред за около година и половина. Въртележката с гласуване до дупка се завъртя след редовния вот за Народно събрание на 4 април 2021 г., след който не беше сформирано мнозинство, което да излъчи правителство. Така бяха насрочени нови, предсрочни избори на 11 юли. Тогава ситуацията отново се повтори, след което се наложи през ноември 2021 г. българите пак да избират депутати. През декември 2021 г. в парламента беше сформирана управляваща коалиция и беше излъчено правителство, което обаче оцеля до края на юни 2022 г., когато беше свалено с вот на недоверие. Това доведе до насрочването на предстоящите парламентарни избори.

За вота на 2 октомври

За предсрочните парламентарни избори в първата неделя на октомври  са регистрирани 5333 кандидати за народни представители, като от тях 1576 са жени. В новия парламент обаче ще влязат точно 240 избраници. Това означава, че за всяко депутатско място се борят 22,22 кандидати, ако не се вземе предвид броят мандати за всеки избирателен район.

В страната са предвидени 11 845 секции. За чужбина техният брой е 755 в 62 държави, по данни на Централната избирателна комисия (ЦИК).

Броят на секциите в страната не е окончателен, тъй като 48 часа преди изборния ден предстои да бъдат обявени допълнителни места за гласуване в болнични, социални заведения, места за задържане, посочва в свой анализ БТА.

В страната са предвидени 9369 машини за гласуване, като в 1105 секции ще се гласува с по две машини. В чужбина ще се гласува с 525 машини в 290 секции - в 235 секции с две машини, а в останалите 55 с една машина.

Броят на машините за страната и чужбина е 10 999.

Подадените заявления за гласуване извън страната са 50 874 (50 865 - онлайн).

Каква беше ситуацията при изборите 2 в 1

За сравнение - на изборите 2 в 1 - за президент и предсрочни за Народно събрание, които се проведоха на 14 ноември 2021 г., в страната бяха разкрити 12 990 избирателни секции. Тогава гласуване извън граница се проведе в 68 държави в 751 секции, а подадените заявления бяха 56 668. В 208 от секциите зад граница бяха поставени по две машини, или общо 416 машини, а в 543 секции гласуването беше на хартия.

Общо за страната и извън нея бяха използвани 11 936 машини за гласуване. В България в 9399 секции се проведе машинен вот, като в 2121 от тях беше поставено второ устройство.

Общо регистрираните кандидати за вота бяха 5067 - 1515 жени и 3552 мъже.

На вота на 11 юли 2021 г. в страната бяха разкрити 11 983 секции. В 9401 от тях се гласува машинно, като в 1115 от тях бяха поставени по две устройства.

В чужбина бяха разкрити 784 секции в 68 държави. В 273 секции се гласува с 421 устройства, като в 148 секции бяха поставени по две машини. Във Великобритания бяха разкрити 135 секции, в Турция - 121, в САЩ - 58, в Германия - 117, в Испания - 67, в Гърция - 32, в Италия - 28.

Голямата промяна с машинния вот

Съгласно промени в Изборния кодекс от 29 април 2021 г., на изборите на 11 юли 2021 г. в секции с над 300 избиратели задължително се гласува с машини, а в секции с под 300 избиратели се гласува с хартиена бюлетина. За сравнение с редовните парламентарни избори на 4 април 2021 г., с промени в Изборния кодекс отпадна ограничението за броя на секциите в страните извън Европейския съюз. Преди това в страни извън ЕС можеха да се откриват до 35 избирателни секции. С измененията извън страната секции могат да се откриват, където има дипломатическо или консулско представителство, както и извън тях - при наличие на не по-малко от 40 избиратели, подали заявление, както и в местата, в които на проведени до пет години преди изборния ден избори е имало образувана поне една избирателна секция, в която са гласували не по-малко от 100 избиратели.

На вота на 4 април 2021 г. зад граница бяха открити 465 секции в 69 държави. Подадените заявления за гласуване в чужбина бяха 87 796 - 85 710, подадени онлайн, и 2086 подадени на хартия.

Общо в страната бяха открити 12 630 избирателни секции, като в 9398 можеше да се гласува и с машина. Машините се поставяха в секции с над 300 избиратели, като избирателите имаха право да избират как да гласуват - с хартиена бюлетина или с машина, съгласно промени в Изборния кодекс от 17 септември 2020 г.

Регистрираните кандидати за народни представители бяха 5949.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
2 коментара
Густо

Густо

21.09.2022 | 08:51

Е га ти ! Бо.к.луците! Много клати.курници имало бе!

Отговори
1 0
...

...

19.09.2022 | 10:20

Откъде ги вадите тези антични снимки! Всички знаят че това не са машините с които се гласува ...

Отговори
0 0

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?