Доц. Румяна Янкова: COVID-19 причини косопад на 20% от преболедувалите

...........................................................

Косопадът, свързан с коронавирусно заболяване, засяга по-често женския пол

Необходимо е да се увери пациентът, че разстройството е обратимо

Не е изключено при някои мъже да се засегнат и космите на брадата

---------------------------------------------------------------------------

През последните 2-3 години се увеличават хората, които страдат от косопад, твърдят дерматолози. Какви са причините и има ли решение на проблема, на тези въпроси отговаря  доц. д-р Румяна Янкова, завеждащ сектор по дерматология и алергология в УМБАЛ Пълмед ​-Пловдив и Специалист по клинична и естетична дерматология в Клиника Медидерма - Пловдив. 

-----------------------------------------------------------------------------------------------

- Доцент Янкова, в последно време много хора се оплакват от косопад. Какви са причините - стрес, някакво заболяване, средата, в която живеем?

- Косопад, алопеция, или загуба на коса е състояние вследствие на редица причини. От медицинска гледна точка има няколко форми. Основните два вида алопеция са т.нар. гнездова или алопеция ареата с автоимунна генеза и хормонално зависимата андрогенна алопеция, при която настъпва постепенно разреждане на косата и оплешивяване в областта на челото или на върха на скалпа, или и в двете зони. 

Известни са още няколко варианта на косопад: телогенен косопад (ефлувиум) с увеличаване на броя на космите във фаза на покой (телоген) и удължаване на тази фаза от развитието на космените фоликули ​- в резултат от заболявания, инфекции, стрес, диети, хормонални смущения, раждане, менопауза, дефицит на желязо, някои лекарства и др.; ръбцова алопеция - група състояния с разрушаване на космените фоликули и заместването им с фиброзна тъкан и миниръбци, трайна загуба на коса в централната, челната, тилната или страничните части на скалпа, понякога и веждите; анагенен косопад (ефлувиум) след прилагане на химиотерапия или други токсични вещества; механично предизвикан косопад - тракционна алопеция, предизвикана от стягащи и издърпващи космите прически, продукти за стилизиране или удължаване на коса, както и психогенно породено усукване и издърпване на космите, по-често при децата.

Косопадът, свързан с коронавирусно заболяване, настъпва при повече от 20% от пациентите, най-често 2-4 месеца след началото на COVID-19 инфекцията и засяга повече женския пол. Преобладаващият тип е телогенен ефлувиум, но се срещат и други варианти, като гнездова и андрогенна алопеция. Счита се, че дисрегулацията на цикъла на космения растеж е последствие на намален антивирусен отговор, генерализирани възпалителни и микросъдови нарушения, вкл. и с образуване на микротромби, запушващи кръвоносните съдове, и лошо кръвоснабдяване на космените фоликули.

- Има ли решение проблемът, или трябва да свикнем с мисълта, че косата ни ще остане увредена?

- Засегнатите от този проблем хора, освен тежестта на боледуването, са допълнително изложени на огромно количество дезинформация от интернет и социалните медии. Затова е важно лекарите да са добре запознати с това болестно явление и да предоставят адекватни консултации на пациентите си.

Техните съвети трябва да са базирани на доказателства за методи, които могат да помогнат за подобряване на възстановяването на косата след COVID-19, от психологическа подкрепа и обучение на пациентите до значението на оптималното хранене и възможните ползи от хранителни добавки, както и ролята на локални, системни и инжекционни стимулатори на растежа на косата. 

- Има ли профилактика по време на заболяване? Какво да правим, за да запазим косата си?

- Консумацията на здравословни храни представлява приоритет за поддържане на целия организъм и добре функционираща имунна система. Известно е, че доброто хранене, съдържащо микроелементи и витамини (А, В комплекс, С, D и Е) и минерали (желязо, цинк), имат потенциална роля за засилване на имунната защита.

Освен вече споменатите общи мерки, приложение намират и редица локални лечения: препарати с миноксидил, антиандрогени и минимално инвазивни методики - мезотерапия, богата на тромбоцити плазмена терапия (PRP). Напоследък възможностите се разширяват със съвременни терапии за ревитализация, регенерация, подобряване на микроциркулацията и поддържане на анагеновата фаза на космения растеж чрез биомиметични стимулатори (пептиди и други активатори), а също и с някои специализирани енергийни и особено лазерни лечения.

Клиничното решение за започване на някои от тези методи на лечение трябва да се взема за всеки отделен случай, индивидуализирано и персонализирано, след внимателна оценка на всички медицински и социални фактори при съобразяване с предпочитанията на пациента.

- Само COVID-19 ли уврежда косата, или и другите вирусни инфекции влияят така?

- Други вирусни инфекции имат също въздействие върху целия организъм, но те нямат толкова изразено въздействие на ниво микросъдова мрежа и особено с развитие на микротромбози повсеместно във всички тъкани, включително, засягайки кръвносъдовото снабдяване на космените фоликули.

- Оказва ли влияние върху миглите, веждите, ноктите?

- Обикновено това не се наблюдава, освен в редки случаи. Основното засягане се отнася до космите на скалпа. Не е изключено при някои мъже да се засегнат и космите на брадата.

Подходът за разрешаване на косопада, както изобщо, така и конкретно в случаите след COVID-19 инфекция, трябва да е цялостен, холистичен, с използване на комбинация от допълващи се прийоми. Повечето пациенти са тревожни, че постепенно ще загубят цялото окосмяване на скалпа, но е важно да се изясни, че това не се очаква и че засягането е до 30% от косата на скалпа. Необходимо е да се увери пациентът, че разстройството е обратимо. Загубата на коса обикновено е самоограничаваща се и най-често настъпва подобрение след 6 до 12 месеца от началото на състоянието, особено ако се добавят и адекватни лечебни подпомагащи методи.

 

ВИЗИТКА 

Доц. д-р Румяна Янкова завършва Медицински университет - Пловдив през 1973 г. Своята специалност "Дерматология и венерология" придобива през 1979 г., а през 1990 г. защитава дисертация на тема "Методът "кожен прозорец" при проучвания върху контактната свръхчувствителност". През 1993 г. получава научно звание "доцент". Към момента ръководи и Центъра по алергология и дерматология в УМБАЛ-Пълмед.