Професори и генерали дърпат конците във властта от Освобождението до днес

Румен Радев и Анастас Герджиков се вписват в българската традиция на търсене на национални спасители

От ген. Рачо Петров до Бойко Борисов и от Богдан Филов до Любен Беров - управления, белязани с възходи, грехове и грешки

Влизането на двама сериозни конкуренти върнаха интригата в президентските избори на 14 ноември. 

С включването на ректора на най-старото висше учебно заведение проф. Анастас Герджиков и шефа на ВКС Лозан Панов, редом с бившия генерал - боен пилот Румен Радев, предизборната кампания получава силен заряд. Така се разбиха опасенията за предварително свирен мач.

Проф. Герджиков влиза късно в битката, но пък с летящ старт -  ректорската позиция в най-уважаваното учебно заведение у нас. При това гарнирано с  блага, достолепна осанка, харизма на духовен водач.

За мнозина обаче Румен Радев, смятан доскоро за фаворит без алтернатива, е олицетворение на промяната, на безкомпромисния борец срещу корупцията, въпреки разделението на обществото.

Радев е първият генерал, станал президент в демократичната ни история. Като дебютант в политиката, но с ореола на пилот първи клас от родните ВВС, той постигна впечатляваща победа на изборите през 2016 г. и буквално срази Цецка Цачева, кандидат на управляващата ГЕРБ. Така преди 5 г.  военният Румен Радев наруши традицията да избираме президенти хуманитаристи - президентът Желю Желев бе философ, президентът Петър Стоянов юрист, президентът два мандата Георги Първанов - историк.

За разлика от Радев, с дълго присъствие в политиката е другият знаков генерал - лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов. Стажът му във властта минава през постовете главен секретар на МВР, успешен кмет на София, лидер на партия, която управлява три мандата с различни партньори. Не е без значение и фактът, че Борисов е бил и преподавател в Института на МВР. 

Естествено, наличието на двама генерали с амбиции в родната политика породи серия сблъсъци, особено ожесточени през последните две години.  

Всъщност генералите и професорите във властта се вписват в българската традиция. Докато в световната политика христоматийни примери за успешни генерали са най-популярният френски президент Шарл дьо Гол и американският му колега Дуайт Айзенхауер, то в годините назад у нас генералите във властта не бележат кой знае колко завидни успехи: премиерът ген. Рачо Петров се забърква в корупционен скандал с патрони, Кимон Георгиев пък, който става генерал в края на живота си, е наречен "вечният превратаджия". Той съумява да е на гребена на политическата вълна при всички режими.  

Що се отнася до академичното присъствие във властта, „професорски” правителства в новата ни история са четири - на Александър Цанков, Богдан Филов, Любен Беров и Иван Костов (от 1992 г. доцент в катедра Теория на пазарното стопанство в Техническия университет. В момента ръководи т.нар. „Лаборатория за управление на рискове“ (ЛУР) към НБУ - бел.ред.), като в три от случаите те се водят от икономисти.

Управлението на археолога Филов е белязано с доста грехове и грешки, брилянтният икономист управлява в сложен период на раздържавяване и се оказва в ролята на параван за корупционни схеми. Костов, получил прозвището Командира, е обвиняван в еднолично управление, за разцеплението на СДС, както и за недоказано участие в скандали като аферата "Сапио". 

Сега остава месец до развръзката на битката на генерала летец срещу професора класицист и топмагистрата. Любопитно е дали логиката, или емоцията ще надделее при избора. И кого българите ще припознаят като по-нужен държавен глава в сегашното сложно време на разделение, омраза, паралелни кризи. Този път залогът е много висок и е много важно чий пилотаж ще се окаже най-високо оценен.

 

Еднооката лисица участва в три преврата, Археологът - екзекутиран

В родната история има примери на академици и генерали, стигнали до върховете на политиката. Успехът им обаче е твърде спорен. 

Доказателство, че блестящият академичен ум не е гаранция за успех в политиката, е проф. Богдан Филов - археолог с европейска слава, специализирал в Бон, Париж, Мюнхен, Рим. Председател на БАН, ректор на Софийския университет. 

Проф. Богдан Филов

Филов, премиер в периода 1940-1943 г., е един от най-спорните български политици, обвиняван за включването на България във Втората световна война на страната на Тристранния пакт, както и за воденето на прогерманска политика. Осъден на смърт от Народния съд и екзекутиран на 2 февруари 1945 г. По време на комунистическия режим името му е зачеркнато от научната и политическа сфера.

С незавиден атестат се ползва и професорът премиер  от зората на демокрацията Любен Беров, известен с прозвището „сламеният човек”.

В края на 1992 г. икономистът Беров оглавява кабинет с мандат на  ДПС и подкрепата на БСП. Управлението е запомнено като „кабинетът Мултигруп”- корпорацията, тясно свързана с руските интереси в страната. Премиерът Беров е използван като параван за реализирането на корупционните схеми, заложник на големите олигарси.

Кимон Георгиев

"Армията сваля и издига  на власт, но не може да управлява  държавата!" - това е заветът на висшия военен Кимон Георгиев, професионален превратаджия, десетилетия в центъра на българската политика. "Еднооката лисица", както го наричат, участва в три преврата - през 1923 г., през 1934 г. и през 1944 г. На два пъти оглавява българско правителство (през 1934-1935 г. и след 9 септември 1944 г.). Остава на гребена на вълната до смъртта си - като  вицепремиер  и член на президиума на  НС. 

Ген. Владимир Вазов

Генерал е един от успешните кметове на София -  Владимир Вазов, брат на патриарха на българската литература. Ген. Вазов е наречен Героят от Дойран за участието си в отбраната на града през Първата световна война. При кметуването на ген. Вазов са изградени рилският и витошкият водопровод, София става една от най-зелените столици в Европа. 

Два пъти премиер в началото на 20. век е генерал Рачо Петров. Принуден е обаче да подаде оставка след грандиозен за времето си корупционен скандал - аферата „Шарл-Жан“ за облагодетелстване при закупуване на патрони за войската.

 

Как е по света

Дьо Гол и Айк национални герои, Супер Марио спасява Италия

И академици, и висши военни могат да се справят успешно в  дебрите на политиката, дори да бъдат отличници, показва световната практика. Това обаче се случва в съдбовни за страните и за света им периоди.   

Най-ярки примери на прославени военачалници, превърнали се в национални лидери, са президентите на Франция и САЩ Шарл дьо Гол и  Дуайт „Айк“ Айзенхауер.

 

Шарл дьо Гол

Дьо Гол, участвал в сражения и раняван в две световни войни, е смятан от сънародниците си  за втория най-велик син на страната след Карл Велики. Решителността му да отстоява интересите и бъдещето на Франция, включително и с цената на противопоставяне на могъщите съюзници САЩ и Великобритания, го превръщат в безспорен национален лидер за почти три десетилетия.

Двата му президентски мандата са време на икономически възход, Франция става ядрена държава, уважаван лидер е в Европа.    

Генерал Айзенхауер, главнокомандващ съюзническите войски по време на Втората световна война, печели два поредни президентски мандата, през които САЩ стават световна ядрена сила.

Марио Драги

Респектиращ пример за професор, спасител на страната си, е настоящият италиански премиер Марио Драги, наричан от сънародниците си Супер Марио. Само за шест месеца той преобрази Италия с прагматични реформи.

Доскоро смятана за "болния човек на Европа", третата икономика в ЕС вече расте с по-бързи темпове от германската и френската, а туризмът процъфтява, въпреки ковид спънките. 

Зад чудото стои проф. Драги, експрезидент на Европейската централна банка, смятан и за спасител на еврото в критичен момент.

Хенри Кисинджър

Сред най-успешните световни политици с професорски дипломи е Хенри Кисинджър. Преподавателят в престижния Харвардски университет е ерудит, наричан титан на американската дипломация. Държавен секретар на двама президенти, Кисинджър намира решения за наглед нерешими казуси. Сред най-важните му постижения са отслабването на напрежението между  СССР и САЩ по време на  Студената война, топенето на ледовете между САЩ и Китай. Професорът е носител на Нобелова награда за мир за усилията си да договори край на войната във Виетнам.

Сред звездните професори в политиката е и германският канцлер Хелмут Кол, управлявал Германия рекордните 16 години. Обявен за „Почетен гражданин на Европа“ за приноса му към обединяването и сътрудничеството между европейските държави. 

Един от най-успешните румънски президенти в зората на демокрацията е ректорът на Букурещкия университет Емил Константинеску, професор по минералогия.