Следвайте ни

Ще догони ли България Хонконг при трета ковид вълна

viber icon


ИРИНА БАЧЕВА

Ако през пролетта на 2021 г. България се сблъска с трета Ковид вълна, дали след горчивия опит от есента на 2020 г. ще приложим максимални мерки, за да постигнем драстичен спад на заразените? В Азия вече отчитат трета и четвърта вълна на Ковид-19, но със значително малък брой заразени на глава от населението.

България и китайският полуавтономен регион Хонконг имат една единствена прилика - приблизително еднакъв брой жители: България вече е под 7 милиона, а Хонконг има 7,4 млн. жители. Ковид статистиката обаче е зашеметяваща: в гъсто населения Хонконг на площ от 1106 кв. км. има 7600 заразени, 6120 излекувани, 120 починали. В България на площ от 111 000 кв км има над 184 000 заразени, над 85 000 излекувани и над 6000 жертви в динамична прогресия.

Пет фактора предотвратяват масовото дифузно заразяване в Хонконг: опитът със SARS през 2003 г. (ние нямаме, но преживяхме свински и птичи грип), стриктен граничен контрол и карантинни мерки, контактно проследяване чрез мобилни и други устройства, централно управление (уви, и ние имаме такова), културни навици.

Един от социо културните фактори Ковид-19 да е на изчезване в Азия е грижата за другите в обществото, част от философията на конфуцианството. Наличието на добри обществени отношения се изтъква като основен социален фактор за справянето с вируса. За съжаление, християнските общества от всички деноминации, както на Изток, така и на Запад, имат далеч по-голям брой жертви на вируса, чиито брой продължава да расте. И ако в западните демокрации спазват с по-голям успех строгите мерки, в България до втората вълна мерките бяха фиктивни и половинчати. Дори и сега в поредния пик на пандемията през декември, когато болниците преливат, а пациенти и лекари умират, групи българи нарушават безпрепятствено ограниченията и организират масови сбирки въпреки безпрецедентната ситуация.

Комплексните мерки в Азия са спасение за бизнеса

В азиатските страни не само колективизмът, дисциплината и т. нар. дигитален  тоталитаризъм са в основата на успеха в борбата с коварната болест.

Цялостната кризисна политика на азиатските правителства, бързото и ефективно изолиране на болните, стриктното проследяване на техните контакти и забрана за масови събирания дадоха резултат. Към първата половина на декември в Китай има 24 заразени дневно при население 1,4 млрд. души, в Южна Корея 500 случая дневно при население 51,6 млн., в Япония 2000 случая дневно при население 126,5 млн., в Малайзия 1000 случая дневно при население 31,53 млн., в Тайван 100 случая дневно при население 23,78 млн., във Виетнам 100 случая дневно при 95,54 млн. жители.

След като в Азия отчетоха ново нарастване на заразените през ноември и декември, веднага приложиха защитните мерки, без обаче да затварят бизнеса.

Сравнението е майка на знанието (страданието)

Бавно, но сигурно от началото на пандемията Ковид-19 през март болниците в България се превърнаха в Ковид отделения с широки граници, които подложиха на риск всички болни. В Азия за целта в рамките на седмици строяха болници. България можеше да мине по-леко през това изпитание, но се препъна в три фактора: хаотични правителствени политики и обществен диалог, хронични проблеми в системата на здравеопазването, информационна манипулация и процъфтяваща конспирация. Неспирните медийни изяви на доц. Атанас Мангъров, допълвани от още привърженици на стадния имунитет като Антония Първанова, публично омаловажаваха риска от вируса и масово заразяване и предизвикаха противоречиви реакции, както сред медицинската общност, така сред гражданите.

Една българска общинска болница – умален образ на цялата картина

„На нас лекарите не ни тежи да лекуваме и да обгрижваме болните, но хаосът в системата буквално ни убива.“ Думите са на лекар, който от 9 месеца е на т.нар. първа линия в борбата с Ковид в МБАЛ Велинград.

„Никога не е имало първа линия, защото всичко се превърна в първа линия“, споделя докторът, който вече месеци наред спасява хора, заразени с коварния вирус. Тази лекарска изповед казва много за болничната помощ в България, която премина ръба в кризата с Ковид-19.

В МБАЛ Велинград пандемията налага трансформации: през март 2020 г. Детско отделение с 5 легла се превръща в Ковид отделение и още 3 легла в изолатора, а през октомври Вътрешно отделение е трансформирано в Ковид отделение с 25 легла, където дори старата неремонтирана част влиза в употреба. През октомври и ноември ситуацията е трудно удържима. Към тези легла се добавят още 20 в Неврологично отделение, за да поеме прииждащите пациенти на възраст от 30 до 90 г. През декември болницата разполага с 48 легла, като всички те са запълнени. Обмисля се изграждането на второ Ковид отделение.

Екстремната ситуация принуждава лечебните заведения да приспособяват всеки квадратен метър. Често гледката в някои от тези спешно отворени стаи е печална. Олющени, посивели стени, решетка върху остарял полуразпаднал се прозорец, липса на балкон в затвореното отделение, където разполагаш с 1 прозорец за проветрение в недългия коридор. Но  това се преглъща някак, когато чувстваш, че си в обгрижващите и сигурни ръце на добронамерени лекари и сестри.

От своята практика докторите споделят, че Ковид-19 действа при всеки индивидуално и предизвиква различни проблеми.

„Вирусът е много неясен, освен проблеми с дишането, може да провокира висока температура дни наред, да отключи алергии, да предизвика високо кръвно налягане. Терапията ни е основана на венозно прилагане на антикоагуланти, кортикостероиди, антибиотици и витамини, която се базира и на френския опит.“

Неравната битка

В МБАЛ Велинград четирима лекари на смени и няколко медицински сестри поемат отговорността за армията болни от Ковид-19. В болницата от 10 г. няма инфекционист, много сестри са напуснали заради ниско заплащане и огромен стрес. В България често сме в едната крайност. Когато е плюс, е равно на геройство. Тези лекари и сестри (подобно на своите колеги в страната) наистина са герои, защото на безпощадния 16-часов ритъм, притиснати в защитни „скафандри“, обмислят и прилагат специфични за всеки пациент терапии.

На помощ идват доброволци - някои от тях, за да са близо до родителите си в интензивния сектор. Медици стажанти помагат с непрекъснатите дезинфекции и почистване в отделението, лекари от други специалности (хирурзи и ортопеди) минават на визитация сутрин, за да помогнат на своите колеги. Така се овладява хаосът.

Медицинският екип в Ковид сектора, освен че е подложен на изтощителна денонощна работа с терапии на болните, рискува собственото си здраве, както и това на семействата си. Особено лекарите. Няколко от тях се заразиха с Ковид-19, а има и такива, които не спечелиха битката.

„Когато излезеш от отделението, вече не си със защитно облекло, тогава се сблъскваш с най-различни пациенти в Спешна помощ, които най-вероятно са заразени.“, споделят лекарите.

Акциите с маски на лекарите от пролетта досега, които призоваваха хората да се пазят, целяха да предотвратят именно сегашната криза. Тези инициативи нямаха особен ефект освен да запълнят новинарските емисии и не бяха  част от цялостна политика на правителството. Лекарите подкрепиха управляващите, а те тях?

През пролетта и лятото в България се ширеше ехидно обществено отношение към опасността от вируса, а в публичното пространство се водеше полемика дали, как и къде да се носят маски. В градския и междуградския транспорт масово не се носеха защитни средства, а се водеха агресивни полемики.

По същото време във всички азиатски страни носеха маски на закрито и открито, а летищата и улиците се дезинфекцираха като болници. Същите драстични хигиенни мерки се прилагаха и продължават да се прилагат стриктно по летищата, в градския транспорт, в заведенията за хранене. У нас основната дезинфекция се свежда до пулверизатор с дезинфектант на входа на големите магазини и аптеки.

Българинът се учи бавно и горчиво. За 9 месеца научи, че маската все пак го пази. Дали България ще помъдрее за предизвикателствата през 2021 г.? Всеки народ заслужава управлението си, но и всяко управление е по аршина на своя народ.

 

 

 

 

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Ще се ваксинирате ли срещу COVID-19?