Подай сигнал

Таен път от хижа "Здравец" до Куклен отвежда в приказките

Бай Иса вари чудодейно кафе за пътешественици до стогодишен дънер на Копривките

На път

от Росен Саръмов 5623 прегледа 0

От любимата на пловдивчани хижа „Здравец” има път, който води чак долу до Куклен. Взима се за около 4 часа и е много приятен - през цялото време се слиза - само оставяте гравитацията да ви води надолу. Преходът е толкова приятен, че човек може да стигне до хижата с ранния автобус, да пие едно хубаво турско кафе при бай Иса и в един часа следобед да е у дома си.

Бай Иса е един от приказните герои на това леко пътешествие. Държи живописна барака на пътя за Копривките, която е отворена зиме и лете. На 67 години е и за разлика от повечето си набори обожава да го титулуват с „бай”.

Преди време един от клиентите си пиеше бирата и му звъннаха да го питат къде е. Огледа се, попита ме как се казвам и отговори по телефона: При бай Иса съм! Веднага лепнах табела „Бай Иса” до вратата”, обяснява старият турчин.

Табиетлия е във всичко - на тези, които търсят истинското преживяване, предлага да седнат до дънера на отсечен 100-годишен бор. Оформил го е като маса.

Отиде една кутия лак, докато запечатам дървото”, показва лъскавия дънер той. И след това ти предлага турско кафе с пет степени на сладост. Ако не си наясно колко сладко си искаш кафето,

те подлага на кратък разпит

и за да си изясни що за шекерджия си.

Надраскал менюто си с въглен върху дъските до входа на бараката. Хвали се, че е единственият, който прави истинско гюзлеме в тази част на Родопите. Всеки по-силен дъжд измива менюто, но бай Иса го пише наново с още по голямо старание.

Научил да върти гюзлемето преди 60 години от баба си.

На 50 метра от бараката на кафеджията мухабетчия започва отбивката на пътя за Куклен. Тя тръгва между малките вили, бунгала и фургони, отстрани на гората, водеща до Копривките. Пътят към Куклен е един от малкото, където има изобилие от лешници. На някои места над главата на туристите се оформят арки от това растение. Лешниците

стават идеални за бране

във втората половина на август. Така събирачите ще успеят да си тръгнат с цели чували. Първите два километра пътят за Куклен минава по този, който води и до село Гълъбово.

Има чудесно място за почивка на паметника, където на 31 октомври 1986 година е загинал пилотът капитан Цветозар Димитров. Тогава той се разбива с хеликоптер Ми-8Т заради грешка на командира си. На паметника има две пейки за отдаване на почит.

Първият неприятен, но кратък участък от пътя, е малко преди отбивката наляво за Гълъбово. Минава се през стотина метра натрошени варовикови скали. След това пътят за Гълъбово продължава право напред през една от най-красивите родопски поляни, които може да се видят. След 200 метра е първото предизвикателство.

Изведнъж пътят се дели на три. Левият води към живописна, но странна гора по посока Белащица. Десният ще ви закара до

стрелбище с панички насред гората

където и свършва. Хванете този, който върви направо. На моменти става тесен като пътека. Минава през места, отрупани с диви ягоди или цъфнали шипки. Гората се редува с поляни. Усещането е, че сте в пълна безопасност.

След около два километра идва и първият сигурен ориентир, че вече сте близо до Куклен - това е параклисът „Възнесение”. Всеки уикенд поляните около него събират хора за пикник. От параклиса тръгва асфалтов път, който минава покрай до манастира „Свети свети Козма и Дамян”. Той е неузнаваем в сравнение с вида си отпреди 20 години - обителта е опасана от 5-метрови крепостни стени с бойници - досущ като в средновековно Търново.

Там е първата спирка на цивилизацията след бараката на бай Иса. От „Възнесение” до спирката за автобусите за Пловдив в Куклен разстоянието е около 5 километра. По асфалта има няколко места, които са идеални за къмпингуване.

Има и чешми с навеси, които пазят от дъжд край пътя. Който иска по-авантюристичен маршрут, може да тръгне по пътеката, означена на картите с „През къпините”.

Тя минава отдясно на параклиса и пак слиза до Куклен. В малкия град автобусите за Пловдив са през 40 минути.

Коментари


бай Росене, явно си млад в туризма. Описанието прилича повече на есе за класна работа. Да беше оставил "тайния" път да си остане таен.