Подай сигнал

Тайните на квартала на богатите в античния Филипопол

Пловдив през годините

от Даниела Арнаудова 2478 прегледа 0


Близо 7-8 години инвеститорът Димитър Георгиев финансира разкопките в своя терен в южното подножие на Трихълмието. В 2007 г. плановете му бяха да построи тук мега комплекса „Централ-Пловдив” със сграда с музей, изложбена площ, търговски център, хотел, спортен комплекс и алея на изкуството. Скритата отдолу археология обаче се оказа истинско изкушение за познавачите на античните пластове.

Обектът между Тунела и Понеделник пазара се очакваше да глътне поне 50 милиона, за да стане атрактивна туристическа атракция. В крайна сметка инвестицията така и не се случи.
Но пък археолозите разказват една вълнуваща история за миналото на въпросното място.


От древни времена жителите на Филипопол обичали лукса. Те намирали време да се позабавляват, но и да отидат до храма, за да се помолят. Шест пищни римски квартала в южното подножие на Трихълмието „разказват” тяхната „dolce vita”.

„Ако шофирате в посока от хотел „Тримонциум” на север, обърнете поглед вдясно, малко преди да влезете в Тунела”, лаконично ни насочва Жени Танкова. Всъщност тази енергична дама е археологът, чийто екип проучи този прекрасен конгломерат от храм, странноприемница, богати на украса жилищни сгради, няколко обществени и вероятно... Дома на куртизанката. В античността тези близо 7.6 дка площ били „сърцето” на античния Филипопол. „Открихме сектори от шест жилищни квартала, включени между четири улици. Две с посока изток-запад (decumanus) и две на север-юг (cardo)”.

Кварталите имали дълъг живот. Най-ранните градежи са от елинистическата епоха - IV-III пр.Хр. Животът тук продължил близо хилядолетие без прекъсване. Най-удивителното в него обаче е храмът. „Открихме го в един от кварталите. Лошо запазена сграда, но какво от това. За първи път в Пловдив попадаме на храм от античната епоха”, обясни археологът Жени Танкова. „И по-значимото в случая е, че той е посветен не на едно, а на много божества. Един истински Пантеон - Пантеонът на древния Филипопол”. Цяла поредица от артефакти подкрепя ентусиазма на археолозите: над 600 фрагментирани теракоти, мраморни глави на божества. Глинени статуетки на всички божества от гръко-римския Пантеон. Тук са ирано-персийските божества Митра, богинята-майка и древногръцкия Атис. „Освен тези теракоти имаше около 300 лампички-глинени светилници. Странно, че ги открихме почти неупотребявани, но всички бяха със счупени дръжки, изрежда Танкова. А теракотите? Те всъщност са местно производство, от Филипопол. Изработвали ги в малки работилнички. Едната, за по-фини глинени изделия, е открита при разкопки на ул. „Леонардо да Винчи”.

В хода на разкопките на повърхността излезе и частна сграда от III-IV век. Тя напомня за хан с таверна. 9-10 огромни питоси за зърнени храни подсказали на археолозите, че става въпрос за стопански помещения. В тях открили съдове за готвене, керамични фрагменти от амфори за съхранение на зехтин и вино, питоси за зърно, стомни, паници, гърнета, също огнища.

Животът си течал между стените на тези масивни градежи, където жените имали запазено място - своебразен будоар, където се грижели за тоалета си. При разкопките археолозите откриват много женски атрибути: костна игла за коса, малка бронзова статуетка на женски бюст. Мъжете пък ползвали античната тоалетна в двора, снабдена с писоар.

Какво друго ги изкушавало наблизо? „Вероятно тази твърде помпозна според нашите представи сграда със своя богат интериор, релефни оформления по стените и фини стенописи. Тя вероятно е принадлежала на виден филипополски гражданин”, показва Танкова. И обяснява, че тук била къщата на куртизанката с нейната изрисувана баня. Кое води археолозите към това предположение? „Има вход от самата улица. А и това легло, зидано от тухли, ломени камъни и измазано с хоросан. Наричаме го клине и то ни подсказва за нещо по-специално. Бихме го нарекли стая за почивка, след баня. Подобна ситуация имаме само в Помпей - с вход от улицата, със зидано легло и стенопис. Но там сградата е по-ранна. С около два века и е известна като къщата на куртизанката”.

Един интересен „атрибут” подкрепя хипотезата на археолозите - при разкопки през 2012 г. откриват глинен фалос. Датират го от същия период II-III век. Но дали е символ на мъжеството на гладиаторите, или ритуален символ на плодородието? Археолозите на Пловдив все още не могат да открият отговора.

Коментари