Съдействахме на Скопие и Атина да се разберат

Тръмп вбива втори клин в единството на ЕС след Брекзит Председателството ни научи да сме активен играч, не консуматор

Весела Чернева е главен директор „Програми“ и директор на българския офис на Европейския съвет за външна политика. Била е директор на програма „Европа и съседи“ от 2013 г.  От 2010 г. до  2013 г. e говорител на Министерство на външните работи. От 2004 до 2006 г. работи като секретар на Международната комисия за Балканите, председателствана от Джулиано Амато. Наблюдаващ редактор на сп. „Foreign Policy - България” от неговото създаване през април 2005 г. Магистър по политически науки от университета в Бон, Германия.    

- Пред  финал ли е спорът между Атина и Скопие за името след последния договорен вариант Северна Македония?

- Оптимист съм. Смятам, че има голям шанс. Не бих казала, че решението е в кърпа вързано, тъй като и в двете страни има много силна опозиция. Истински се надявам - както заради бъдещето на Македония, така и заради доброто на целия регион - решението да е окончателно. То със сигурност ще отключи много процеси, ще помогне за отваряне на преговори на ЕС с Албания, ще помогне на конфликта между Сърбия и Косово. Това от своя страна ще намали влиянието на чужди актьори в региона. Има голям положителен потенциал такова решение и голям шанс то да се случи. Това би било много добра новина за целия регион. България направи каквото можа, за да помогне на този процес, включително по време на срещата на върха ЕС-Западни Балкани в София през май, където за пръв път премиерите на Гърция и Македония Алексис Ципрас и Зоран Заев си стиснаха ръцете.  

- Доколко исторически ще бъдат резултатите от историческата среща Тръмп-Ким?  

- Самата среща е историческото събитие. За конкретни резултати на този етап не можем да говорим, защото подписаната от двамата лидери декларация е много обща. В нея няма нито конкретни срокове, нито обхват  за разоръжаването на Северна Корея. Не е ясно и дали такова споразумение ще засегне американското военно присъствие в региона, което е очакването на Пхенян. Така че декларацията може да се окаже добро намерение, което обаче да се спъне в практическата реализация.  

   Но срещата на Тръмп и Ким, първата подобна по рода си, е знак за отваряне на Северна Корея  за диалог със Запада и надежда, че може би Пхенян най-сетне ще проумее, че ползите от такъв диалог са по-големи  от себеизолирането. Налице е шанс  севернокорейците да си поемат глътка въздух след десетилетия изолация, глад, мизерия, трудови лагери. Налице е шанс този регион в Азия да бъде по-сигурен. Но всичко е все още под въпрос -  докато няма всеобхватно споразумение за ядреното разоръжаване.

Калкулацията на възможните позитиви ли направи пробива
възможен?


- Няколко са причините. Първата са притесненията на Ким Чен Ун, че може да го сполети съдбата на либийския лидер Муамар Кадафи. Така че гаранциите за режима са очевидно важни за Ким.  Второ, за Ким безспорно снимката на ръкостискането с Тръмп носи вътрешни дивиденти.  И въобще приемането на Северна Корея като ядрена държава от международната общност, ако се стигне дотам, е въпрос на престиж. И трето, икономическите санкции срещу Северна Корея очевидно също са повлияли върху решенията на Ким да участва в срещата. Тя е шанс  не само за ограничаване на санкциите или свалянето им, но и за получаване на икономически помощи от Южна Корея и Япония.   

Да се върнем към нашите проблеми. Доколко сериозно ще ни засегне търговската война между САЩ и Европа? Какви ще бъдат щетите за ЕС и за
нас?


- Въпросът има два аспекта. Първият е чисто икономически - вредата върху фирмите, които произвеждат стомана и алуминий, както и фирмите, които търгуват с  изделия, които се произвеждат от стомана и алуминий. Става въпрос основно за машиностроенето и автомобилната индустрия - те ще бъдат ударени и това ще има отражение върху европейската икономика.

   Според експерти обаче това влияние няма да бъде много голямо и чисто икономически няма да има голямо сътресение.

Вторият аспект, който е по-важен, е доверието между съюзниците. Известна е мъдростта, че счупеното гърне се лепи трудно. В случая гърнето е не само пропукано, но  и  счупено на няколко места. Трансатлантическият разрив означава не само отражение върху нашата сигурност, не само отражение върху отношенията ни с Русия, върху отношенията ни с Турция и Близкия изток, но поставя въпроса за стойността на международните договори в днешно време. След като САЩ едностранно накърниха споразумението с Иран, без консултации с останалите постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН, се оказва, че  европейските фирми, които искат да продължат да работят с Техеран, ще бъдат санкционирани. Т.нар. вторични санкции върху европейските компании показват, че наистина разривът е много голям. За европейските политици ще е много трудно оттук насетне да разчитат на САЩ  за своята сигурност, защото не знаят дали утре президентът Тръмп няма да реши да промени някое друго международно споразумение и едностранно  да се оттегли от него, включително и такова, свързано с европейската отбрана.

Докъде ще доведат света нестандартните решения на Тръмп и могат ли европейските лидери да реагират подобаващо?

- До този момент Европа действа като цялостен организъм, но колкото по-голям е натискът от Вашингтон, толкова по-трудно ще бъде удържано това единство. Притеснявам се, че утре страни като Полша или някои от балтийците могат да кажат, че за тях сътрудничеството със САЩ е по-важно от европейските им ангажименти по някои въпроси. Това наистина може да даде нова динамика  в Европейския съюз, която той избегна около Брекзит. Гласуването във Великобритания за излизане от ЕС  беше момент, в който Съюзът можеше да тръгне по една много опасна спирала на дезинтеграция. Това, слава богу, беше избегнато, 27-те се обединиха около желанието си да продължат със задълбочаването на интеграцията. Но вбиването на клин между страните членки в момента от страна на Вашингтон може да се окаже много по-опасно. Надявам се, че европейците ще имат достатъчно  силен инстинкт за самосъхранение и ще останат заедно. Европа няма друг избор. Тя трябва да може да запази своето ценностно пространство вътре, но навън тя трябва да бъде много по-хитра и пресметлива, включително и по отношение на най-близкия си съюзник. 

Няма ли в един момент изолационизмът, в който Тръмп евентуално ще изпадне, да го принуди да стане по-сговорчив?

- Според американски икономисти протекционистичните мерки, които Тръмп се опитва да въведе, в крайна сметка ще навредят на американската икономика. Дори нещо повече - ще навредят именно на по-слабите части от американското общество, които гласуваха за него. Според мен  е въпрос на време тази политика на Тръмп да бъде обърната, когато се видят ефектите върху американската икономика. Но междувременно ще бъдат нанесени големи щети най-вече на съюзническите отношения на Тръмп.  

Удивителното е, че Тръмп избира  да напада най-близките си съюзници и партньори точно тогава, когато има възход на надигащия се Изток и на Китай - сериозната сила,  с който и САЩ, но и всички останали трябва да се съобразяваме.  

Идва краят на европредседателството ни - как се справихме? 

-  България се представи добре в това председателство. Нямаше големи видими грешки или провали по вина на председателството. Опитахме се да поставим въпросите на съседите си от Балканите на дневния ред на ЕС и до голяма степен успяхме. Стана и ясно, че възможностите на страна като нашата имат ограничения. Трудно е за България, която самата има проблеми с върховенството на закона, корупцията, съдебната система, да убеди останалата част от ЕС, че страните от Западните Балкани, със същите проблеми като нашите, трябва да бъдат приети в Съюза по ускорена процедура. Стана ясно също, че страна като България, въпреки че като външна граница на ЕС има мнение по отношение на сигурността на Европа, все пак не може да произведе компромис по миграционната политика на Съюза, просто защото носим много малко от практическата тежест по интеграцията на бежанците в ЕС.

България се опита да бъде добър посредник в много сложни процеси, но в крайна сметка вътрешните постижения и проблеми на България също поставят ограничения пред това колко тя може да направи навън. Вътрешната и външната политика не могат да бъдат разделени - това е нещо, което българските политици научиха през тези шест месеца.

Направи ли ни председателството по-авторитетен играч? Провал или реална оценка е това, че не ни приеха в Шенген?

- Нямаше основание да имаме очаквания за приемане в Шенген, който тепърва трябва да бъде реформиран. За България със сигурност се знае повече, впечатленията от нашата администрация са по-скоро положителни. Оттук нататък българските институции ще имат самочувствие много по-смело да излизат с позиции, да общуват с колегите си от другите страни членки, а не да стоят в ъгъла. Политиците ни научиха доста неща, включително това, че ЕС е инструмент на страните членки. Той не е нещо външно, страните членки са тези, които формират политики, имат законодателна инициатива, която трябва да бъде използвана. А не само да бъдем консуматор на чужди политики и инициативи.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?