Следвайте ни

Спекула вдига цената на дезинфектантите

Български производители на спирт могат да решат проблема с недостига на важното изделия, стига държавата да задейства

viber icon

Спиртът е най-ефективния начин да се борим със зловещия вирус с кралско име, доказват изследвания на учени от Германия и Швейцария, работещи към общ проект към Института по вирусология и имунология към Университета в Берн (Швейцария). 

Според ръководителя на научния екип Стефани Пфендер, етиловият алкохол от земеделски произход, известен като етанол, популярен сред хората като спирт или хранителен спирт, има много по-силно въздействие върху смъртоносните вируси с царски имена, като COVID-19, SASR- Cov-2, Mers-Cov,  отколкото други активни вещества, които се влагат в дезинфектиращи продукти. Тази информация е потвърдена и от Световната здравна организация.

В същото време по аптеките няма такива продукти или ако ги има те са на космически цени.

Очевидно тази цена е спекулативна и някой се опитва да забогатее на гърба на българските граждани.

Парадоксът е, че в България има достатъчно производители на хранителен спирт . Петте български компании имат общ капацитет да произвеждат около 360 тона чист спирт (над 95 об. % алк.)  на денонощие. За седмица тези 5 завода могат да произведат над 2000 тона (над 2 000 000 литра) спирт, достатъчен за производството на близо 3 000 000 литра дезинфектанти, които да покрият нуждите на пазара от подобни продукти за следващите 2-3 месеца напред.

Българските спиртоварни влагат всички усилия, работят денонощно на пълен капацитет, при ограничен износ, за да покрият вътрешното търсене на етилов алкохол.

Защо тогава в аптеките няма достатъчно дезинфектанти?

За да върши работа като почистващо средство за ръцете, един дезинфектант трябва да има следните базови съставки 65% денатуриран спирт, 34 % чиста вода, 1% глицерин. В други държави го наричат водно-алкохолен разтвор. Легално у нас се продават три вида и всички те са на основата на български спирт. Това са медицински спирт, биоцид и козметични продукти (гелове и течности за почистване на ръцете на основата на спирт). Компаниите, които имат разрешение да ги произвеждат, са около 30. От тях 4 произвеждат медицински спирт, 7 - биоцид и около 20 – козметични средства.

До обявяването на извънредното положение в България по повод на пандемията от COVID-19, всички те са купували от българските спиртоварни около 10 000 литра спирт на месец за производство на дезинфектанти. След кризата нуждата от спирт за дезинфектанти скочи до  1 000 000 литра на месец.

Разликата между наличния и необходимия капацитет за производство на дезинфектанти за ръце е очевидна (тя е стократна).

Очевидно тези фирми, които са посредници между производителите на спирт и крайния продукт (дезинфектант на рафтовете в аптеки, дрогерии и магазини) нямат достатъчно капацитет, за да произведат нужните количества.

Огромният недостиг подпомага огромната спекула. Политиците говорят за борба срещу спекулата чрез регламентиране на тавани на цените. Забранява се износ. Прокуратурата и МВР предупреждават за арести на фармацевти.

В същото време, тези, които имат капацитет да произведат милиони литри, стоят на „ръчна спирачка“. Законите в България и Европа не позволяват на спиртоварните да бутилират и да  продукта си директно като дезинфектант. Те са данъчни складове и законът им позволява да търгуват със спирта само наливно или като продукт за консумация, след платен акциз и залепен бандерол.

Приетият от Народното събрание Закон за извънредното положение не променя това положение, въпреки епидемиологичната криза и въпреки дефицита на дезинфекциращи средства.

Излиза, че за да се продаде като дезинфектант, спиртът трябва първо да се денатурира, а след да се продаде на друга фирма, която да направи от този алкохол дезинфектант, да го бутилира и след това продаде и дистрибутира на аптеки, дрогерии и магазини.

Резонно, всеки от тези посредници товари цената със своята надценка. Отделно няма и капацитет за производство.

Досега държавата е показала, че  може да действа бързо и разумно в условията на криза, особено по отношение на българския бизнес, например  бързата изработка на маски и защитни облекла. Сега подобна мярка може да бъде приложена и към препаратите за дезинфекция.

 

 

И алкохолът действа върху вируса

Според немско-швейцарско изследване, алкохолът действа убийствено върху вируса с царско име, дори и когато е с ниска концентрация - от 30  об.% алк. Това означава, че дори масови напитки като уиски, водка или джин действат. За съжаление, когато се употребяват през устата, това не влияе върху вируса. Но пък държи бодър духа на затворените у дома българи. Ако естествено не се прекалява.

Но миенето на ръцете с купешки алкохол излиза скъпо на потребителя. Причината е, че напитките са с бандерол – т.е. за тях се плаща акциз. Колкото по-висок е градусът на алкохола в напитката, толкова по-висок е и акцизът. Казано по друг начин, ако в една бутилка с бандерол от 1 литър се съдържа течност с 40 обемни % алкохол, акцизът ще е 4,40 лв. Ако в същата тази бутилка от 1 литър течността е с 80 об.% алкохол, акцизът ще е 8,80 лв., т.е. два пъти повече.

В същото време, спиртът, когато се използва за дезинфектант, не се облага с акциз. Казано по-общо в условията на криза и вероятно спекула, в момента дезинфектантите са по-скъпи от алкохола, без за тях да се заплаща налог.

 

Лобисти бранят високите цени и задълбочават недостига

Докато хората се чудят откъде да намерят дезинфектанти за ръце на основата на спирт за масова употреба, през изминалата седмица в няколко национални медии се прокара тезата, че само няколко компании могат да произвеждат или внасят такива продукти под формата на биоциди, а внос по обясними прични няма. Очевидно става въпрос за лобистки интереси, които имат за цел да защитят извънредните печалби на шепа фирми, които в трудния за всички момент спекулират с цената на продукта. 

Същевременно става въпрос за един относително прост продукт, съдържащ алкохол, вода и глицерин, който може да бъде произвеждан при по-облекчени условия, но под стриктния контрол на здравните и санитарни служби, за да се гарантира сигурността на потребителите,  стига държавата да предприеме съответните мерки за това.

Още от категорията

Виж всички

Коментари (1)

Франкенщайн мухливия

31.03.2020 | 14:04

Сега ваната на съседа още повече ще мухляса и ще мирише лошо като него...! (Лошо нещо е да си стар, грозен и инатлив...!)

Отговори
2 0

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Ще ходите ли на море и къде?